Цената не е само пари
През последните месеци в българското общество се разразиха спорове по въпроса за необходимите действия от страна на България по повод доставките на природен газ за страната. От едната страна на спора са привържениците на идеята, че най-доброто решение е приемане на променените от „Газпром“ условия за плащане и довършване на договора с тази компания. От другата страна на спора са привържениците на идеята, че българската икономика може да се снабдява с газ от други източници и трябва да прекрати отношенията (поне преките) си с „Газпром“.
И двете страни по спора разгърнаха аргументи в полза на своята позиция. Един от основните, използвани от привържениците на продължаването на доставките от „Газпром“, беше аргументът с цената. В общи линии той се свежда до убеждение, че изразена в долари по формулата в договора с „Газпром“, цената на мегаватчас енергия ще е по-ниска от всички останали възможности (освен тази по вече съществуващия договор с Азербайджан).
От една страна, този аргумент, макар и само донякъде, може би е валиден. „Само донякъде“, защото по договора заплащането е само за количествата газ, запазването на капацитет и транзитните разходи се плащат отделно. Докато поне за някои от търговете за танкери с втечнен газ офертите са за доставка до точка в България, т.е. до територията на България капацитетът и транзитът са включени в оферираната цена.
„Може би“, защото по променената през 2019 г. формула за цената в договора с „Газпром“ теглото на борсовата цена на природния газ за определен предходен период от време е достатъчно голямо, за да може при конюнктура на спадащи борсови цени текущата спот цена да се окаже значително по-ниска от тази по договора за поне някакъв период от време. Съществуващата борсова конюнктура след края на август е точно такава и е напълно възможно да се задържи до края на 2022 г., когато изтича и договорът с „Газпром“.
От другата страна на само донякъде и само може би валидния аргумент с цената на мегаватчас в долари стои един основополагащ постулат на икономическата теория. Той е, че макар житейски често да съвпадат, платените пари и цената на едно благо не са едно и също нещо. Истинската цена на благата не е броят пари, за които те се придобиват, а пропуснатите други възможности. Истинската цена на всяко нещо е всичко ценно, от което си се отказал, за да го имаш. Обозначава се с термина възможностна цена.
Често възможностната цена се различава от паричната по някои неща, които сме свикнали да не забелязваме, като например времето за извършването на покупките или свързаните с пазаруване транспортни разходи. Но понякога възможностната цена опира до неща, които обикновено не се възприемат като икономически. Например различни чувства: за морал, за независимост, за достойнство. Ако в съзнанието на отделен човек или във възприятията на цяла човешка общност придобиването на дадено благо е свързано не само с плащане на пари, а и с компромиси с морала, с независимостта или с достойнството, то тези компромиси са със сигурност част от цената, колкото и да е трудно да им се отдаде някаква парична равностойност.
Така аргументът в полза на довършване на договора с „Газпром“ освен факта, че цената в долари е само донякъде и само може би по-ниска от евентуални алтернативи, в условията на война и очевиден за всички цивилизационен конфликт се сблъсква с икономически аргументи от нематериално, ценностно, различно от всекидневното ниво. Те не бива да бъдат пренебрегвани.
