За ползите от депозитна система за опаковките
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
В началото на септември 2022 г. Reloop, платформа, която подкрепя държавите от Европейския съюз в разработването и внедряването на депозитните системи за опаковките, представи пред български журналисти ефекта от работещата система в Латвия.
Тя е въведена на 1 февруари 2022 г. и включва на 10 евроцента депозит в цената на бутилирана вода, безалкохолни, бира и сайдер. Рециклирането на опаковките от тези продукти се е повишило до многократно само за седем месеца от заработването на депозитната система. Намалели се разходите за събирането и транспортирането на сметта.
Forbes разговаря с Ана Ларсон, директор на Reloop Platform за централна и източна Европа.
Г-жо Ларсон, каква би била ползата за обществото и за крайните потребители от депозитна система, подобна на тази в Латвия и в други европейски страни?
Бих казала, че ползите са много, защото превръщаме отпадъците в ресурс. Какво означава това? Нямаме отпадъци по улиците, нямаме отпадъци и в природата. Депозитната система дава стойност на опаковката на напитката – била тя от пластмаса, алуминий или стъкло, която стойност се превръща в ресурс, който се отразява на икономиката. Директен ефект е високият процент на рециклиране на опаковките. Същевременно се създават и повече зелени работни места във фабриките за сортиране и преработване. Нека дам конкретния пример с пластмасовите бутилки. Ако произвеждате пластмасови бутилки от първичен материал, ще имате половин служител на пълно работно време на 1000 тона. Ако използвате PET бутилки от рециклиран материал, вече трябват 16 служители на пълно работно време за същия обем. Така създаваме стойност за икономиката, но истината е, че за мен най-важната полза от депозитната система е за околната среда и климата.
Колко пъти може да бъде рециклирана една PET бутилка?
Тя може да се рециклира над 250 пъти, а алуминиевата кутийка дори повече – около 600 пъти.
Да погледнем към изискванията на Европейския съюз – до 2030 г. България трябва да постигне най-малко 30% съдържание на рециклирана пластмаса в PET бутилките, трябва да се повиши и разделното им събиране – до 2025 г. 77% от бутилките трябва да бъдат събирани, а до 2029 г. – 90%.
Това е така, но мисля, че настрана от директивите по-ключовото е да говорим за ползата за всички нас. Също така е важно да се говори за сигурността на една страна по отношение на доставките на ресурси. Откъде идват пластмасовите бутилки? Те са субпродукт от преработката на петрола, нали? Така че чрез повторната употреба, преработката и рециклирането на пластмасата ние ставаме независими от други икономики, доставчици, които може да не са толкова приятелски настроени към нас. В днешно време е добре да мислим и за това.
Вече знаейки какви са ползите за обществото, какви са ползите от депозитната система за бизнеса?
Ползите за бизнеса ще последват, защото производителите изведнъж ще имат достъп до материали, от които ще могат да произвеждат нови продукти или опаковки за напитки. Споменахте директивата за Пластмасови продукти за еднократна употреба, която включва изискването до 2030 г. 30% от PET бутилките да се произвеждат от рециклирани пластмаси. Отделно мисля, че и много потребители очакват повече от производителите – хората искат наистина много рециклирано съдържание в бутилките.
Какво е специалното на Латвия като пример за кръгова икономика чрез депозитна система?
Латвия е една от последните държави, които решиха да въведат депозитната система преди да бъдат задължени от ЕС. Системата е подобна на други европейски държави – тя събира и преработва пластмаса, метал и стъкло. Специалното е, че в Латвия е направена стъпка напред по отношение на кръговата икономика. В страната е дадена възможност за развитие на модела за повторна употреба. В него са включени и стандартните бутилки за многократно пълнене на всички производители, независимо от размера. Тези бутилки се събират заедно с опаковките за напитки за еднократна употреба, което значително улеснява компаниите да решат да бъдат още по-екологични и да се насочат към повторната употреба.
Къде е балансът на ролите при прилагането на една депозитна система – натискът трябва да дойде от ЕС или от съответната държава и бизнеса?
В много европейски държави виждаме силна подкрепа от индустрията, към тях добавяме и европейските директиви, но и ролята на държавата е важна. Да не забравяме и натискът от потребителите, от едно обединено гражданско общество.
Колко далеч според вас е България от създаването на модел като латвийския?
Мисля, че в България има много какво да се направи по отношение на събирането на опаковки. Латвия е малка държава и моделът за рециклиране е национален, но е възможен и местен, общински модел. Ако и индустрията се намеси, и, разбира се, с нужната политическа воля, в рамките на три години и в България може да има депозитна система.
