Инвестиции за социален ефект

От какво се нуждаят социалните предприемачи в България, за да се развиват и да постигат още по-голям социален ефект? Как може да се измери и увеличи техният потенциал? Как могат социални предприемачи, инвеститори и държавата да работят заедно, за да решават все повече проблеми в обществото? Тези въпроси бяха в основата на събитието на Reach for Change  “Инвестиции за социален ефект”, част от проекта „Долина на растеж“, което събра на едно място представители на всички участници в екосистемата – социални предприемачи, неправителствени организации, инвеститори, представители на държавата. Полудневната конференция, организирана от Forbes България и Reach for Change, посрещна гостите си на живо в хотел Hyatt Regency Sofia, а десетки проследиха интересните дискусии и презентации онлайн.

„Долина на растеж“ е мултисекторен проект, който стимулира развитието на финансовия пазар за социални предприятия в България. Проектът цели да създаде рамка на нов финансов инструмент за социални предприемачи в страната. Инициативата на Reach for change  е по проект „Преодоляване на Долината на смъртта: Обща рамка на нов финансов инструмент за социални предприемачи в етап на растеж в България”, финансиран от Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации „EaSI”, в партньорство с UniCredit Bulbank, списание Forbes, The Business Institute, Общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия и ING Bank.

„Искаме да дадем власт на социалните предприемачи, да видим как можем да инвестираме, как можем да създадем екосистема около социалните предприемачи, за да им помогнем да растат“, каза в началото на събитието София Брейтхолц, CEO на Reach for Change. Тя подчерта, че вижда в социалните предприемачи неизползван ресурс, тъй като те не само използват ресурсите на обществото, а и му помагат.

В първия панел участие взеха София Брейтхолц, Давиде Либралесо, Устойчиво финансиране Микрофинанца, Цветан Спасов, ръководител на управляващия орган на Оперативна програма за развитие на човешките ресурси към Министерството на труда и социалната политика, Николай Ценков, управител на Общинския гаранционен фонд на Столичната община, а модератор беше Марио Танев, редактор във Forbes България. По време на дискусията беше обсъден фактът, че от около 4000 самоопределящи се като социални предприемачи едва 34 дружества са вписани в Регистъра на социалните предприятия.

Николай Ценков изрази мнение, че в по-широк смисъл всяко предприемачество е социално, защото всеки бизнес доставя някакви услуги на общността. Той подчерта, че за да са успешни социалните предприемачи, трябва да съществува баланс между бизнес частта и социалната част, защото кое е по-важно от другото, е като спора за яйцето и кокошката. „Трябва да се допълват по дефиниция“, категоричен е той.

„Ако бизнесмоделът ти е объркан в началото, ако нямаш представа за пазара, конкуренцията, колкото и пари да ти наливат, по всяка вероятност ще ги изгубиш“, посочи Ценков.

Според Цветан Спасов социалните предприемачи в България не са достатъчно разпознаваеми. Той допълни, че социланото министерство работи за това да стимулира тези бизнеси, като за четири години са инвестирани над 60 млн. лева за мерки, насочени именно към социалните предприемачи. В това число са не само бизнеси, но неправителствени организации и общински предприятия, които създават добавена стойност и устойчива заетост.

Спасов разказа и за нов голям проект на министерството, който има за цел създаване на шест фокус точки и клъстери в цялата страна, чрез които да се стимулира социалното предприемачество, като по програмата има възможност за над 44 млн. лева инвестиции за предприемачи, в това число социални.

Той допълни, че министерството помага чрез безвъзмездна финансова помощ и чрез микрофинансиране на стартиращи или действащи бизнеси. „Ефектът, който търсим, е създаването на устойчиви работни места за хора с увреждания и от рискови групи“, подчерта Спасов.

За финансови инструменти, с които да бъдат подкрепени социалните предприемачи, говори и Николай Ценков. Той обясни, че Общинският гаранционен фонд на Столичната община дава гаранции, когато малки и средни предприятия кандидатстват за финансиране от банки. Той допълни, че много често обаче банките директно отхвърлят такива кандидати и не разглеждат документите им, като видят, че те нямат финансова история и твърди обезпечения. „За да компенсираме, финансираме грантове до 10 хил. лева, малко са, но поне ще им влезе нещо в банката, да се завърти колелото. Доволни сме от проектите, които финансираме. Ефектът от тях е много добър“, подчерта Ценков.

Давиде Либралесо, Устойчиво финансиране Микрофинанца, и София Брейтхолц, CEO на Reach for Change, показаха и външния поглед по отношение на социалното предприемачество в България.

„Вярвам, че социалният ефект се мултиплицира“, подчерта Либралесо и допълни, че за социалните предприятия е изключително важно да търсят точните партньорства.

Според София Брейтхолц една от големите трудности за социалните предприемачи идва от това, че клиентите им не са хората, към които е насочена тяхната подкрепа. Тя подчерта колко е важно да се инвестира не само в изграждане на качества, но и в мостове между различните участници в екосистемата, между отделните социални предприемачи, за да се създаде общество, което по-лесно да създава промяна, в това число и в законодателството на държавата.

Темата за проблемите пред социалните предприемачи, както и пресечните точки между предприемачи и инвеститори, бяха във фокуса на втория панел на събитието, в който взеха участие Камен Славов, фонд мениджър във Фонд на фондовете, Иван Димов, основател на Single Step, Христо Бояджиев, основател на „Тук-Там“, Надя Клисурска-Жекова, зам.-министър на труда и социалната политика, Георги Сиджимков, партньор в Sofia Angels Ventures KDA, и с модератор Диана Аладжова от Silverline Capital.

Иван Димов подчерта, че за него няма разлика между социалното предприятие и един стартъп, разликата идва единствено от това, че първото търси социална възвръщаемост. Същата позиция изрази и Христо Бояджиев. Според него в България има много добре развит НПО сектор, но слабо развито социално предприемачество. „Много социални предприемачи имат добра идея, но нямат бизнес модел и след 3-4-5 години замират, което е проблем“, каза той.

За него има проблем и в дефинирането на социалното предприемачество, защото то обхваща всъщност доста широк спектър от бизнеси, включително филантропски бизнес, бизнес със социална кауза, НПО и други.

Диана Аладжова също сподели личния си опит с две създадени от нея социални организации, една от които се е осланяла на над 500 доброволци и е била с фокус подпомагане на бежанци, възрастни хора, деца, лишени от родителска грижа, и втора, насочена към хората със слухови увреждания, която е развивана изцяло като бизнес с грижа за клиентите и инвестиции в маркетинг. Първата е спряла да съществува, след като даренията замират заради кризите, а доброволците постепенно се отдават на други дейности – семействата и работата си, докато втората организация се развива много добре до днес и има много клиенти в ИТ сектора.

Зам.-министър Надя Клисурска-Жекова призна, че има проблем по отношение на законодателната рамка. „Не сме се справили достатъчно добре, след като регистрирани като социални предприемачи са само 34, а тези, които се самоопределят като такива, са 4000, а вероятно и много повече“, каза тя. От дискусията стана ясно, че действително има нужда от по-добра дефиниция на социалното предприемачество, което би могло да помогне и за сближаване на гледните точки на самите предприемачи и държавата, която се фокусира до много по-голяма степен върху наемането на хора с увреждания и маргинализирани групи и създаване на устойчива заетост.

Христо Бояджиев подчерта, че често намира и бюрократични пречки в работата си и призова да се направят промени, така че законът да не пречи на бизнеса.

Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта да има повече инвестиции в социално предприемачество и инвеститори, които да са фокусирани именно върху тези предприятия, за да помогнат не само с финансови средства, но и с ноу-хау и менторство. „Когато се говори за инвестиции в социално предприемачество, се мисли за заеми и подобни продукти. Трябва рисков капитал. Търсенето е малко, защото екосистемата не е развита, но ще се развие“, посочи Иван Димов.

„Няма фонд за социални предприемачи, има търговски фондове, трудно биха позволили финансиране на социални предприятия. Те търсят финансова възвръщаемост. Има много пари за предприемачи, но малко за социални предприемачи, затова и много не искат да се определят като такива, само по този критерий фондовете биха ги отхвърлили“, допълни Диана Аладжова.

Според Димов обаче в света има достатъчно примери, при които бизнесите се оценяват според социалния ефект на тяхата дейност, има изградени и формули за тази цел, така че е добре да вземем тези добри примери и да ги приложим и в България.

След разгорещената дискусия за проблемите, с които се срещат социалните предприятия у нас, бяха показани и вдъхновяващи примери на социални организации и бизнеси, които работят успешно и се борят с наболели социални проблеми.

В панела на живо и онлайн се включиха Светослав Захариев, основател на „Захариев Файт Тийм“, Мартина Григорова, CEO на SIS Credit, Ерих Мелгар, Global Lead Community Investment, ING, Мари-Луиз Харитсо, директор „Партньорства и развитие“ в Reach for Change, Давиде Либралесо, Устойчиво финансиране Микрофинанца, и модератор Евелина Павлова.

Светослав Захариев разказа за създадената от него първа в България специализирана спортна зала за деца с увреждания, която се намира в Русе, и за целта да има такива зали в София и в големите областни градове у нас. Той развълнува аудиторията с разказа си за деца, които благодарение на тренировките в залата са успели сами да изкачат стълбите до паметника на Шипка.

„Закупихме част от уредите благодарение на Reach for Change. Спечелихме проект и преминахме през 6-месечно обучение за това как да развиваме проекта. Имаме приятели в цяла България, които помогнаха за първата зала“, обясни той.

Евелина Павлова пък разказа за своето социално предприятие – мрежа училищни медии, в които вече участват 200 ученици от различни гимназии в страната, а 30 от тях получават хонорани като автори на съдържание. Тя също сподели наблюденията си, че НПО секторът у нас трудно оцелява, защото финансирането е най-често проектно и „ако някой от големите грандове си промени политиката, това моментално те поставя в риск“.

За своя опит като предприемач разказа и Красимира Хаджииванова, съосновател на дигиталната родителска платформа „Майко Мила“, както и на едноименната фондация, която стои зад социалното предприятие „Оле Мале“, работещо в подкрепа на майки на деца с увреждания.

Тя разказа, че организациите са се появили, след като е успяла да срещне съмишленик в лицето на Елисавета Белобрадова, като от общата им работа е разбрала точно колко важно е да имаш точните партньори.

Дейността на „Оле Мале“ е създадена с идеята да бъдат подпомагани майки на деца с увреждания, които произвеждат ръчно изработени предмети, които организацията продава. В момента в организаицията са включени 180 майки на деца с увреждания. „Опитваме да разширим кръга и да включим и други майки в риск“, обясни Хаджииванова.

Тя посъветва стартиращите социални предприятия „да вярват в това, което правят, да говорят с хората, да действат, да се учат от грешките си, да са отворени и комуникативни“. „Моят опит показва, че в 90% от случаите там, където почукаш, вратата се отваря.“

В заключение София Брейтхолц, CEO на Reach for Change, подчерта важността на това да има повече диалог между участниците в екосистемата и да се показват добрите примери в социалното предприемачество, както и да се създадат финансови инструменти, които да са подходящи за социалните предприемачи, каквато е една от целите и на инициативата на Reach for Change „Долина на растеж“.

Събитието завърши с работилница за социални предприемачи на тема „Измерване готовността за инвестиция“ и коктейл.