Български джин по британска рецепта
Отразявам потребителските технологии и развлекателната индустрия, а в останалото време правя подкаста “Транзѝстор”
Преди години Барбара Пейдж-Робъртс пътува от Русе към София, когато решава да се отбие край плевенското село Садовец. По малкия път към селото тя вижда типичната за тази част на страната гледка на поле с трънки, която обаче ѝ носи домашен уют. Причината е, че в родната ѝ Англия от плода на трънките се прави джинов ликьор, който традиционно се пие по коледните празници. По-късно тя решава да се върне и да събере трънки, с които приготвя собствен домашен джинов ликьор и го подарява на свои приятели за коледните празници.
Години по-късно Пейдж-Робъртс се среща с Иван Крачунов от селскостопанската компания „Агротайм“, базирана в Исперих. В градините на компанията тя открива, че растат дренки, от които прави още един джинов ликьор. След като и той се оказва успешен и добре приет от приятелите ѝ, с Крачунов решават да превърнат експериментите в производство на крафт джин. Така двамата поставят началото на Rustic Reserve, производител на първите български крафт джинове, с каталог от шест джина, базирани на естествени български съставки.
Въпреки че никога не се е занимавала с производството на алкохол, Барбара
Пейдж-Робъртс (77) има богат опит в бизнеса. Родена в Англия, тя попада в България за първи път през 1984 г., като се занимава с трансфер на технологии между двете страни. Първоначално доставя рамки за очила и лещи, а след смяната на политическия режим създава дистрибуторска компания за фармацевтични продукти. През 2003 г. се мести окончателно у нас, като продължава бизнес начинанията си и се занимава с консултантски услуги, които я срещат с Крачунов и „Агротайм“.
Любовта на Пейдж-Робъртс към България и българската природа е тясно свързана с любовта ѝ към пътуването. Във всички години, в които живее тук, тя обикаля из цялата страна, което пък я мотивира за други нейни бизнес начинания. Така например тя попада за първи път в Садовец, където открива полето с трънки, докато прави проучвания за проект за туризъм, който така и не се реализира. По-късно пък се занимава с мобилното приложение The Best of Bulgaria, което цели да демонстрира най-доброто от България чрез снимки и текст. Това начинание също остава в историята поради липса на финансиране.
Тези препятствия обаче не спират любовта на Пейдж-Робъртс към България, а даже ѝ дават допълнителна мотивация за най-новите ѝ начинания. Амбициите ѝ за продуктите на Rustic Reserve се простират отвъд границите на страната, като смята, че джинът може да е посланик на България. „Според мен бутилка от нашия джин показва всичко, което трябва да знае човек за България“, казва тя. За нея това е възможността за производството на такъв продукт, базиран на природните богатства на страната. „Тук има чудесни естествени продукти, хората са иновативни и можем да правим неща като бутилиране, дизайн и всичко друго, което виждаш в бутилка от джина ни“, казва тя.
Пред тези амбиции обаче има немалко предизвикателства, с които Пейдж-Робъртс се сблъсква още в самото начало. Първата си партида джинов ликьор от трънки решава да направи с български комерсиален джин, който купува бутилиран. „Купих огромни количества джин и мисля, че накрая трябваше да отворим на ръка над 900 бутилки – казва тя. – Беше много добра тренировка, но веднага след първата партида спряхме да правим това.“
След този опит Пейдж-Робъртс решава, че ще е по-добре да разчита изцяло на собствено производство на джин, но установява, че у нас няма майстор-дестилатор, който да създаде продукта. Затова в края на 2018 г. тя събира куфар с разнообразни български билки, с които отива в Англия при дестилатора Роб Дорсет. В рамките на няколко месеца той селектира част от тях и създава рецепта за джин, базиран на 19 български билки. Той днес е основният продукт на Rustic Reserve и се предлага с името Craft 19. Необичайно за джиновете, той може да се пие чист или смесен с вода или газирана вода, което запазва билковия му аромат и мекота. Освен него Rustic Reserve предлага още пет вида напитки. Най-популярни са джиновите ликьори, които поставят началото на компанията и са направени от трънки и дренки. В списъка с „летни“ напитки влизат джиновите ликьори от боровинки и вишни. „Правим и арония джин, към който добавяме джинджифил и го наричаме зимен джин, въпреки че това е много сезонна напитка.“
Сезонността е сред основните предизвикателства за Rustic Reserve, като причината е в производството на джиновите ликьори. Докато Craft 19 се произвежда на партиди от по около 1000 бутилки в обем от общо 9 хил. литра, плодовите джинове зависят силно от плодовете. Те се берат изцяло на ръка и производството се случва тогава, когато плодовете са узрели. Към тази специфика се добавя и рискът за по-деликатния плод на дренките, който може да измръзне и да няма продукт. Така от плодовите джинове се произвеждат партиди от до 1000 литра годишно.
Основното желание на Пейдж- Робъртс е да превърне Rustic Reserve в независима компания, чието производство е изцяло в България. В момента това не е възможно и концентратът за Craft 19 се произвежда в Англия, макар и изцяло с български продукти. „Ние сме български джин, българска компания, но правим концентрата си в Англия, а не искам да продължаваме да правим това – казва Пейдж-Робъртс. – Затова ни е нужно оборудване, което изисква инвестиция, макар и неголяма.“ Смесването на концентрата и бутилирането, както и производството на плодовите джинове, се случва в заводите на „Ракия Исперих“, което е компромис за британката. За да изпълни плановете си за независимост, тя казва, че има нужда от инвестиция на стойност между половин и един милион лева. Основната част от тази сума би отишла за осигуряване на оборудването, необходимо за работа с високо концентриран алкохол.
Отвъд производството, Пейдж-Робъртс казва, че рекламата и дистрибуцията са не по-малко сложни. „Стартирахме Rustic Reserve от любов, но не си направихме бизнес план – казва тя. – Бяхме толкова ентусиазирани и мислехме, че всички ще обичат джина ни и той ще се продава като топъл хляб, без особени усилия.“ Естествено, реалността се оказва различна.
Първата причина е начинът, по който работи алкохолната индустрия в страната. „Има няколко големи дистрибутора, които на практика контролират пазара“, казва тя. Според нея те имат договори с големите брандове, които ги ограничават от това да продават други джинове. „Те не могат просто да продават моя джин, защото имат договор, който ги спира. Това се отнася и за баровете“, казва тя. Така тя се озовава в омагьосан кръг, в който дори баровете и дистрибуторите да харесват продукта ѝ, няма как да го продават. Затова и Rustic Reserve работи с нишови дистрибутори, както и ограничен брой барове и търговци на дребно.
Допълнително затруднение е подходът на повечето дистрибутори. Някои работят като търговци и промотират продуктите, които предлагат. Това обаче са по-скоро изключения и тези дистрибутори вече работят с големите брандове. По-голямата част от останалите дистрибутори действат като изпълнители на поръчки и не влагат допълнителни усилия за продуктите, които предлагат. Потенциално решение би било Rustic Reserve да има собствен търговец, което не е особено практично предвид сезонността на джина.
Този търговец би се присъединил към малкия екип на Rustic Reserve, който включва съдружниците Пейдж-Робъртс, Иван Крачунов и Джеймс Мосли. Освен тях на пълен работен ден има и администратор, като за всички други нужди на фирмата се използват хора на свободна практика. Това включва дизайнери, контрактори за бутилирането, както и посланици на бранда, които правят и оригинални рецепти за коктейли с българските крафт джинове.
Към предизвикателствата в дистрибуцията Пейдж-Робъртс подхожда практично и цели да покаже джиновете си на възможно най-много хора. Своята концепция за промотиране нарича sips on lips, или глътки джин по устните на хората. „Имаме много от нашия продукт, който отпиваш, заобичваш и след това се връщаш, за да си купиш“, казва тя. Това се случва на различни събития както специално организирани от Rustic Reserve, така и свързани с алкохолни напитки и храна.
Целта ѝ е постепенно търсенето да порасне, така че Rustic Reserve да се превърне в име, което всички познават и търсят.
Вторият сблъсък с реалността е пандемията, която слага край както на продажбите в баровете, така и на събитията, чрез които Rustic Reserve стига до хората. По време на пандемията продажбите на дребно са слаби, както и тези в безмитните магазини по летищата. Освен това пандемията осуетява и плановете на Пейдж-Робъртс да започне продажби във Великобритания. „За да съм напълно откровена, не стигнахме където искахме да сме в тези две години“, казва Пейдж-Робъртс.
Именно след тези две години търсенето на инвеститор е още по-важно за Пейдж-Робъртс. Тя казва, че човекът, когото търси, може вече да има бизнес в тази сфера, така че инвестицията да е под формата на партньорство. Той трябва да има амбицията да представя България по света, тъй като последното предизвикателство пред Пейдж-Робъртс е именно излизането от страната.
Желанието на Пейдж-Робъртс е на първо време да таргетира две основни групи клиенти извън страната. На първо място е огромният пазар на Великобритания, където историята на Rustic Reserve има потенциала да привлече интерес. След това са българите, които живеят в чужбина, най-вече в Европа и САЩ. Засега обаче това е в сферата на бъдещите планове.
Въпреки предизвикателствата Пейдж- Робъртс звучи повече от оптимистично. С ясно съзнание за реалността – както в България, така и на пазара извън страната, тя подхожда с комбинация от прагматичност и любов, която звучи заразяващо. Най-впечатляваща обаче е увереността, че с правилния партньор ще може да постигне целите си. „Знаем какво трябва да направим и как да го направим, но без още малко стотинки в джоба няма как да го направим.“
