Естествен развой

От Паулина Георгиева и Нора Тарандова 

Голямата машина за кафе в „Plus това“ още не е загряла, когато Георги Господинов сяда на малка маса на тротоара, готов да изчака първото си капучино за деня.  Обича това кафене на тиха улица в центъра на София, където етажерките с книги присъстват равностойно на масите и в което често идва да пише романите си. Носи със себе си лека отнесеност, меланхолия и едно сако, което забравя на стола в края на разговора с Forbes. Носи и раница с няколко преведени романа вътре, сред които последният  – „Времеубежище“, спечелил през май най-престижната италианска награда за литература – Premio Strega Europeo.

Само преди няколко дни, в края на юли,  е получил  американското и английското издание. Изненадващо за него англичаните са подходили по-смело и креативно към корицата, оформена с ярки илюстрации, докато американската е по-изчистена. „Времеубежище“ е третият му роман – десет години след „Физика на тъгата“ и над двадесет след „Естествен роман“, преведен на над 20 езика. Това го прави най-превежданият съвременен български писател, номиниран за Нобелова награда за литература за 2022 от българския П.Е.Н. клуб. Негови издатели са 25 малки и средно големи компании. Има и един пробив – във водещото френско издателство Gallimard, което издава Стайнбек, Филип Рот, Марсел Пруст, Джак Керуак, Рей Бредбъри. Самата редакторка му се обажда и сега издава книгите му във Франция.

В съвременния яростен литературен свят,  където авторите предлагат своите книги агресивно като марките облекла, които пускат нова колекция няколко пъти в сезон, Господинов остава етичен, дори някак старомоден.  Той изминава съвсем естествено пътя от малкия град Ямбол до Рим, Берлин, Париж, Лондон, Ню Йорк и още десетки градове, където пулсира сърцето на световната литература. Защото то, за щастие, е цялостен орган от артерии, камери, клапи, които свързват автори и читатели.  Това голямо сърце може да се прочете в надписа на торта, донесена от една италианка на представянето на „Физика на тъгата“ в градчето Сора, в областта Лацио. Там хората споделяли, че се чувстват по същия начин, както героите на Господинов. „Дали ще си на 300 км от Рим или на 300 км от София е едно също. Усещането е, че животът се случва някъде другаде“, казвали те. „Свързват ни личното, човешкото, малките истории“, добавя Господинов. А на тортата пишело „Io siamo” – „Аз сме“ – ключовата фраза от „Физика на тъгата“.

Бог Кайрос и успехът

В „Чувствителният разказвач“ носителката на Нобелова награда за литература за 2018 г. Олга Токарчук, която е близка приятелка и съмишленичка на Георги Господинов от близо двайсет години, разказва за Кайрос  – бог от гръцката митология извън висшата лига, но има ролята на куриер на щастливите възможности, които се появяват внезапно и трябва бързо да се уловят. Затова Кайрос има характерен перчем, който да бъде сграбчен. Според полската писателка този бързоног бог „определя времето, но не онзи негов могъщ поток, познат като „хронос“, а изключителното време, решаващия момент, който променя всичко“. Токарчук слага своя рецензия на американската и полската корица на „Времеубежище“. Вероятно много от тезите ѝ в „Чувствителният разказвач“ отговарят на образа на Господинов, особено чувствителността, но няма да сгрешим, ако кажем, че Кайрос харесва българския писател и често му прави компания.

Още първият му роман – „Естествен роман“, публикуван от българското издателство „Жанет 45“ през 1999, е преведен на 23 езика. Това е прецедент за българската литература. Всичко се случва съвсем естествено  – без стратегия, маркетингови кампании и извънредни усилия. „Бях на 33 години. Дотогава пишех поезия и това беше първият ми роман. Книгата получи награда от един конкурс –„Развитие“, които подкрепя издаването ѝ“. В журито са Тончо Жечев и Блага Димитрова.

Първият превод на романа е на сръбски език. С втория се случва големият скок, защото е издаден на английски в САЩ. Става по щастлива случайност – редакторка от американското издателство, която е сръбкиня по произход, по време на своята ваканция попада на сръбския превод на „Естествен роман“ и го харесва. „Тогава за първи път получих стандартен договор, който беше 20 страници. В него имаше странни за мен клаузи, като например, че в романа не трябва да има рецепта или съвет, който, може да навреди на здравето на читателя. Това е много странно за художествена литература. А в моя текст имаше рецепта за супа от камъни“, казва Господинов.

Той не е познавал редакторката сръбкиня, нито пък най-добрата преводачка от български на френски Мари Врина-Николов, която толкова харесала книгата, че решава да я преведе „на зелено“, без да има издател. „Тя ми писа дали може да я предложи на някое френско издателство, пък каквото стане. Така се появи френското издание“, казва Господинов за щастливата съдба на „Естествен роман“.

След като творбата излиза на френски и английски език, е вече много по-лесно да бъде забелязана от други издателства в чужбина. Особено след положителните отзиви в медиите матрони, отсъждащи продължителността на живот на една книга. The New Yorker я определя като „анархически, експериментален дебют“, а The Guardian – като „едновременно реалистична и интелектуална“.

Три процента

 Господинов се утвърждава като международен автор, без да има литературен агент, който да прокарва пътя му към издателствата и по някакъв начин да обгрижва кариерата му.  Докато не се свързва с агент от Wiley  – една от най-големите международни агенции. Става „малко случайно“. През 2014 г. с италианското издание на „Физика на тъгата“ Господинов е финалист на престижния италианския конкурс Gregor fon Rezzori заедно с още четирима автори – Дейв Егърс (САЩ), Леополдо Брузела (Аржентина), Том Маккарти (Англия) и Мейлис де Керенгал (Франция). За първи път в номинациите има автор от Централна и Източна Европа. Италианските му издатели от Voland (които са издали вече седем негови книги) са „адски щастливи“, защото това е първата им номинация изобщо в този конкурс. „Беше прекрасно събитие във Флоренция. Заедно с нас в представянето на книгите помагаха Барнардо Бертолучи, Изабела Роселини, Ралф Файнс, Майкъл Кънингам“, споделя Господинов.  Конкурса печели французойката Мейлис де Керенгал, но Дейв Егърс (автор на „Кръгът“) много харесва „Физика на тъгата“ и препоръчва Георги Господинов на Wiley  – агенцията, с която работи. Сред клиентите на Wiley са Елизабет Гилбърт, авторката на „Яж, моли се и обичай“, и Салман Рушди – авторът на „Сатанински строфи“. Също Ани Лейбовиц и Ал Гор.

Господинов започва да работи с базираната в Лондон агенция на Wiley, която се занимава с договори, авторски права, проценти, хонорари, „цялата тази сложна материя“. „Разбира се, в един идеален свят агентът трябва да намира и издатели, но последните години са време на непрекъснати кризи и това не е никак лесно“, обяснява писателят. Повечето издателства обаче се обръщат директно към него и той ги препраща към агента си в Лондон. Както се случва и с Gallimard. 

Господинов няма свой публицист, който да се занимава с публичния образ на писателя, представяне в медии и на литературни събития и награди. Интересът към него от медиите е органичен – самите те го търсят, той не пише прес-рилийзи и поддържа премерено участие в медии. 

Достъпът до издателствата в развитите литературни пазари е все по-труден. Никой не разглежда unsolicited (непоискан) ръкопис. Единственият шанс за един автор да бъде издаден е да бъде препоръчан от агент, преводач, редактор, писател или скаут на книги. Освен това „издателствата са много предпазливи с преводна литература, защото това е голям риск за тях“. „Само 3% от издадените книги в САЩ са преведени. Всички останали 97% са англоезична литература“, казва Господинов. В Европа предимството отново е в полза на литературата на английски език.
„Аз не съм Стивън Кинг. Моите книги не са Best seller”, казва Георги Господинов макар с трите си романа да се намира в тези 3% преведена литература в САЩ – „Естествен роман“, „Физика на тъгата“ и „Времеубежище“. Тиражите на негов роман или книга в различните държави варира между 3000 и 10 хил. бройки. Има страни, където романите му се преиздават няколко пъти.

Кой как чете в различните страни?

Господинов има особено топла връзка с Италия – една от страните, където неговите творби се приемат много добре. Когато „Времеубежище“ печели най-престижната италианска награда – Premio Strega Europeo, вестник La Republica сравнява Господинов с „Пруст, идващ от изток. Един толкова необичаен в своята меланхолична гениалност писател“.

За него особено важни са срещите с читателите: „На една такава дискусия на „Физика на тъгата“ в Италия, хората искаха да им говоря за сцената с лудата Жулиета, която през 80-те години стоеше пред киното в центъра на Ямбол и чакаше Ален Делон. Киното беше единственият изход от света, който не ни беше отказан.“  Жителите на този малък италиански град били обединени от каузата да запазят киното и тази лична история ги докоснала.

Във всяка страна читателите възприемат романите му различно. Ако литературната критика във Франция акцентира на новият фасетъчен стил на писане, във Великобритания е обратното. „Там казваха  „Ок, „Естествен роман“ е постмодерен. Това не е толкова интересно, колкото, че те хваща за гърлото“, споделя Господинов. Особено изненадващи са възприятията за книгата в Исландия, където за първи път изобщо е преведен български автор. Там няма преводач от български и романът е преведен от три други превода – от английски, норвежки и датски. Коментарите за книгата са, че е „жизнерадостна, с ирония в нея“. „А това е много тъжна книга – коментира писателят – Героят се разпада, светът се разпада, семейството се разпада.“

За българската публика Георги Господинов разказва, че освен на лоялните читатели от неговото поколение се радва и на съвсем млади. Някои от тях са родени, когато е публикуван първият му роман и въпреки това успяват да намерят свой смисъл в неговите книги: „Една от причините за интереса им е, че чрез книгите ми те разбират своите родители. Това като че ли е техният непроведен разговор с тях.“

Присъствието на български писател в толкова много държави е истински пробив на световната литературна сцена. „Като влезете в книжарница в Париж или Виена, ще забележите, че книгите са подредени по държави. Има етажерка на Полша, Унгария, Румъния, но няма на България. Ние сме на етажерка „Други“.

Източно- и западноевропейската литература – Давид и Голиат

Българската литература започва да има лице през последните години благодарение на бума на източноевропейските автори от поколението на Господинов. Живели по време на комунизма, минали през прехода, те пишат с цялото това наследство от исторически събития и лични преживявания. Световната литературна общност забелязва вълната на новите източноевропейски писатели. Този феномен се отразява с Нобеловите награди за литература на белоруската писателка Светлана Алексиевич през 2015 г. и на Олга Токарчук през 2018 г. На 6 октомври ще бъде обявен победителят в Нобеловите награди за литература за 2022. Господинов вече има номинация.

Авторите на Източна Европа привнасят една друга чувствителност, те разбиват антропоцентризма на западния писател, опитват да разкажат събитията извън традиционната гледна точка на Всевиждащия разказвач. Техните истории могат да бъдат описани през погледа на дървета, животни, реки или дори от икона в църква. На една съвместна среща през лятото на 2022 г. в София Токарчук казва „нашето полско вдъхновение идва от мистичното“, а Господинов допълва  – „българското вдъхновение идва от тъгата“.

„Като български писател се изправям пред различни стереотипи – хайдути, потури, пищови – целия този кич. Друг стереотип е, че идваш от страна, която излъчва неясен образ, носещ спомен за мафия и корупция“, споделя той.

Между романите Господинов пише кратки истории, разкази, сценарии, дори либрето за опера. Преподава творческо писане в Софийския университет. Всяка година редактира доброволно един или двама дебютанти, които пловдивското издателство  „Жанет 45“ е избрало да публикува. (С „Жанет 45“ е повече от двайсет години макар да е имал предложения от други издателства). Той пътува често, следвайки живота на книгите си по света – участва в литературни срещи, четения, печели награди.

Независимо от успеха, който го съпътства,  Господинов продължава да се притеснява да говори за себе си и няма смелост да чете рецензии в медиите за своите творби. Обръща се към жена си за това. Сякаш все още в него живее онзи младеж, получил от приятели като подарък за 20-ия рожден ден своя пръв тираж – пет броя книжка с поезия, отпечатана на циклостил.