Край на кредитната експанзия?
Големите централни банки изглеждат решени да пречупят гръбнака на инфлацията. Повишаването на лихвите обаче не сваля цените – и очакванията за бъдеща инфлация – автоматично, като с магическа пръчка и без да променят нищо друго в реалния живот. Всъщност механизмът си е съвсем истински и осезаем – обръщането на паричната политика означава все по-труден достъп до кредит при все по-висока цена. Това на свой ред прави инвестициите все по-трудни за финансиране и колкото по-дългосрочни – толкова по-трудни. Спестяването става относително по-изгодно спрямо текущото потребление, а покупките със заем водят до все по-високи разходи в бъдеще. В този процес се разрушават работни места и се свиват печалби, а това още повече свива на следваща стъпка потребление и инвестиции и така нататък.
Свикнали сме да казваме, че това нас в България не ни засяга, защото тук не живеем на кредит и изобщо икономиката ни е слабо зависима от капиталовите пазари и банковия кредит. На пръв поглед данните подкрепят подобно виждане. Едва ли можем да посочим успешна голяма компания, която е финансирала растежа си на българската фондова борса. Дългът на бизнес и домакинства общо е под 50% от БВП – ниско ниво в международно сравнение. Това обаче далеч не означава, че периодът на исторически безпрецедентните нулеви лихви не е имал сериозен отпечатък върху българската икономика.
В разгара на глобалната финансова криза бизнесът можеше да се финансира при близо 11%, а за домакинствата жилищните кредити докоснаха 10-те процента. Да сравним тези нива с постигнатите в последната година под 2% за нефинансовите предприятия и под 2.5% по ипотечните кредити – малцина си спомнят и могат да осмислят как излизат сметките при лихви на нивата от 2009 г.
Да погледнем и макроикономическото измерение на кредитната експанзия, започнала преди около пет години. Знаете ли, че за седемте години от декември 2009 г. до декември 2016 г. общият кредит за нефинансовите предприятия и домакинствата всъщност се свива с над 1 млрд. лева? Бизнес и граждани всъщност погасяват повече към банките, отколкото получават за нови начинания. Жилищните кредити стагнират и общата задлъжнялост на домакинствата намалява с над 600 млн. лева. Тенденцията рязко се обръща и между декември 2016 и август 2022 г. кредитът за предприятията нараства с 9.6 млрд. лева, а за домакинствата – с 13.5 млрд. лева. Дългът на домакинствата по заеми за потребление се увеличава с 6.5 милиарда лева, а за покупка на жилища – с над 7.8 млрд. лева. И така, за пет години независимо от ковид кризата над 23 милиарда влизат допълнително в икономиката през банковия кредит.
Какво ще движи растежа, ако достъпът до кредит стане значително труден и скъп? Очевидно е например, че ще имаме охлаждане на пазара на имоти и оттам – на строителството и свързаните индустрии. Но извън това как ще се адаптира структурно българската икономика? След предишната криза – ако гледаме периода от 2008 докъм 2015–2016 г., получихме два импулса отвън.
Един от успехите беше отварянето на ИТ услугите към глобалното търсене. Секторът увеличи приходите си над четири пъти и добави 50 хиляди добре платени работни места след 2008 г. Но трябва да се отчете, че част от скока се дължи на рязкото вливане на капитали в технологичните компании на борсата, а този процес също беше стимулиран от паричната политика на централните банки.
Другият двигател безспорно беше развитието и интеграцията на експортно ориентираната преработваща индустрия с икономиката на еврозоната. За десетилетието след 2007 г. износът на стоки за ЕС нарасна със 75%, а за Германия – близо три пъти! Само че тогава германската индустрия беше в експанзия на гърба на експортната си ориентираност и силните си отрасли, задоволяващи търсенето в САЩ, Азия и най-вече в Китай. Сега обаче именно Германия, изглежда, навлиза в рецесия.
