Силата да продължаваш

Да започнеш от нулата и да успееш е най-голямото удовлетворение за всеки предприемач. А да стартираш без никакви знания и да превърнеш бизнеса си в един от най-разпознаваемите в бранша си е направо висш пилотаж. Точно това постига Иван Колев, съоснователят на бранда за обувки „Колев и Колев“. Полетът на компанията стартира през 1997 г., за да се издигне до един от най-известните български производители на детски обувки, с годишно производство близо 100 хил. чифта и приходи над 4 млн. лв.

Днес предприемачът вече е натрупал много знания и опит и е решен да ги предаде на колкото се може повече компании. Срещаме се с него точно два месеца след като е основал консултантската компания „Нов.мениджмънт“. В нея е заедно с Галина Милушева, експерт с 30 години опит в сферата на счетоводството, финансите и управлението на бизнес процеси. Последните 16 години е работила в „Колев и Колев“ като главен счетоводител, както и мениджър „Бизнес процес и ERP“.

Двамата познават много добре ритейл пазара като производство, търговия и маркетинг и логично новата им дейност е насочена имено в този сектор. Идеята е експертите, в случая Колев и Милушева, да влизат в ролята на временни мениджъри. Те интегрират процеси, наемат персонал, търсят инвестиции, развиват бизнеса на клиентите си. „Всичко, което биха правили най-висококвалифицираните управленски кадри. След като приключим с консултант­ската помощ, оставяме компанията да ра­боти на едно ново, по-зряло ниво. Това ни е концепцията.“ За разлика от класическите консултанти „Нов.мениджмънт“ остава, докато се осъществи промяната и се пре­чупи нагоре тенденцията в бизнеса. „През годините бяхме стигнали до изводите, че една от големите грешки, които правят консултантите, е да не ти помогнат да завършиш това, което заедно сте започ­нали“, казва Колев с премерен тон. Всяка дума на 52-годишния предприемач е точно намясто. Често се усмихва изпод диопт­ричните очила, а историите му са толкова увлекателни, че минутите минават като секунди.

Иван Колев е от добричкото село Безмер и още като дете се заплава по числата. Често ходи на състезания, дори е част от националния отбор по физика. Завършва математическата гимназия в Добрич. Влиза в казармата с по­следния двегодишен набор. Става програ­мист във ВВС рота, трупа опит „на маши­ни, които вече едва ли биха тръгнали“. В практиката разбира, че е добър, и решава да продължи в Техническия университет в София. През есента на 1990 г. записва елек­троника. Година по-късно баща му почива и той е на кръстопът – дали да оцелява в София и да подпомага семейството си фи­нансово от разстояние, или да се върне на село.

Момчето, което обича да печели състе­зания по математика и физика, има много идеи, енергия и размах, логично решава да развива собствен бизнес в столицата. За­едно с няколко състуденти основават ком­панията „Маус“, която съществува и до днес и се занимава с външна реклама. „Ку­пихме един плотер, с който тогава много се гордеехме, че е вторият в България за рязане на фолио. И започнахме да правим табели“, спомня си Колев първите си дни като предприемач. Студентите обикалят различни събития, изложения и панаири и предлагат изработка на рекламни матери­али. Бизнесът се разраства, плотерът ра­боти почти денонощно. Правят табели за магазини, фирми, училища.

Но младите предприемачи, включител­но и Колев, знаят твърде малко как да уп­равляват бизнеса. „Четяхме книги и спи­сания“, казва той. Но това съвсем не е достатъчно за амбициозния младеж, който записва второ висше мениджмънт и мар­кетинг, отново в Техническия универси­тет. Започва по-добре да разбира основи­те на бизнеса, напуска рекламната агенция „Маус“ и се впуска в най-динамичния отра­съл в зората на демокрацията – търговия­та. И то не къде да е, а в Меката на тази дейност по онова време – базара „Илиянци“ в София. „Продавахме всичко – бяла, черна техника, електроуреди.“

И тук, както често се случва при амби­циозните и трудолюбиви хора, се намесва късметът. „В Добрич беше най-голямата фабрика за детски обувки. Правеха мили­они чифтове годишно за немски и френски марки. При някаква криза в бизнеса им бе останала много стока, която не можеха да пласират. Познавах търговския директор на фабриката, който ми се обади и предло­жи да ги продадем на „Илиянци“, разказва Колев как започва големият завой в съдба­та му. Два-три дни след разговора пристиг­нал цял камион с обувки. „Нищо не разбирах от обувки, но ги разпродадохме за седми­ца.“ Купувачите са главно сърби, които по­добно на ситуацията с българите в Одрин в момента идват с автобуси да пазаруват у нас, най-вече заради сръбското ембарго по онова време.

Виждайки, че Колев се справя повече от добре, фабриката в Добрич започва да праща регулярно камиони с обувки на мла­дия бизнесмен, който ги продава. С търгов­ските успехи идва и новата идея – през 1996 г. Иван Колев заедно със своя съименник и приятел от детството Николай Колев ос­новават компанията „Колев и Колев“.

„Двамата започнахме бизнеса с детски обувки. Първо направихме едно мага­зинче на улица „Цар Самуил“ в близост до „Пиротска“ в столицата. После втори, трети, нещата се случваха бързо. Прода­вахме обувки, които вземахме от завода „Добрич“, както и от няколко други произ­водители“, разказва Колев.

Но идва тревожната 1997 г. с хиперин­флацията и масовите фалити. Кризата се­риозно удря „Колев и Колев“. „Въобще не знаехме какво се случва. Бяхме чели за хи­перинфлация в Германия, където сутринта ти дават заплата и ако до обед не я изхар­чиш, вечерта не можеш да си купиш почти нищо. Видяхме го с очите си, изпитахме го на гърба си. Купуваш обувки, почваш да продаваш и ако не им промениш цената в момента на продажбата, парите не сти­гат да купиш същото количество обувки. Нямаше никакви възможности за заеми. Тежко беше.“

Но притиснат от кризата, младият предприемач замисля мащабен ход – да съз­даде собствено производство. Тук Колев отново тръгва от нулата, няма никак­ва представа какво е това да произвеж­даш обувки. „Отидох в Обувния техникум. Очаквах преподавателите там да ми обяс­нят как се правят обувки. Не стана точно така – един учител ми хвърли четири книги и ми каза – „На, чети“. То обувки с четене не се правят, трябва някой да ти покаже как става.“ Въпреки перипетиите Колев не се отказва. Останал сам, вече без парт­ньора си Николай Колев, започва да търси експерт, който да му помогне. И тогава среща рускинята Екатерина Пътърова, наскоро омъжила се за българин и дошла да живее у нас. Жената е завършила екзотич­ната по онова време специалност „Дизайн на обувки“ в Санкт Петербург. Иван Колев успява да я убеди, че заедно ще успеят.

И така през 1998 г. „Колев и Колев“ от­варя първия си цех за производство на дет­ски обувки. Казвайки цех, не си предста­вяйте голяма модерна фабрика. Иван Колев наема стая 30 квадратни метра в сграда­та на рекламна агенция „Маус“, с чиито собственици е в близки отношения от ден първи до днес. Купува три шевни машини втора ръка. В този микроцех започва про­изводството.

Първият модел, който пускат на пазара, е на бебешки терлички в различни цветове. Продажбите през първата година са слаби, Колев и скромният му екип се нуждаят от някакъв тласък, за да закрепят бизнеса и да го развият. Споменът за буйките с цип от времето на социализма е важна стра­хотна идея, която променя посоката на бизнеса. „Колев и Колев“ измислят собст­вена бебешка обувка ново поколение. Пра­вят я пъстра, привлекателна за бебетата и от естествена кожа. Пазарът приема новия продукт много добре, а за да го на­ложи, Иван Колев инвестира в маркетинг. Основният канал за реклама са специали­зирани списания и изложения. „Обикаляхме цялата страна. Имахме си малък пътуващ щанд, от който продавахме буйките.“

„С „КОЛЕВ И КОЛЕВ“ НЯКАК СИ НА УСЕЩАНЕ ЗАПОЧНАХМЕ ДА ИЗГРАЖ­ДАМЕ МАРКА, КОЯТО ПРЕВЪРНАХМЕ В НАЙ-ПОПУЛЯРНАТА ЗА ДЕТСКИ ОБУВКИ У НАС.“

През следващите години биз­несът избухва. Буйките ста­ват толкова популярни, че всяко второ бебе у нас про­хожда с тях. „Годишно прода­вахме около 30 хил. чифта. Според статис­тиката в България се раждат около 60 хил. бебета.“

За да отговори на голямото търсене, Иван Колев се нуждае от финансов гръб. През 2002 г. съдружник му става бизнесме­нът Димитър Ковачев. Двамата започват да мислят с размах. Вземат цялата сгра­да, където се помещава първата производ­ствена линия. Като се нанасят, разбират, че в нея преди 50–60 години е бил обущар­ският техникум. „Духът на обущарите е в тази сграда.“ Наемат нови работници и машини и започват да правят нови концеп­ции на буйката и да навлизат в други сег­менти на детската обувна мода.

Иван Колев трупа опит и знания, но разбира, че трябва да продължи да се образова. Завършва две специализации в Япония и една в Австрия за управление на производството. „Научих много ценни неща и принципи.“

Новото знание прилага в „Колев и Колев“ и заедно със съдружника си започват да отварят магазин след магазин. Основно в София и в големите градове. Започват да продават и в чужбина, но не успяват да се наложат. „Изнасяли сме в цял свят, но никога не сме успявали да пробием на друг далечен пазар. Изключвам Македония, където марката е популярна. Навън има силна конкуренция и за да успееш, ти трябва сериозен финансов ресурс.“

През 2014 г. компанията стартира отделно направление с ортопедични обувки, като сключва договор с Агенцията за социално подпомагане. Детските обувки са по индивидуална поръчка, съобразно предписанията на лекарите и медицинската диагноза, а за целта се вземат индивидуални размери от крачетата на децата.

„Колев и Колев“ започват да работят и за големи немски и френски компании. Българите създават всичко от А до Я. Измислят модела, намират суровини, шият, опаковат. „Толкова много започнахме да произвеждаме, че отворихме втора фабрика, с 200 души персонал.“ Този модел на работа и вниманието към производството за чужбина отклоняват вниманието от развитието на бранда „Колев и Колев“. През 2016 г. двамата собственици решават да затворят втората фабриката и се съсредоточават върху собственото производство. По това време компанията е редовен победител във Forbes Business Awards в категория „Производство“.

Иван Колев и Димитър Ковачев развиват и успореден бизнес. Спортистът фрирайдър и дизайнер на дрехи Петър Димитров се свързва с тях през 2011 г. с предложение за партньорство – да произвеждат надуваеми снегоходки. Тримата създават бранда SmallFoot. „През годините развихме моделите. Имаме патенти във всички снежни държави – от САЩ, Канада, Русия, Украйна, Корея, Япония, Европа. Навсякъде сме признати за изобретатели“, не крие гордостта си Колев. Снегоходката е регистрирана като оборудване за НАТО. Продава се доста успешно, а цялото производство се случва у нас.

Навлизайки все по-надълбоко в бизнеси­те на Иван Колев, спокойно можем да го наречем визионер, който успява с всичко, с което се захване. Но буреносни облаци от­ново надвисват над него и „Колев и Колев“. В ковид пандемията търсенето е слабо, за­тварят магазини. „Още преди да ни връх­лети всичко това, бяхме осъзнали нуждата от инвестиция – казва Колев. – Трябваше да сме първата компания, която да изле­зе на пазара за растеж на малки и средни компании – BEAM“. Колев и Ковачев под­готвят всичко за дебюта, но пандемията проваля плановете им. „Инвеститорите се отдръпнаха.“

Търсейки нов вариант за финансиране в края на 2020 г., обувните предприемачи сключват сделка с Фонда за капиталови инвестиции от групата на Българската банка за развитие. Инвеститорът придо­бива 27% миноритарен дял, а идеята е с парите да се навлезе на румънския пазар и да се увеличат магазините. Шест месеца по-късно, през лятото на 2021 г., осъзна­ват, че в условия на криза няма как това да се случи. „Румънският пазар е доста по-на­ситен от нашия, с много по-голяма кон­куренция, но по-важното – по това време имаше голяма несигурност.“ Въпреки че оборотите на „Колев и Колев“ през 2021 са по-високи с повече от 20% спрямо 2020 г., предприемачът казва, че годината е била доста по-тежка за бизнеса. „Реално мага­зините бяха отворени, плащахме наеми, заплати, а в тях никой не влизаше заради ковид рестрикциите.“

През 2022 г. нещата започват да се успокояват и бизнесът се отърсва, най-вече заради растящите продажби онлайн. Но през февруари Иван Колев е поканен от съдружниците на изненадва­ща среща, на която му съобщават, че вече няма да е изпълнителен директор на ком­панията. „Вижданията ни за развитие на бизнеса започнаха да се разминават още през 2020–2021 г. И това е основната при­чина за това решение на партньорите ми. В началото се почувствах като ограбен. Когато се отърсих от първоначалния шок и здравият разум се завърна, си казах, че това са нормални процеси, които могат да се случат. Аз съм просто един минорита­рен собственик на бизнес. Вече въпросът е оттук нататък компанията да бъде управлявана по правилен начин, за да просперира. Пожелавам го от сърце, защото марката, която е изградена, продуктите, искам да продължат да съществуват и да се разви­ват“, казва Колев.

„ИМАМ САМОЧУВСТВИЕТО, ЧЕ МОГА ДА ВЛЯЗА В КОМПАНИЯ И ДА ПОМОГНА, ЗАЩОТО ВИЖДАМ ГРЕШКИТЕ, КОИТО ТЕ ПРАВЯТ, ВЕЧЕ СЪМ ГИ ПРАВИЛ, А ЗАДАЧИТЕ, КОИТО ИМАТ, СЪМ ГИ РЕШАВАЛ.“

Два месеца след като мажоритарният собственик на „Колев и Колев“ Димитър Ковачев става изпълнителен директор на компанията, Иван Колев решава да се от­дръпне почти изцяло от бизнеса. „В момен­та съм член на борда на директорите.“ И както разказахме в началото, вече гледа напред с „Нов.мениджмънт“. Първите кли­енти не закъсняват. Двамата с Галина Милушева вече са консултирали успешно три производствени компании, като дори са успели да им осигурят финансиране за ново оборудване. „Нов.мениджмънт“ обаче търси голям бизнес, с който да работи дъл­госрочно.

„Това, което винаги ми е било в кръв­та, е да създам някакъв продукт и да го видя как живее. През тези години, колкото и идеи да сме имали, сме ги реализирали на площадката на „Колев и Колев“. И сега, из­правен пред нова ситуация, си давам смет­ка, че като помагаме на други компании, ние всъщност помагаме за развитието на културата на бизнес в България. И кога­то приключим един проект, ще си тръг­ваме с личната удовлетвореност, че сме свършили нещо и че то работи. Искаме да правим неща, в които ясно да виждаме, че сме си постигнали целите. И тези цели да са вдъхновяващи за нас и за нашите клиен­ти.“