Трудната диверсификация
През октомври 2022 г. в експлоатация влиза газовата връзка с Гърция. Също през октомври цената на природния газ в България спада с около една трета. Това не е съвпадение – двете събития не се случват случайно по едно и също време. Напротив, падането на цената на газа е резултат от завършването на газовата връзка с Гърция. Диверсификацията работи точно като по учебник.
Идеята за изграждане на газовия интерконектор се зароди и набра сила през зимата на 2009 г., когато „Газпром“ спря газа за Европа. Тогава на практика усетихме, че не е добра идея да си зависим от един доставчик и от една-единствена тръба за газ. Разбра го и Европейската комисия, която обяви проекта за приоритетен и отпусна и финансиране. Сякаш всичко беше налице за бързо реализиране на проекта. Но това не се случваше дълги години. Все се намираше причина да се бави.
Разбира се, един монополист не приема с лека ръка да му разбият монопола и да се види колко високи и непазарни цени предлага. През годините множество проекти за алтернативен на руския газ бяха провалени точно за да не застрашат монопола – пример в региона е проектът „Набуко“.
Един монополист винаги може да предложи на газовите компании нещо по-атрактивно – например, вместо да строят алтернативи на руския газ, могат да инвестират в нов руски газопровод. Неслучайно имаше нови и ненужни проекти: „Южен поток“, „Турски поток“, „Северен поток 1“, „Северен поток 2“…
В този смисъл газовата връзка с Гърция вероятно я очакваше същата съдба – да се бави максимално дълго време и в някой момент да потъне в някое чекмедже. Задействаха се обичайните заподозрени газовици, които да обяснят, че нямаме нужда от нов газопровод, че той никога няма да се изплати, че няма да има откъде да доставя газ, че газът на „Газпром“ е най-сигурен и евтин. Въобще обичайните празни приказки, които не могат да издържат и най-елементарна проверка.
И така, газовата връзка с Гърция постоянно се бавеше и сякаш беше обречена. Но този път схемата на монополиста се провали. Появи се външен играч, Европейският съюз, който въведе пазарни правила при газа, подкрепяше и финансираше проекти за диверсификация и дори осъди „Газпром“ заради манипулиране на цените точно в нашия регион.
Това отслаби „Газпром“, поне временно, и в този прозорец започна реализацията на алтернативни проекти – не само нашият интерконектор с Гърция, но и редица други, като газопровода TAP в Гърция и терминала за втечнен газ в Хърватия.
Сега интерконекторът е готов и ще започне да носи ползи за българската икономика. Вече за всички е очевидно, че диверсификацията работи и затова трябва да продължим с по-бързи темпове в тази посока. Следващите важни проекти са терминалът за втечнен газ в Александруполис (с българско участие), интерконектор със Сърбия и Северна Македония, увеличаване на капацитета на газовата връзка с Гърция.
