Новият живот на старите дрехи

Явор Пандов, основател и управител на компанията “Евротекс” ЕООД, говори за TexCycle, бранда, под който фирмата предлага цялостни решения за оползотворяване на дрехи и текстилни отпадъци

Колко важен ресурс са старите дрехи и обувки, какво значение има ваши­ят бизнес за опазването на околната среда и икономиката?

Текстилната индустрия е от важно значение, тъй като всички използваме текстилни продукти в своето еже­дневие. Тяхното производство и по­требление продължават да растат, а също и въздействието им върху климата и използването на ресур­си. Потреблението на текстил е на 4-то място от гледна точка на въз­действие върху околната среда.

Поради тези причини Европейска­та комисия посочи текстилната ин­дустрия като ключова за прехода към кръгова икономика и в момента се ра­боти върху редица законодателни из­менения, които да трансформират индустрията в кръгова и да сведат до минимум негативното ѝ влияние върху околната среда.

Европа желае да постигне това, като, от една страна, намали произ­водството на нови продукти, сти­мулирайки модната индустрия да подобри качеството и дълготрай­ността на своите изделия, да ги на­прави по-пригодни за поправка и рециклиране и с по-съществено съ­държание на рециклирани влакна. А от друга страна, се цели да бъде мак­симално удължен животът на дрехи­те, като насърчава повторната им употреба, а впоследствие, след като станат негодни за носене – и тяхното рециклиране. Именно тук идва и роля­та на нашия бранш. TexCycle предла­га услуги по управление на текстилни отпадъци в унисон с политиките на ЕС за кръгова и въглеродно неутрална Европа.

Компанията ни има над 20 годи­ни опит в сортирането на текстил­ни отпадъци от домакинствата и търговията с дрехи втора употре­ба. През 2018 г. стартирахме първи­те системи за разделно събиране на текстил съвместно с някои общини в страната, като за 2021 г. сме събрали 1700 тона ненужен текстил. Днес еки­път ни се състои от над 450 служите­ли, като близо 300 от тях са заети в сортировъчния ни център във Варна, където ежедневно обработваме 50 тона дрехи и обувки. До края на годи­ната планираме преместване на дей­ностите по сортиране в ново про­изводствено помещение, където се надяваме да достигнем капацитет от 80 тона на ден.

И тъй като трансформацията на текстилната индустрия налага нуж­дата от промяна и в нашия бизнес модел, освен настоящите ни дейнос­ти, в момента работим по изгражда­нето на предприятие за рециклира­не на негоден за употреба текстил, което се очаква да стартира през ля­тото на 2023. Планирани са две реци­клиращи линии с денонощен режим на работа, които да осигурят преработ­ката на 40 тона текстилни отпадъци на ден.

Какъв е вторият живот на дрехите и обувките, какво се случва с тях, след като ги приберете от вашите кон­тейнери?

За да получат втори живот, текстил­ните отпадъци трябва задължително да бъдат събрани разделно в специа­лизирани контейнери. А за да се пре­цени кой е най-добрият начин за удъл­жаване на живота на всеки конкретен артикул, суровината преминава през два етапа на ръчно сортиране. При­оритетно се отделят всички дрехи, които могат да се използват пов­торно. Разделят се по вид артикул, качество, сезон или други специфич­ни критерии в над 300 вида артикули, които намират реализация като дрехи втора употреба.

Процесът по сортиране изисква сериозен човешки ресурс и приблизи­телно шест месеца обучение, преди сортировачът да придобие необхо­димите опит и знания. И тъй като е доста субективно да се прецени до­колко модерна или запазена е дадена дреха, поне на този етап не същест­вуват технологии, които да автома­тизират този процес.

Употребяваните дрехи реализи­раме в страни от всички части на света, съобразявайки се с техните климатични, културни, религиозни и други особености, като целта е дре­хите да достигнат до краен потре­бител, който наистина би искал да ги носи и да удължи тяхното използване. Разполагаме с мрежа от 13 собствени търговски склада в България, Гърция, Румъния и Чили, но работим и с мно­жество партньори от над 30 държа­ви по света, почти половината от които са в Африка. Възможността за реализация на стока в обратния на нашия сезон например, ни насочи към откриването на складове в Чили, а в момента работим по стартирането на обект в страна от Централна Аф­рика.

Негодните за повторна употре­ба дрехи се рециклират съобразно на­личните към момента технологии. От част от тях се произвеждат почист­ващи кърпи по определен стандарт, които се използват в различни индустрии. Към момента това е най-малко енергоемкият начин за рециклиране и замества нуждата от производство на нови почистващи кърпи.

От гледна точка на по-автомати­зирани линии за преработка, на този етап е развито механичното реци­клиране, каквото и ние планираме да стартираме. При него текстилните отпадъци се нарязват и развлакня­ват. От вторичните влакна, в зависи­мост от тяхното качество, могат да се предат нови нишки и да се тъкат платове за производство на облекла или да се произвеждат продукти от нетъкан текстил като филц, изолации и др. Значително количество нетъкан текстил се влага при производство­то на автомобили например.

Пречките пред рециклирането на този етап са много. Истината е, че в световен мащаб изключително малък процент от отпадъчния текстил от домакинствата се рециклира в нови текстилни продукти. Технологиите тепърва се развиват.

Основен проблем е фактът, че по­вечето текстилни продукти са про­изведени от блендове от различни влакна, което затруднява тяхното разделяне и рециклиране. Друг проблем е липсата на доказани технологии за сортиране по видове материи за целите на рециклирането. В момента тестваме различни решения в тази посока с цел да въведем надеждна и ав­томатизирана технология.

Текстилните отпадъци, за които липсват ефективни технологии за рециклиране, се предават за произ­водство на енергия в енергоемки производства като циментовата ин­дустрия например. В крайна сметка постигаме нулеви нива на депониране на текстилни отпадъци.

Ако като общество сме по-отговор­ни към ненужните ни вече неща, ще бъдем по-богати. Как можем да убе­дим хората да се включат по-масово в кръговата икономика?

Ако обществото е информирано за вредите от свръхпроизводството и консумацията и за ползите от раздел­ното събиране и удължаване на живо­та, то ще стане по-отговорно.

Всъщност сме приятно изнена­дани от начина, по който хората в България приеха стартирането на системите за разделно събиране на текстил. Определено има интерес към използването на контейнерите.

Участвали сме в различни инициа­тиви съвместно с партньори, чиято цел е да създадем тази осъзнатост, и забелязваме, че хората са впечатлени и имат интерес към темата.

Разбира се, важно е да създадем тази осъзнатост в децата, защото те са бъдещето. Посрещали сме уче­ници в нашия сортировъчен център и за тях беше много интересно да се за­познаят с проблемите и начините на удължаване на живота на текстилни­те продукти.

Напоследък се забелязва стремеж към все по-отговорно отношение и от страна на бизнеса към текстилни­те отпадъци, които генерира, като например текстилни изрезки от ши­вашката промишленост, работно облекло, спално бельо от хотелиер­ския бизнес или болнични учреждения. Все повече фирми отделят внимание върху изпълнението на своите цели и програми за устойчивост. Един добър пример в тази насока е партньор­ството ни с Lindström, една от воде­щите компании за текстилни услуги в Европа, чието излязло от употре­ба работно облекло, което отдават под наем, ние оползотворяваме.

Социалната компонента е много оп­ределяща за дейността на вашата компания. Но все пак от какво пече­лите? Има ли голям бизнес в стари­те дрехи и обувки?

Накратко, печелим от сортирането и търговията с дрехи, които се съ­бират в страни с по-висок стандарт на живот като Германия, Австрия, САЩ и следователно имат по-висо­ко качество и последваща стойност при реализацията им за повторна употреба. Например цялото събра­но количество ненужен текстил от община Мюнхен, се преработва в две сортировъчни предприятия във Варна. Именно тази дейност финан­сира инвестициите ни в рециклиране и събиране на текстилни отпадъци в България.

Забелязва се доста голяма разлика в качеството на входящата сурови­на, която идваше при нас преди 10-15 години и сега. Причините са много, но като основни отчитаме две – от една страна, общият спад на качест­вото на произвежданите дрехи, до­някъде вследствие на така нарече­ния fast fashion, и от друга страна, разширяването на системите за раз­делно събиране, включително на не­годни за повторна употреба дрехи.

Поради тази причина не само ние, но и целият сектор в Европа осъз­нава необходимостта от допълни­телно финансиране на дейностите, за да изпълним амбициозните цели. EK предвижда това да се случи чрез принципа на разширената отговор­ност на производителите, при който те покриват разходите по раздел­но събиране и оползотворяване на текстилните продукти, пуснати на пазара, когато станат отпадък.

Българинът лесно ли се разделя със старите си дрехи и обувки? Предим­но нови или предимно стари дрехи и обувки има във вашите контейнери?

Както споменах, интерес към използ­ването на контейнерите определено има. Приятно изненадани сме от кул­турата и осъзнатостта на хората в България, които предпочитат да из­хвърлят своите ненужни дрехи раз­делно. Забелязваме ниска степен на за­мърсеност с други отпадъци, дори в сравнение със западни страни, чиито жители имат значително по-голям опит в разделното изхвърляне на текстил.

Безспорно качеството на сурови­ната в България не е като това в Гер­мания или Австрия например. Над по­ловината от събраните тук дрехи не са годни за повторна употреба, а годната част е с ниско качество и съот­ветно стойност.

Поради тази причина и предвид липсата на финансиране системите ни за събиране в България са по-скоро пилотни и не покриват всички квар­тали и населени места.

Вие си партнирате с 16 общини. Как работите с администрацията? Каква може да бъде ролята на дър­жавата за разширяването на кръго­вата икономика?

Опитът ни показва, че общините имат различно отношение към те­мите, свързани с отпадъци и кръгова икономика. Има такива, които ведна­га приеха идеята и с които до ден дне­шен си партнираме успешно, но има и общини, на които им отне четири години да решат дали искат да въве­дат система за разделно събиране на текстил. Все пак и тук впечатленията ни са по-скоро положителни и точно това ни помогна да развием системи­те, като от първите пет контейне­ра, поставени в Стара Загора през 2018 г., в момента обслужваме над 200 в различни градове в страната.

Държавата от своя страна тряб­ва да въведе адекватно и ефективно законодателство.

В момента на ниво ЕС се подгот­вят множество законодателни ини­циативи, които да доведат до пре­хода на текстилната индустрия към кръгов модел. Заедно с наши колеги от Българска асоциация кръгов текстил участваме активно в работни групи в Брюксел, където съвместно с пред­ставители на нашия бранш от други държави, членове на Европейската комисия, представители на Европейската модна и текстилна конфедерация, както и други заинтересо­вани страни работим ак­тивно по създаването на хармонизирано законода­телство.

За съжаление, подоб­ни работни групи със за­интересовани страни не бяха проведени в Бълга­рия при изготвянето на наредбата за отпадъци­те от обувки и текстил въпреки изразената го­товност от наша страна. Вместо това през юли на­редбата бе публикувана за обществено обсъждане, без да бъде предварител­но дискутирана с пред­ставители на бизнеса. Ако тя влезе в сила в публикува­ния вид, България ще стане първата в света държава, в която се запла­ща продуктова такса за продажба­та на дрехи втора употреба. Което, парадоксално, е в пълен противовес спрямо публикуваната от Европей­ската комисия по-рано през годината Текстилна стратегия, според която водещ приоритет е насърчаването и подпомагането на повторната упо­треба на дрехи и обувки. Като това далеч не е единственото противо­речие на наредбата спрямо водената от Европа политика в тази област.

Не сме убедени, че този подход на държавата ще доведе до желаните резултати. А и браншът очаква ня­каква законодателна предвидимост и синхрон с европейските приоритети и политики.

Все пак оставаме с надеждата, че рано или късно държавата ще стиму­лира дейностите, водещи до кръгова икономика в частта текстил, и ще пожелае да проведе работни срещи с представители на бранша, който в момента реално изпълнява тези дей­ности.

Вярваме, че кръговата икономика е достижима амбиция на ЕС, стига пре­ходът да е съпроводен със здрав биз­нес и политически разум и да не про­тиворечи на пазарните принципи