В примката на газа
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
През септември газовите пазари в Европа приемат спокойно съобщението на руската „Газпром“ за спирането на „Северен поток 1“. Цените дори паднат с 5% в сравнение със седмица по-рано, а европейските страни обявяват, че са напълнили хранилищата си на 85% от нови източници. Щетите обаче са нанесени. Цената на газа надминава в пъти всичко, считано за нормално, а натискът върху потребителите и бизнеса е огромен. Остава също така въпросът дали запасите ще стигнат за зимата и дали правителствата могат да помогнат на потребителите да се справят с нарастващите цени.
В офиса на „Ситигаз България“ в София всичко изглежда спокойно, но само привидно. Инж. Александър Кожухаров, който е председател на съвета на директорите, е потопен в проблемите на големите клиенти от промишлените предприятия, които значително намаляват консумацията на газ. Някои дори преминават на алтернативни източници. „Ситигаз България“ има 1000 км газопровод в 45 общини в страната, а сред големите абонати са „Марица-изток“, „Каменица“, „Арсенал“. Всички очакват да чуят от него какво ще се случва напред и често му звънят лично. Той вдига телефона на поредното обаждане, а отсреща производител на гипсокартон му казва, че свива консумацията на газ с 60%, за да оцелее. Кожухаров остава без коментар.
„Знаете ли коя е най-гадната история в тази ситуация, обръща се той към екипа на Forbes. – ЕС има предписание от 1 август консумацията на газ да се намали с 15%, което в България се получава по естествен път, а „Булгаргаз“ налага неустойки, включително на „Ситигаз България“, а оттам и на предприятията, ако потреблението им падне под 95% от заявеното количество за месеца.“ Сумите стигат до 400 хил. лв., а „Ситигаз България“ се опитва да балансира потреблението за деня между всички 500 предприятия в мрежата – едни намаляват, други увеличават консумацията.
Кожухаров смята за „абсолютно неморално и противоестествено да се налагат глоби, когато дори няма достатъчно газ“. Той пише писма до „Булгаргаз“ с молба да преразгледат политиката си, но отговорът е, че така е по договор. За следващата година неустойките са не само върху дневна база, а и на годишна, което допълнително създава напрежение. Сега е моментът Кожухаров да заяви количествата газ за следващата година и да го направи точно за да няма санкции, но това е много трудна задача: „Как да прогнозирам какво ще се консумира, като не знаем кои от битовите абонати ще се греят на ток и дърва тази зима. Ние, а и те самите не знаят колко газ ще консумират, докато не стане ясно какви компенсации ще получат.“
Сигналите от бизнеса показват обаче, че не всички предприятия са засегнати еднакво от газовата криза. Някои се справят добре, защото се конкурират на пазари с още по-висока цена на газа. Други, предимно в хранителната промишленост, калкулират увеличението на газа в крайните цени към потребителите. Най-тежко е за заводите, които се конкурират с пазари с по-евтин газ в Сърбия и Турция. Производителите обикновено се презастраховат, като надуват цените към пазара, а това помпа инфлацията. „Когато всеки се застрахова, се получава спирала“, казва Кожухаров. Той е на мнение, че трябва да има разделение на фирмите, застрашени от фалит, когато се обсъждат помощи.
Александър Кожухаров е един от основателите на „Технотерм инженеринг“, които през 1989 г. слагат началото в процеса на преустройство на съществуващи горивни инсталации към природен газ. Още през 1996 г. той има визия за развитието на газови мрежи в страната. Има и опит като проектант и научен сътрудник в Института по топлотехническо и енергетично машиностроене в София, но няма капитал. Опитите му да привлече инвеститори от Европа не дават резултат. Тези, които проявяват интерес, предимно германски и холандски дружества, се отказват след срещите с институциите. Смятат, че в следващите 10 години в България няма да се случи нищо с газифицирането.
В действителност руски и български фирми започват да изграждат мрежа в градовете, а през 2003 г. ДКЕВР отваря търговете за газоразпределителни региони и лицензианти. „Технотерм инженеринг“ се включва индиректно в процеса като подизпълнител на „Ситигаз България“, която е собственост на италианската група Gruppo Societђ Gas Rimini. Групата печели лиценз за газоразпределителен район „Тракия“, който обхваща Пловдив, Казанлък и общините Септември, Съединение, Раковски и др. Цялата дейност по проектирането на газопроводната мрежа се извършва от „Технотерм инженеринг“, а Кожухаров е поканен за председател на управителния съвет на „Ситигаз България“. На въпрос дали мрежите се изграждат по италиански модел гордо заявява, че българските инженери знаят не по-малко от италианските. През 2007 г., когато газопроводът в Пловдив и Казанлък е завършен, той лично посещава директорите на предприятията в региона и ги убеждава да преминат на газ. Предлага им финансиране и разсрочено плащане. „Първите видяха, че с газа няма хамалогия и мръсотия, както при нафтата, пропан бутана, мазута и въглищата, и че спестява работна ръка. Останалите сами поискаха да се включат“, казва той.
Междувременно Gruppo Societђ Gas Rimini придобива „Технотерм инженеринг“ в момент, когато някои от собствениците се пенсионират. Компанията се запазва като самостоятелно звено и продължава да изгражда мрежата газопроводи до „Марица-изток“, Хасково, Силистра, Габрово. Общата инвестиция достига 170 млн. лв., а средствата са осигурени с кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие и от италианската група.
Първият тежък удар за „Ситигаз България“, а и за всички от газопреносни дружества в страната, идва през зимата на 2009 г., когато подаването на газ е прекъснато заради конфликт между Русия и Украйна. „Газпром“ спира газа на Украйна под предлог, че не го плаща, а после Украйна не го допуска по мрежата до Европа. „Беше страшно. Никой не вярваше, че това може да се случи. Имахме запас за 15 дни и пълна неяснота кога ще свърши конфликтът“, разказва Кожухаров. В България е въведен извънреден режим за газа, а „Булгартрансгаз“ изпраща писма към клиентите си да ограничат подаването към предприятията, за да има газ за болници, детски градини и битови клиенти. „Положението беше толкова тежко, че един собственик на фабрика за текстил буквално ни се молеше да му пуснем газ само за пет часа, за да си завърши мострите за панаира в Милано. От това му зависеше работата за цялата година, разказва Кожухаров. – Някак си успявахме да помагаме. Пускахме на едни, спираме на други.“ По негова инициатива всички потърпевши заводи събират данни за щетите, които са претърпели, и цялата информация се изпраща към Министерството на икономиката и енергетиката с надежда за компенсации. Нищо подобно не се случва.
„Производителите в България се презастраховат, като надуват цените към пазара, а това помпа инфлацията.“
Несигурността в доставките на газ дава повод да се заговори за строителството на междусистемната газова връзка Гърция – България, която да свърже гръцката национална газопреносна система с българската в района на Стара Загора. Целта е да се осигури диверсификация на доставките на газ за България и Югоизточна Европа.
От „Ситигаз България“ предлагат на „Булгартрансгаз“ да се заемат със строежа на газопровода до Гърция под техен контрол и да им го продадат завършен. Става въпрос за 151 км трасе на българска територия. Точно тогава компанията взема лиценз за газифициране на Кърджали и има проект за мрежа от Хасково до Кърджали. Само че на държавно ниво се взема решение интерконекторът да се прави по европейски правила и се създава акционерното дружество Ай Си Джи Би, в което влизат „Български енергиен холдинг“, гръцката ДЕПА и италианската „Едисон“.
Същата година, 2019, през март цената на газа пада почти наполовина, което се приема с възторг от всички. След антимонополното решение на Европейската комисия „Газпром“ сваля цената с над 40% – от построяването около 20 евро/мВтч падна на 10 евро/мВтч на борсата TFT в Нидерландия, а „Булгаргаз“ връща на клиентите си надвзети суми със стара дата. Второто драстично поевтиняване се случва по време на локдауна в пандемията през август 2020 г. – цената стига под 5 евро/мВтч, но само за кратко, след което бавно тръгва нагоре.
Миналата есен пазарът избухва заради повишеното потребление на газ от Китай и други големи държави, които излизат от ковид кризата. „Предупредихме клиентите си, че цените растат на чисто пазарна основа, а и държавата се включи с компенсации за битови потребители“, обяснява Кожухаров. За „Ситигаз България“ 2021 г. е добра – с 93 млн. лв. приходи и 9.66 млн. лв. печалба. Ръстът е 10–15%, колкото е всяка година от 2010 насам.
Заради топлата зима в Китай известно количество танкери с газ се насочват към Европа, което стабилизира цените, но войната на Русия с Украйна през февруари променя цялата картина. В отговор на санкциите от ЕС към Русия заради войната „Газпром“ намалява подаването на газ към Германия от „Северен поток 1“, след което го прекъсва за 20 дни с мотив, че се извършват ремонтни работи. Западните страни спешно започват да заместват руските доставки от други източници, които 100% зависят от борсата TTF в Нидерландия, а цената на газа расте главоломно. В България е по-ниска в сравнение с борсовата заради по-евтиния азерски газ, който влиза по договор, свързан с котировките на долара и петрола на международните пазари, но пак е непоносимо висока за бита и бизнеса.
Кожухаров прогнозира, че европейските хранилища ще се напълнят през октомври и търсенето ще намалее, а с това и цената на газа. Въпрос на време е и да заработи интерконекторът с Гърция, по който България ще получава природен газ от Азербайджан на цена, значително по-ниска от пазарната в момента. Ефектът от въвеждането на терминала обаче ще се усети най-рано в средата или в края на следващата година. „Имайте предвид, че Турция започва да добива газ, Румъния също в Черно море. Около Кипър много газови находища ще се отварят и това ще повлияе положително на пазара.“ Оптимизмът му е подсилен от новините за построяването на още пет–шест нови терминала за втечнен газ в Германия, което допълнително ще доведе до намаляване на цената и зависимостта от руския газ. „Облекчи ли се ситуацията, по данни на известни европейски наблюдатели се очаква в началото на 2023 г. цената на газа да падне под 100 евро“, смята Кожухаров.
Дори и в тази тежка година „Ситигаз България“ има 15 нови големи клиента, част от които все още изграждат съоръженията си в „Тракия икономическа зова“ в Пловдив. Всички се интересуват от перспективата за въвеждане на зелената икономика, която компанията им предлага. За големите производства, които трябва да отговорят на нормите за въглероден отпечатък, това е „по-важно, отколкото моментната цена на газа.“ В момента „Технотерм инженеринг“ проектира съоръжения за производство на зелен водород, получен чрез електролиза на вода с енергия от фотоволтаици или от вятъра. Те ще бъдат монтирани на входовете на газоразпределителните мрежи в градовете. По думи на Кожухаров следващите 25 години природният газ трябва да се замени с въглеродно неутрален: „Европа вече върви по този път, ние също.“
Следващата стъпка на компанията е свързана с производството на биометан от органичните отпадъци, генерирани от заводите за месо, колбаси, сирена и млечни продукти, от животновъдството и растениевъдството, от утайки от пречиствателни станции в „Тракия икономическа зона“ в Пловдив. Биометанът може да се подава по съществуващата газова мрежа. Кожухаров отива още по-далеч с визията си за производство на метан: „При превръщането на биогаз в биометан се получава въглероден двуокис, който, като се смеси с водород, се получава метан и това затваря цикъла. Отиваме в бъдещето. Винаги сме там!“
