Промоция, превенция, профилактика

Аркади Шарков е макроикономист с опит в публичния и частния сектор. Експертизата му обхваща сферите на икономика на здравеопазването, данъчна политика, европейски проекти и управление на инвестиционни проекти.

Господин Шарков, общественото говорене за здравеопазването е или лошо, или нищо. Вие като икономист, който работи в тази област, вижда­те ли някакви положителни знаци?

Възприятието за здравеопазването е нещо субективно за всеки индивид. То може да варира в зависимост от по­коленческите различия, демографския профил, здравния и социалния статус, финансовата обезпеченост, но не на последно място и настроението на човек в даден момент.

Що се касае до положителните неща, в момен­та ние от Експертен клуб за иконо­мика и политика (ЕКИП) в колаборация с колегите социолози от „Тренд“ раз­работваме проучване на нагласите и сравнителен анализ за достъпа до бъл­гарското здравеопазване. Оказва се, че когато говорим за достъп до спе­циалист в извънболничната помощ, или пък прием в лечебно заведение – това се случва в рамките на същия или на следващия ден.

Друг позитивен елемент е сравнително добрият дос­тъп до иновативни лекарства, което позволява и по-добро третиране на хроничните и част от редките забо­лявания. Не на последно място – здра­веопазването е сфера, която се само­регулира – това създава възможност за гъвкавост в решенията на пробле­мите, но също така и повече устойчи­вост на смени в институционалната власт. Пандемията ни напомни колко е важна стабилността на здравна­та система. Разбира се, всичко казано дотук е с много условности.

В момента профилактиката, здра­вословният начин на живот са пре­димно лична инициатива. Може ли тази ситуация да се промени, профи­лактиката да обхване повече хора и чия инициатива трябва да бъде това?

Здравната култура е ключова, кога­то говорим за дълголетен и щастлив живот, а отговорността за здравето е както персонална, така и институ­ционална. Три са основните стълбо­ве за по-добро обществено здраве – промоция, превенция и профилактика. Всеки от тях би следвало да залегне на първо място в семейните ценности, но за да се случи това, са важни пър­вите седем години на родителите и чак след това на децата.

Естествено е нужна и институционална подкре­па от отговорните министерства. В множество европейски държави има и публично-частно партньорство за такива инициативи. Бизнесът е раз­брал, че за да има прогрес и развитие, е нужно служителят да бъде в добро ментално и физическо здраве, както и да не отсъства от работа заради заболяване.

Работим върху подобна инициатива в България, като един от фокусите ще бъде върху това пациен­тът да бъде наясно с рисковете за не­говото здраве и начините, по които може да намали вредата от външни фактори като тютюнопушене, алко­хол, прекомерна употреба на захарни изделия и напитки, а също и на вредни храни. Друг фокус ще бъде ролята на пациента в българската здравна сис­тема – неговите права и задължения.

Няма нищо по-ценно от здраве­то, от продължителния и щастлив живот. Защо това не е станало на­ционален приоритет? Въпрос на ре­сурси ли е и как може да се промени общественият фокус?

Краткият отговор е, че липсва над­партиен консенсус и никой не иска да поеме отговорност за сферата. Дъл­гият е, че политиците мислят крат­косрочно и липсва хоризонт. Никой не изпълнява залегналото в написаните стратегии – пример за това е предходната здравна стратегия, в която до голяма степен липсваха индикато­ри, а отчетът за изпълнението бе формално прочетен и забравен.

Това не трябва да се случва с проекта за новата стратегия! Връщайки се към първия въпрос – преди няколко месе­ца бе представен „Национален план за борба с рака в Република България 2030“, който е част от по-голяма ев­ропейска инициатива за повишава­не на диагностиката и намаляване на смъртността от това заболяване в границите на Европейския съюз. Пла­нът е ценен с това, че залага коли­чествени и качествени индикатори и цели, към които България трябва да се стреми и които могат да се измерят от ъгъла на времето. Моето желание е добрият пример да бъде показван и пресъздаван ежедневно.

С какво икономистите в здравеопаз­ването като вас могат да помогнат в решаването на проблемите? Има ли ваши идеи и решения, които сте видели да се реализират?

Икономиката е наука за човешкото действие и не включва само числа и пари, тя касае както решенията, които взимаме, така и рационализира нашите действия. В свят на несигур­ност, войни, пандемии и постоянно меняща се глобална картина е нужен пътеводител, който да насочи дър­жавата и бизнеса във взимането на най-ефективните и правилни иконо­мически решения.

Ролята на икономис­та е именно такава – да огледа окол­ната среда, да направи оценка и да оптимизира оскъдния ресурс. Разхо­дите в здравеопазването нарастват ежегодно и въпреки това парите са недостатъчни, за да задоволят нуж­дите на системата и гражданите. Решенията на проблемите се свеж­дат до правилно преразпределение на средствата, но също и прогнозиране на потенциални нови разходи.

През годините успяхме да наложим като принцип това, че на здравеопазване­то освен като на разход може да бъде гледано и като на инвестиция с голя­ма дългосрочна възвръщаемост. Друг наш успех е свързан с това, че показахме ползата от публичност и прозрач­ност на финансовите потоци – къде колко се харчи и при нужда откъде може да има съфинансиране за опре­делени дейности.

Ограничихме дис­криминационното преразпределяне на средствата от осигуровки. Изве­дохме на преден план острата нужда от повишаване на процента, който държавата заплаща за лекарствата за най-широко разпространените соци­ално значими заболявания. Един от го­лемите ни дългосрочни проекти касае целевото заделяне от постъплени­ята от акцизи с цел финансиране на програми за промоция, превенция и профилактика на незаразните хронич­ни заболявания.

Как се създава успешен бизнес в здра­веопазването?

С упоритост. Изискват се градив­но отношение, търпение и стремеж към светлината. Здравеопазването е консервативна сфера. За да бъдеш до­пуснат в нея, трябва да имаш опреде­лен набор от качества – да вникваш в проблема, да балансираш интереси­те, да не ощетяваш и не на последно място – да работиш в полза на паци­ента, за да е видим ефектът от тво­ята работа pro bono publico!

Извън здравето – от ЕКИП бяхме първите с най-точна прогноза за инфлацията, която ни сполетя тази година, ето защо вече списваме и икономически­те бюлетини на една част от наши­те клиенти. Съумяхме да поставим на дневен ред и да решим част от проблемите, свързани със социални­те придобивки на заетите в частния и публичния сектор, спомогнахме за промените по отношение на олеко­тяване на данъчното бреме за микро- и малкия бизнес с оглед устойчивото му развитие и не на последно място сме едни от малкото, които изискват оценка на ползите и разходите от въ­веждането на единната европейска валута в България.

Вие сте и преподавател, какви посла­ния отправяте към своите студенти?

В началото запълваме дупките в зна­нията, а реалната работа започва чак след като фундаментът е стаби­лен. Ключов елемент на обучението е добрата амалгама между теорията и практиката – за да можеш да амби­цираш човек, трябва да покажеш къде и как на практика знанията могат да бъдат приложени. Най-важният апел, който често отправям към тях, а и към себе си, е да търсят постоянно и да не се задоволяват с ограничената информация на лоното, в което се на­мират.

Какво трябва да постигнете в про­фесионален и личен план, за да си ка­жете „успях“?

Труден въпрос. Може би никога няма в абсолютен смисъл да кажа „успях“. Амбицията е устроена така, че човек постоянно да се стреми към успеха и дори когато го постигне, да не се за­доволява с него и да продължава към следващата цел. Мога да кажа, че в личен план успехът се корени в добруването на моите приятели и близ­ки, без които нямаше да съм тук. А в професионален – когато някой ден се обърна назад, да видя позитивните публични ефекти от своята работа. Трябва да сме благодарни и на Бог.