Новата най-голяма банка
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Сливанията и придобиванията са едни от най-интересните процеси в бизнеса, а когато те се случват в банковия сектор, вниманието към тях е още по-голямо. Процесите на консолидация не се спират, такива сделки се сключват постоянно по света и Европа, а през няколко години и в България. През ноември 2021 г. дойде новината, че белгийската KBC Bank е постигнала споразумение с австрийската Raiffeisen Bank International да придобие 100% от акциите на Райфайзенбанк България заедно с няколко местни дъщерни дружества. А в началото на юли тази година сделката бе официално сключена, като крайната цена бе 1.009 млрд. евро в брой.
След сделката Райфайзенбанк България вече е с ново име – KBC Банк България, а на ход е и обявеното вече вливане в Обединена българска банка (ОББ), в която белгийската банка също е мажоритарен акционер с 99.9% от капитала. Очакванията на повечето анализатори са, че след сливането на двете банки новата ОББ ще бъде най-голямата банка в България според размера на активите. „ОББ ще бъде най-голямата банка по отношение на активите след приключване на обединението“, казва без съмнение и с усмивка Питър Рубен, главен изпълнителен директор на ОББ и KBC Банк България. Разговаряме с него в заседателната зала на ОББ, която се намира на 23-ия етаж на централата на банката, може би най-високо разположената банкова заседателна зала в страната.
Данните на централната банка показват, че ако се съберат механично активите на ОББ и KBC Банк България (към 30 юни тази година), ще се получи стойност 27.918 млрд. лв., което представлява 19.65% от активите на банковата система в страна. Лидер в момента на банковия пазар у нас по размер на активите е Уникредит Булбанк с 26.363 млрд. лв. (18.55%), втората позиция е за Банка ДСК с 25.218 млрд. лв. (17.74 на сто). Много често обаче крайният резултат на активите на компанията, получаващ се след сливания и придобивания, се различава от простия механичен сбор и затова трябва да се изчака фактическото сливане на банките да завърши.
Отговора кога ще се случи то дава Питър Рубен. „Очакваме правното одобрение за сливането да получим през първия месец на следващата година.“ И допълва, че сега работят активно по интеграцията на екипите на двете банки и другите дружества. Заедно с банката бяха придобити изцяло и дъщерните ѝ дружества Райфайзен Лизинг България, Райфайзен Асет мениджмънт България, Райфайзен Застрахователен брокер и Райфайзен Сървис. „Мисля, че в следващите 6 до 12 месеца този процес ще завърши напълно“, допълва той. Доказателство за сериозната работа е скоростното ребрандиране на KBC Банк България – за само осем дни.
Най-сложните части на това сливане според Рубен са, от една страна, физическата интеграция на клоновата мрежа в страната, а от друга, обединението на всички IT системи. „Има още един важен елемент, който влиза в уравнението, и то е, че трябва паралелно с това да се подготвим технологично за приемането на еврото, което е планирано за януари 2024 г.“, казва още той. Сега основната цел е да се анализират всички аспекти и да се подготвят служителите и клиентите за интеграцията. „Клиентът трябва да има възможно най-малко въздействие от тези промени, те да са вътрешно за нас, а той да не усеща прекъсване на услугите“, заключава Питър Рубен.
Водещата позиция в банковата система няма да промени съществено стратегията на групата. „KBC има много ясна стратегия, която прилага на всички основни и вътрешни пазари. България беше и остава един от ключовите основни пазари за групата“, казва Питър Рубен. Според него това, което техните клиенти по същество искат на всички пазари, е удобството. А удобството се движи все повече и повече от цифровите услуги. „Грижа, високо качество на обслужване и доверие, защото клиентите искат да имат доверие в стабилна банка“, допълва той. И в допълнение от KBC искат да предложат всички услуги на едно гише като напълно интегрирана банкова и застрахователна група.
Дигиталните технологии и големите бази от данни промениха много индустрии, в това число и финансовия сектор. „Вече има технологии, които фундаментално трансформират бизнес модела на банкирането и застраховането. Така че въпросът не е дали ще използваме тези технологии, или ще се адаптираме, въпросът е колко бързо ще го направим“, споделя още Питър Рубен. Отбелязва, че една от причините за продължаващите придобивания и сливания е, че в резултат на дигиталната трансформация мащабът се е превърнал в конкурентен фактор във финансовата индустрия. Според него до преди 10–15 години обикновено придобиванията не са водели до реални синергии в това отношение, защото са се наследявали много сложни ИТ системи и не е можело да се усети реалната полза от мащаба. Сега трябва непрекъснато да се увеличават инвестициите в дигитална трансформация, защото скоростта на тази трансформация постоянно расте.
От друга страна, трудно се намират и правилните хора и таланти, те са оскъдни и конкуренцията за тях е много голяма, а цената им е много висока. „Това всъщност е ползата да бъдеш голям“, обобщава той.
И дава обяснение на мащаба с конкретни данни. След обединението ОББ ще има общо 2.4 милиона клиенти, от които 2.2 милиона индивидуални клиенти. Половината клиенти на дребно вече имат приложение за мобилно банкиране на банката, а 4 от 10 го използват редовно, което означава средно повече от 20 влизания на месец. Един на всеки трима нови клиенти става такъв чрез дигитално приложение, 10 процента от продажбите на продукти на дребно вече са изцяло дигитални, за някои продукти дори процентът е много по-висок. „Клиентът изисква дигитално удобство и ако ние не го доставим, някой друг ще го направи“, казва още Рубен.
В същото време банката няма да спре да развива традиционния банков клон. Рубен казва, че все още има клиенти, които разчитат на банката по много традиционни причини, които отиват в клона да вземат пенсията си всеки месец, да депозират пари в брой и в някои от по-малките населени места те наистина зависят от това. Банковият клон на бъдещето според него ще бъде едновременно физически и цифров, а начинът, по който се комбинират тези услуги, непрекъснато ще се развива.
Естествено възниква въпросът дали ще продължат с придобивания на други дружества в България. „Стратегията на KBC в международен план е много последователна, вече повече от десет години казваме, че ще се съсредоточим върху няколко държави, които наричаме основни. В тези страни искаме да присъстваме с пълния финансов модел на KBC в банкирането и застраховането и всички други финансови услуги, като бъдем номер едно“, казва Питър Рубен. И обяснява, че за да бъде на водеща позиция една група в зависимост от различните критерии, тя трябва да има около 19 до 20% пазарен дял в различните бизнес направления. KBC ще постигне този дял за банката след сливането. Групата е водещ застраховател в страната с ДЗИ, на втора позиция сред компаниите за управление на активи, ще бъде и втора след сливането на лизинговите компании, а според Рубен пенсионната компания е на 4-та или 5-а позиция в страната. „Групата винаги има поглед върху общата картина и щом повярваме в дадена държава, където сме добре установени, и ако има интересна възможност, със сигурност ще я разгледаме“, казва още той.
Според Рубен ценообразуването като цяло, независимо дали това е лихвен процент или такси, е постоянно променящ се процес и се ръководи от поведението на клиентите, търсенето и конкуренцията. Затова в банката постоянно наблюдават каква е конкретната ситуация на пазара и винаги анализират какво е поведението на клиентите. През последните години банките не само в България, но и в Европа и по целия свят трябваше да намерят начини да компенсират отрицателните лихви.
„Нашият традиционен бизнес модел, който е трансформиране на депозитите в кредит и получаване на положителния лихвен марж, вече не съществуваше“, казва той. Допълва, че ситуацията на отрицателни лихвени проценти, която никога не се бе случвала в историята, е оказала голям натиск върху рентабилността на индустрията. В банковите среди са коригирали това по много начини, като са управлявали преди всичко разходите, но също и чрез преразглеждане на таксите за определени продукти.
„Когато Европейската централна банка повиши лихвения си процент с 50 базисни пункта преди месец, в същия ден ние в банката решихме да премахнем незабавно нашите такси и тарифата на отрицателни лихви по депозитите за някои клиенти“, дава за пример Рубен. Според него развитието на лихвените проценти през следващите месеци ще бъде много важно. И допълва, че те ще се покачват, което е добре за банките, защото отново ще могат да реализират печалби от основния си бизнес.
Общите икономически признаци в краткосрочен план със сигурност не сочат в правилната посока, а икономиката очевидно се насочва към период на стагфлация, е мнението на Рубен. Това ще бъде период на нисък или отрицателен растеж и сравнително висока инфлация, която става много упорита и повлияна досега основно от цените на енергийни ресурси. Той допълва, че вече има инфлация и при храните, както и при други стоки, а интересното според него е, че тук стагфлационната среда се комбинира и с много ниска безработица и се очаква това да продължи.
„Всички тези фактори създават нов икономически контекст за банките. В момента не виждаме фундаментална промяна в търсенето на кредити, но мисля, че ще има такава“, казва Питър Рубен. Компаниите все още търсят кредити, но се вижда как някои инвестиционни решения вече се отлагат. Последни данни според него показват, че Германия ясно отбелязва вероятна среда на рецесия, което пък за икономика като българската означава, че през следващите шест месеца ще започнем да виждаме тези ефекти тук и трябва да сме подготвени за икономическо забавяне.
Според него търсенето на кредити от страна на потребителите също все още е силно, но с постепенното нарастване на лихвените проценти и висока инфлация може да се очакват промени и там. „Добрата новина е, че успяхме да увеличим кредитния си портфейл в рамките на нашите рискови параметри“, казва още той. От банката не поемат високо ниво на риск и винаги когато се отпуска кредит, се гледа каква е реалната възможност на клиентите за изплащане на този кредит. „Засега не предвиждам голям шок за индустрията, но ще трябва да се адаптираме към различната икономическа среда“, обобщава Питър Рубен.
Мнението му е, че България като малка и отворена икономика е много зависима от това, което се случва в европейската икономика, и е изложена на някои политически рискове и на енергийна криза, които съществуват в международен план. „Всички пазари на KBC са малки и отворени икономики, така че сме свикнали да се справяме с това. Страхувам се, че инфлацията е нещо, което ще остане за по-дълъг период от време, и очакваме да видим какъв ще бъде ефектът от предстоящите повишения на лихвите“, казва Питър Рубен. Допълва, че основно очакване на икономистите на банката е, че ще има известен растеж на БВП през следващата година в България, може би два до два и половина процента. По отношение на инфлацията прогнозите са, че средната инфлация за тази година ще бъде около 12%, а за следващата година – около 6%. „Това е оптимистичният сценарий и разбира се, с всички политически рискове той много лесно може да се превърне в най-лошия сценарий. Икономистите, които правят прогнози, променят възгледите си всеки месец“, допълва той.
Това, което според него трябва да се направи, е подготовка за различни сценарии. За банката като финансова институция означава да са сигурни, че имат много високи капиталови буфери. „В момента ние имаме стабилни капиталови буфери, сред най-високите на пазара. Банката е в изключително добро състояние и доказателство за това е, че получихме потвърждение на рейтинга си“, казва Рубен. В началото на юли Fitch Ratings потвърди дългосрочния рейтинг на ОББ на А- с положителна перспектива, което е най-високият рейтинг в националната индустрия, по-висок от този на държавата. Казва, че са подготвени за най-лошия шок, но се надява, че най-лошото никога няма да се случи.
