Войната на Палмър Лъки
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
В един облачен пролетен ден на полигона на Anduril Industries в сухите хълмове на Южна Калифорния температурата е 15 градуса, но макар времето да е хладно за хората, то е идеално за наблюдение. „Виждането“ е добро, обяснява Палмър Лъки, съосновател на Anduril и милиардер. Той натрупва първоначалното си богатство, продавайки своя стартъп за виртуална реалност Oculus VR на Facebook за 2 млрд. долара през 2014 г. Ниските температури означават малко топлинно изкривяване, което улеснява наблюдателните кули на Anduril да откриват нелегални имигранти по границата между САЩ и Мексико.
Самоукият технологичен вундеркинд, който през септември навърши 30 години и се превърнa от „детето чудо“ в „мъжа чудо“, както самият той се шегува, подканва инженерите си да демонстрират защо инвеститорите са готови да налеят още 1 млрд. долара в Anduril към набраните от 2017 г. до момента общо 1.8 млрд. долара. (Лъки притежава поне 11% дял в нея, което заедно с парите, получени от Facebook, му осигурява нетно богатство около 1.4 млрд. долара. То ще нарасне след приключване на последния кръг за финансиране през 2022 г., който се очаква да вдигне оценката на Anduril със 70% до 8 млрд. долара.)
Наземен инфрачервен сензор забелязва пикап на пътя в тестовата зона и задейства камера, която се фокусира върху него. Програма с изкуствен интелект, наречена Lattice, която Anduril счита за своя основна технология, маркира камиона и го идентифицира като превозно средство. Когато камионът е напът да изчезне зад един хълм, тих черен хеликоптер, наречен Ghost, излита, за да го държи в полезрение. На екрана се вижда как камионът спира. От него излиза мъж и изстрелва дрон. Радиочестотен сензор улавя сигнал от дрона и разкрива, че е китайско производство DJI P4. Lattice незабавно идентифицира мъжа и дрона като „подозрителни“. За да неутрализира дрона, се отваря метална кутия и с изненадваща скорост излита здрав квадрокоптер, наречен Anvil. Той има една-единствена задача – да се блъска в дронове и да ги сваля на земята.
„Можем да запалим батериите, корпуса на самолета и да се движим адски бързо – казва Лъки, който въпреки хладното време е облечен в типичната за него униформа от джапанки, къси панталони и хавайска риза. – Определено познатият терен осигурява предимство при битката между дронове.“
Това е груб директен подход, който съответства на сегашното превъплъщение на Лъки. Преди осем години той спечели купища почитатели в пресата (включително беше на корица на Forbes) като миловиден тийнейджър, който е пионер във виртуалната реалност. Но три години след като продаде компанията си на Марк Зукърбърг, той беше отстранен от Facebook заради подкрепата му за Доналд Тръмп на президентските избори през 2016 г.
Бързата му реакция да създаде стартъп в областта на отбраната в партньорство с фонда Founders Fund на либертарианския милиардер Питър Тийл и мениджъри, привлечени от производителя на шпионски софтуер Palantir на Тийл, завърши неговото духовно напускане на Силициевата долина, където господстват левите политически виждания. Той си тръгна от долината и чисто физически. Седалището на Anduril се намира в Ървайн, по-близо до военните бази в Сан Диего, отколкото до центъра на метавселената в Менло парк.
След като губи приятели, които го обвиняват, че подстрекава към военни действия, Лъки внезапно е реабилитиран. След нахлуването на Русия в Украйна, където Anduril разполага с наземни системи (Лъки не разкрива какви точно), някои хора протягат ръка, за да му се извинят. Сега те осъзнават, че „всъщност е много важно САЩ да имат по-добри оръжия“, казва младият милиардер.
Начинът, по който се създават тези оръжия, помага да се разбере какво отличава компанията му. Anduril, чиито приходи за миналата година се оценяват на 150 млн. долара, разработва голяма част от технологиите си за собствена сметка. Това е висок залог, който изоснови променя начина на работа на подизпълнителите по военните сделки. Вместо да чака Министерството на отбраната да започне многогодишен процес на определяне на технологичните изисквания и обявяване на търгове за разработване на прототипи, Anduril действа самостоятелно и прави оръжейни системи и системи за наблюдение, които смята, че един ден правителството ще иска да притежава, стига те да работят.
Компанията е разработила два проекта, които все още не са били представяни официално. Единият е за бързоподвижен въоръжен дрон, който според Лъки в някои случаи може да замени пилотираните хеликоптери, опитващи се да прехванат нарушители на въздушната зона. Освен това е разработен и голям дрон за наблюдение. Той се демонстрира на екипа на Forbes, при условие че няма да бъде описван подробно. Проектиран е да се изстрелва и приземява вертикално (което го прави независим от наличието на писта) и да осъществява безпилотни полети на дълги разстояния, което го прави подходящ за обширните райони на Тихия океан. Пентагонът официално не е обявил искане към нито един от тези два проекта.
Правейки мост между миналото и настоящето, Лъки е разработил и сложен инструмент за симулация. Той обединява Lattice с една видеоигра на Carbon Games, студио, придобито от Anduril през 2019 г. Предназначението на този продукт е да позволи на Министерството на отбраната да проиграва хиляди бързи сценарии от типа „какво ще стане, ако“, за да се подготви как биха могли да се развият конфликтите. Те могат да се наблюдават както с очила за виртуална реалност, така и на обикновени екрани. Играта помага на Anduril да реши какъв хардуер да разработва в бъдеще.
Лъки е убеден, че технологията му е по-добра от тази на гигантите в сектора на отбраната, но Anduril не оставя нищо на случайността. Според федералните архиви 39 лобисти са работили, за да наклонят през 2021 г. везните във Вашингтон в полза на Anduril. От самото начало компанията наема силен екип от ветерани от Вашингтон и Министерството на отбраната начело с Кристиан Броуз, бивш ръководител на Комитета по въоръжените сили на Сената. Лъки прекарва много време във Вашингтон. „На хората им се иска да вярват, че ако направиш най-доброто, тогава ще спечелиш. В реалния свят обаче нещата не се случват така“, казва той.
Лъки е получил образованието си от майка си в къщата им в Лонг бийч, щата Калифорния. Първите си уроци по инженерство получава, като ремонтира автомобили заедно с баща си в гаража. В крайна сметка превзема половината гараж и започва да конструира разни неща като мощни лазери и пистолети, които изстрелват високоскоростни снаряди с помощта на електромагнити. В средата на тийнейджърските си години започва да подобрява стари конзоли за игри с миниатюрна електроника, за да ги направи преносими. Игрите го отвеждат до виртуалната реалност. Той започва да събира стари каски с очила за виртуална реалност (първоначалната технология датира от 60-те години на миналия век) и да ги използва. Пробивът му се състои в това, че осъзнава, че може да замени скъпата им и тежка оптика с евтина и лека, ако използва софтуер за преработване на изображенията. Така се ражда Oculus Rift – VR хедсет, който Лъки създава, когато е само на 16 години и който привлича вниманието на Марк Зукърбърг.
Докато Лъки работи във Facebook, той се занимава с още по-шантави неща – конструира реактивен двигател в плувния си басейн, опитва се (неуспешно) да направи ракетни ботуши и води разговори с партньора във Founders Fund Трей Стивънс за стартиращи компании в областта на отбраната.
Питър Тийл е възложил на Стивънс да намери следващия Palantir или SpaceX, който да се възползва от добрите възможности за федерално финансиране. След като не открива нищо, Стивънс, който е работил за софтуерния гигант Palantir, се заема да създаде компания от нулата. Стивънс и Лъки са на едно мнение, че най-голямата слабост на Министерството на отбраната е софтуерът – ръководството на ведомството все още го разглежда като допълнение към големите оръжейни системи. Лъки не е възнамерявал да прави нещо по въпроса, докато Facebook не му го възлага.
Стивънс привлича най-добрите си приятели от Palantir – Брайън Шримпф да ръководи софтуера и да бъде главен изпълнителен директор, а Мат Грим да ръководи оперативната дейност. „Умните хора, особено инженерите, искат да бъдат около Палмър, защото той е зареден с енергия“, казва Стивънс. Той добавя, че креативността му е хаотична, но колегите му са там, за да го пазят. „Когато усилията му са канализирани по подходящ начин, той е неудържим.“
През 2017 г. новосъздадената компания Anduril продава на митническите и граничните служби първия си проект – кули, които автоматично откриват хора и превозни средства, които незаконно пресичат границата. Това намалява рутинните патрули. През 2020 г. службите сключват с Anduril договор на стойност до 250 млн. долара. До февруари 2022 г. по мексиканската граница са разположени 176 кули.
През януари 2022 г. Anduril получава най-голямото си признание до момента – договор да ръководи програмата за безпилотни самолети на Командването за специални операции на САЩ. Стойността на този договор за 10 години вероятно ще достигне 1 млрд. долара. В това време на хоризонта се появява още по-голяма възможност. Пентагонът желае да обедини всички свои системи за наблюдение и оръжия, за да получи общ поглед върху бойното поле и да може да ги управлява от разстояние, като същевременно блокира хакерски атаки и смущения. Програмата се нарича Joint All-Domain Command and Control, или JADC2, и Anduril и други компании, включително Palantir и базираната в Редууд сити, щата Калифорния, C3 AI, се борят за десетки милиарди долари потенциални приходи.
Anduril се надява, че Lattice ще успее да се справи. По време на изпитания на военновъздушните сили през 2020 г. Anduril вгражда радар в своите сензорни кули, за да може да открива идващите крилати ракети и автоматично да насочва оръжейните системи, включително F-16 и гаубицата на Paladin, за да ги унищожи. Забележително е, че системата изисква надзора само на един летец.
„Те определено са на върха“, казва Николас Чайлан, който до септември 2021 г. беше директор по софтуера във ВВС. Чайлан, който публично изразява съмнения към ангажимента на висшето командване към JADC2, предупреждава, че проектът може да бъде обречен на провал заради разпокъсаните усилия за разработване.
Ако и този проект се провали като други неуспешни проекти за модернизация, Лъки твърди, че не би се притеснявал. В края на краищата в допълнение към действащите правителствени договори Anduril вече разполага с голям ресурс от рисков капитал. Пентагонът не трябва да се притеснява за Палмър Лъки, казва той, а да се притеснява дали ще намери следващия Палмър Лъки. „Те трябва да се притесняват как да създадат още хора като мен, когато бях на 19 години – разполагащи с добри технологии и добри идеи – в успешни поддоставчици. Защото в момента такава възможност не съществува.“
Автор: Джеръми Богайски, Forbes
