Григор Димитров: На прага на най-голямата игра*
* Текстът е публикуван в броя на Forbes България от юли 2012 г.
С Григор Димитров пътуваме към тенис клуб „Малееви“, където той тренира в малкото дни от годината, в които е в София. В началото на седмицата той е минал през родното Хасково, после е играл за България в световното отборно първенство Купа „Дейвис“.
Днес е почивният ден от турнира, тенисистът е станал рано, тренирал е, позирал е за корицата на Forbes, a сега бързаме, за да имаме поне малко време насаме за първото голямо интервю, което Димитров дава за българска печатна медия. След като приключим, той има среща с представителите на Air France в България, после пак следва тренировка, на другия ден има нови мачове, след това Димитров лети за турнир в Прага, после се насочва към Париж, който нарича свой дом.

И някъде тук, когато вече слизаме от Околовръсното на София, този възпитан, широкоусмихнат младеж с огромно, зряло и космополитно излъчване, който използва твърде много английски изрази в речта си, казва три пъти думата „всичко“ в едно изречение. Говорим за амбициите на 21-годишния тенисист. Той пази голямата си цел в тайна – дори и от своя треньор, но решителността му да е сред топ тенисистите на планетата е очевидна.
„В бъдеще аз ще направя всичко, всичко, ще дам всичко от себе си и ще го направя по начина, по който аз искам.“
През 2012 г. кариерата на Димитров достигна до решителния момент: предизвикателството да напусне „сивата зона“ на ранглистата, както сам описва 65-ото място, на което се намира към момента на редакционното приключване на изданието ни, и да стане голям играч. Димитров вече е най-високо класираният български тенисист в историята на играта. Но това не му е достатъчно. Той е жертвал много, за да стигне до тук: казва например, че няма приятели, но нещата трябвало да са така, той го приемал.
Залогът е огромен. В днешни дни тенисът е един от най-доходоносните спортове, което е само една от причините от корицата на Forbes този месец да не ви гледа успял предприемач или мениджър, а именно най-добрият ни тенисист. Нито един друг спорт няма повече представители в Топ 100 в класацията ни най-силните знаменитости – Федерер, Надал, Шарапова, Серена Уилямс и Ли На правят десетки милиони долари годишно не само на корта, а и от масивни рекламни договори. Миниатюрният български пазар не може да генерира такива за Димитров. Той обаче има потенциала да бъде сред най-големите и печеливши тенис играчи в света, знае това и е впрегнал силен отбор, който да му помогне да го направи.
Григор Димитров казва, че все още е рано да гледа на себе си като на бизнес начинание и че все още се учи на корта, но това не е напълно така. Истината е, че досега тенисистът е взимал решения и е управлявал кариерата си не по-различно от всеки един млад предприемач, което пък е другата причина да е интересен за списанието ни.
Първите стъпки в тениса
8-годишен, той участва на първия си тенис турнир, губи още в първия си мач и след това плаче безутешно. „Бях много ядосан, не можех да повярвам чак, беше много комична ситуация“, казва той днес.
Димитров започва да печели: през 2005 г. става европейски шампион до 14 години, а година по-късно е шампион на „Ориндж боул“ в САЩ – един от най-престижните световни юношески тенис турнири. През 2008 г. той последователно печели младежките издания на „Уимбълдън“ и Откритото първенство на САЩ и става номер 1 в световната ранглиста за юноши.
Същата година Григор Димитров влиза в професионалния тенис, като оттогава насам завършва всяка година с подобрено класиране (в края на 2009 г. е 287-и; 2010 г. – 106-и; 2011 г. – 76-и). Той инвестира огромна част от приходите си от т.нар. prize money (печалба от наградните фондове на турнири), които към 18 юни 2012 г. са $765 хил., обратно в кариерата си. В амбицията си да става по-успешен Димитров три пъти смени личния си треньор, последно в началото на 2012 г.
Ако си представим Григор Димитров като върха на една бизнес пирамида, то под него има още много други елементи, от които зависят решенията за кариерата му. Там са
семейството и треньорът му Патрик Муратоглу; американската агенция „Октагон“, която менажира професионалната му кариера и е една от важните фирми в спортния маркетинг; както и Георги Стоименов (46), който като партньор на агенцията представлява интересите на Димитров в България. „Октагон“ има дългосрочен договор с Димитров и има интерес от неговия успех на корта, който да бъде капитализиран финансово.
Под различна форма много различни страни чакат големия пробив на Григор Димитров. За да стигне до него, българинът трябва не само да работи усилено върху физическата и психическата си подготовка, както твърдят експертите, но и да продължи да показва „дух и предприемачество“, както казва Георги Стоименов. Той е един от хората, които Григор Димитров описва като „елитния отбор около мен“ – заедно с баща си и личния си треньор Муратоглу.
Обобщавайки очакванията, Стоименов казва, че вярва, че Димитров може да стане голям играч. Голям играч? „Трудно е да го дефинирам, но ние вярваме, че той има потенциал за топ 10 или топ 20. Със сигурност.“
Жертвите на семейството
Григор Димитров израства в Хасково. Баща му е треньор по тенис, майка му е учителка по физическо. „Бях спокоен само ако съм на корта, като тичам и играя с ракета и топка на стената. Това ме караше да се чувствам по различен начин“, казва Димитров. Той никога не е искал да прави нищо друго, въобще не се е замислял за алтернатива на тениса, а когато става на 12, е сигурен, че иска да стане топ играч.

По това време той вече е участвал на първите си международни турнири под ръководството на баща си – без награден фонд, само за „потупване по рамото“. Тези пътувания се финансират от семейството на Димитров, малко по-късно федерацията по тенис започва да му помага. „Само родителите ми си знаят какви жертви са правили за мен и през какво е трябвало да минат, за да съм тук сега“, казва Димитров.

След първите му по-големи успехи като дете през 2005 г., когато Димитров е на 14, „Октагон“ сключва договор с него. Агенцията не плаща директна сума по него, но оттогава помага за растежа на кариерата на българина и започва да печели едва когато той започва да носи приходи от наградни фондове и извън корта – рекламни договори, участия в различни събития и т.н.
От една страна, ясно е, че това партньорство улеснява развитието на тенисиста, но има и още нещо. „Много е важно първите получени от тенис пари да се инвестират в бизнес начинанието“, казва Георги Стоименов. Той сравнява една тенис кариера със стартъп бизнес. „Трябва да инвестираш всичко, което имаш. Само тези, които са направили това, са успели.“
Според Стоименов, който управлява инвестиционното дружество „Юнийда Индъстрис” и е съдружник в други пет български компании от различни сфери, в по-бедните държави спечелените от тенис средства в началото на една кариера често се харчат погрешно. „Много хора за пръв път виждат толкова пари и не проявяват зрелостта да ги реинвестират добре.“
Именно затова интелектът, който проявява семейство Димитрови – да ги инвестира в развитието на Григор, е забележителен.
„Да проявиш професионализъм в една непрофесионална среда е голяма работа“, казва Георги Стоименов.
Самият Стоименов също играе роля за тези решения. Той познава Димитров от 12-годишен и му помага оттогава „ей така“, защото му харесва да го прави. Стоименов има силна тенис връзка – той е съпруг на Катерина Малеева. През годините сестрите Малееви са били менажирани от „Октагон“.
„В момента не гледам на това като бизнес – казва Стоименов. – За мен е важно, че това е млад състезател, който се развива добре и ние му помагаме.“ Ако нещата за тенисиста се развиели добре – това щяло да е добре и за двамата, ако не – Стоименов нямало да съжалява.
През Барселона към големия тенис
На 16, през 2007 г., Григор Димитров прави ключов за всеки един професионален спортист избор и оставя образованието си на втори план. Той казва, че това решение е било съзнателно: „Дали искам да играя, дали искам да пътувам, дали искам да уча, винаги родителите ми и хората около мен са ме питали искаш ли ти самият да го направиш”. Димитров е приет в школа в Барселона, като това става със съдействието на „Октагон“, а Димитров не плаща такса. Той заминава за Испания, за да „влезе в час с големия тенис”. В началото е „страшно, много страшно”. Младият Димитров винаги играе и винаги губи, както сам описва първите си стъпки в Испания.
„Бях добър юноша, но винаги ме биеха”, казва той.
Но Димитров още тогава знаел, че ако мине този период – лоши хотели, лоши кортове, младежките т.нар. фючърс-турнири – и запази „главата си чиста”, ще дойде момент, в който това ще се изплати.
Той не трябва да чака дълго. Едва година след като заминава за Барселона, Григор Димитров печели в един сезон юношеските издания на два от четирите турнира от Големия шлем – „Уимбълдън“ и Откритото първенство на САЩ, и така започва пътя си в големия тенис.
В началото на 2009 г. той е поет от шведския треньор Петър Лундгрен, който между 2000 и 2003 г. работи с Рожер Федерер, а по-късно тренира и други две големи тенис звезди –Марат Сафин и Маркос Багдатис. След година и половина Димитров и Лундгрен се разделят, след като българинът пада до 360-ото място в световната тенис ранглиста. По това време тенисистът вече се е преместил в Париж, където тренира в школата на Патрик Муратоглу. Димитров получава услугата безплатно, защото чрез него академията получава важен имиджов тласък, който помага за генериране на други приходи.
След раздялата с Лундгрен Григор Димитров е поет от австралийския треньор Питър Макнамара. Съвместната работа подобрява играта и резултатите на Димитров, но треньорът е цитиран, че е имал проблеми с мотивацията на тенисиста. Макнамара казва, че българинът приемал твърде спокойно загубите си с аргумента, че днес просто не е бил денят му.
В началото на 2012 г. и Макнамара е сменен, а новият му треньор е Муратоглу – собственикът на академията, в която той тренира вече трета година. Григор Димитров казва, че това е било егоистично и сурово решение.
„Но ако вярваш в себе си и цениш труда си, би направил всичко най-добро, за да можеш да успееш, да просперираш в даденото нещо. Мисля, че е така във всеки един бизнес.“
Дългосрочната визия
„Той е бизнесмен във всяко едно отношение“, казва и Георги Стоименов. Смените на треньорите например според него са следствие от желанието на Димитров и на агенцията му играта на тенисиста непрекъснато да се подобрява. „За нас не е важно той в момента да е трети или десети, ние гледаме дългосрочно.“ „Октагон“ знаели как да мерят развитието
на играчите си не само на база тяхното класиране в ранглистата.
„Въпросът е да намериш подходящите хора, които мислят като теб, не гледат какво ще стане след два-три месеца или в момента, а да мислят как ще играеш и как ще се подобряваш в дългосрочен план”, казва и Григор Димитров. Според него всички големи играчи – и тук той за единствен път в разговора ни споменава големия Рожер Федерер, с когото често е сравняван като стил на игра – са минали по този път:
“Например нивото на Федерер е следствие от препятствията, през които той е преминал.”
Същевременно Григор Димитров е наясно и за друго: че няма да има твърде много шансове да влезе в тенис елита и да надскочи статуса си на голям талант. „Всеки тенисист има момент, който е в него и той трябва просто да го вземе и да го направи“, казва той. Факт е, че този момент може и никога да не дойде. Но класата и хъсът, които показа Димитров дори и при злополучното си отпадане във втория кръг на един от четирите големи турнира „Ролан Гарос“ в края на май и класирането му на полуфинал в Лондон през юни, по-скоро показват, че развитието му е правилно и стига да подобри физическото си състояние, той тепърва ще става още по-добър.
От друга страна, спортът никога не е бил толкова конкурентен, колкото сега, и борбата е безмилостна дори и за място в топ 100 в класацията. Тенисът е изтощителен и скъп, а сезонът в него е удължен максимално. Психическият натиск е огромен и Григор Димитров казва, че „повечето от мачовете са много повече на психическа, отколкото на физическа основа“.
Именно заради това българинът опитва да остане в една „добра, здравословна среда“, в която знае, че не може да му се случи нищо и може да се концентира напълно върху играта си. Георги Стоименов също казва, че сред основните задачи на „Октагон“ е агенцията да опази Димитров от околни влияния и интереси. „Нещата около Григор трябва да са скромни“, казва Стоименов. Когато Forbes го връща към снимката на Димитров с топ тенисистката Серена Уилямс, която бе направена в Париж и чрез профила ѝ в социалната мрежа Instagram плъзна в интернет, Стоименов е лаконичен: „Има хора в България, които биха публикували това, за да привлекат интерес. Ние правим точно обратното“.
Глобално рекламно лице
Но харизмата и непринуденото излъчване на Димитров вече са твърде силен инструмент, за да не бъдат продавани и сега, преди да е направил големия си пробив, и хората около него са наясно с това. Тенисистът сам поддържа личната си страница във Фейсбук, с 30 хиляди фенове, със снимки и будещи симпатия статуси като: „През следващите дни съм вкъщи. Мама готви прекрасно“.
Към момента Григор Димитров има три спонсорски договора: за екипировка с Nike, за тенис ракети с Wilson, както и с луксозната марка часовници Longines. Дали договорите ще стават повече, а сумата в тях – по-голяма, също зависи от траекторията на Григор Димитров в световната тенис ранглиста.
Според Георги Стоименов, въпреки че агенция „Октагон“ би взела процент от всеки един евентуален рекламен договор на Димитров, от фирмата са „чувствителни“ към ангажименти с български компании. Предложения от такива не липсвали, но по думите на Стоименов голяма част от досегашните предложения са идвали от компании с „не добра репутация“. А и чисто пазарно „Октагон“ няма интерес от малкия локален мащаб.
Така „Октагон“ очаква Григор Димитров да влезе в най-големия тенис и да е интересно глобално рекламно лице. „Всеки е минал през този период, всички големи играчи са имали малки договори, които автоматично са се превърнали в огромни“, казва Димитров. Всъщност генерирането на финансиране извън корта е строго индивидуално, но много малко играчи извън топ 20 са напълно финансово независими. Причината: огромните разноски на всеки един професионалист за пътуване, престой плюс заплатата за личния треньор, която е и най-големият разход.
В своя статия за Forbes един от големите тенис треньори – американецът Брад Джилбърт – казва, че заплатата на един треньор на играч между топ 20 и топ 75 варира от $1000 до $2500 на седмица, плюс бонуси за добро класиране. Според него треньорите на най-големите тенисисти в света печелят огромни суми, които заедно с договорените проценти от парите от награден фонд минават $1 млн. годишно. Джилбърт казва още:
„Парите може и да замъглят идеята за професионален спорт, но досега не съм срещал нито един успешен атлет, на когото да му пука повече за парите, отколкото за победата.“
Но на компаниите, които търсят маркетиране на своите продукти чрез атлетите, им пука и за двете: играчите, които определят пазара в тениса, имат глобално влияние и растящи банкови сметки, са основно първите в света. Изключение правят по-ниско класирани играчи, които са истински големи звезди на огромен пазар, какъвто е примерът с китайката Ли На или англичанина Анди Мъри.
Характерът на един играч също е важен, но това не би трябвало да е проблем за Димитров. „Григор е изключително широко скроено момче, това е голям актив – казва Георги Стоименов. – Той има стопроцентово международно появяване.“
Дори и извън корта, той е забележително момче. „Ролята на родителите е била много важна – казва Георги Стоименов, който вече девет години е близо до семейството. – Григор разбира нещата за нула време, той е надраснал своите връстници с години.“
В личен план
Григор Димитров нарича Париж свой дом, казва, че често хваща влака под Ламанша, за да отиде в любимия си град Лондон, приятел е с Христо Стоичков, фен е на Манчестър
Юнайтед, но обича футбола на Барселона, обича да чете новини за „всичко, което се е случило през деня“ на iPad-a си. Не се разделя и с гривните на ръката си, които можете да видите и на корицата ни.
Димитров мечтае един ден да има „една изключителна картина на някой художник“, не, поправя се след малко, по-точно „много картини на много известни художници“. Тенисистът казва, че се възхищава на всякакъв вид изкуство – от скулптури до дизайн, но все още не е успял да обиколи всички музеи в Париж.
Другите му страсти са автомобили – „да, разбирам много от коли, нищо, че нямам книжка“, и най-вече часовници. Димитров казва, че в Париж живее много скромно, защото и без това пътува в 280 дни в годината, но най-скъпата вещ, която си е купувал, е именно часовник. Тенисистът обича хубавата храна, любимият му ресторант е L’Avenue в Париж и понякога той отива там, за да се „възнагради“, ако е тренирал добре през седмицата.
„Не злоупотребявам с парите, които съм спечелил, но според мен винаги трябва да се възнаградиш, ако направиш нещо както трябва“, казва той.
Григор Димитров обича да прави снимки и винаги пътува с фотоапарата си. „Aко имам един ден, в който няма какво да правя, свърша тренировка и знам, че има нещо хубаво наблизо, винаги отивам и снимам.“
Поглед напред
Животът на Григор Димитров извън корта само допълва позитивния му имидж, но под чертата за неговото бъдеще са важни основно успехите в играта.
„Всичко зависи от мен. Ако продължавам да се развивам, ще стане ясно, че съм една наистина добра инвестиция“, казва той.
Димитров сам признава, че екипът около него е много важен, за да направи пробива си, най вече, за да може да погледне на кариерата си под различен ъгъл. И той, и Георги Стоименов говорят за доверието между тенисиста и агенцията му. „Но всичко е в рамките на едно партньорство – уточнява Стоименов. – Ако играчът прави каквото си иска, няма да има смисъл, ние няма да имаме стойност в неговото развитие.“

Най-добрият български тенисист иска същото и професионалната структура, с която се е обградил, е доказателството за това. Ако той наистина успее да стане един от топ тенистите на планетата, цялата среда около него ще спечели. Защото „това в момента все още не е интересно“, както казва Георги Стоименов.
И, да, интересното за Григор Димитров – а и за феновете му – тепърва предстои. Като започнем от Олимпийските игри в любимия му град Лондон и стигнем до всички хоризонти пред кариерата му. Димитров наистина е на прага на най-голяма игра. Дали ще го пристъпи?