Коя е най-голямата енергийна революция в историята?
Живеем във време на масови заблуди по отношение на какво ли не. Енергията е отличен пример. Практически всички мейнстрийм медии ни заливат с „данни и информация“ за протичащата през XXI век „безпрецедентна и неизбежна“ ВЕИ революция. На фона на политическото и корпоративното говорене всякакви стимули и субсидии и гигантските инвестиции основно в слънчеви и вятърни централи в последните 15-ина години това изглежда напълно логично и вярно.
Данните показват друго. От 2005 до края на 2021 г. слънчевата и вятърната енергия привличат инвестиции от над 3 трилиона долара. Глобалното им производство наистина се увеличава неимоверно – от 1.4 до 27.3 EJ годишно. Само по себе си това изглежда като невероятно постижение. Въпреки това обаче през 2021 г. те все още осигуряват само 4.5% от глобалното потребление на енергия.
Поглед в историята показва два сравними примера. През 1965 г. Саудитска Арабия започва да експлоатира гигантското нефтено находище Ghawar. В следващите 15 години добивът на нефт само на една относително малка страна скача от 5 до 24 EJ/г. Този огромен скок е в основата на създаването на ОПЕК и дава в ръцете на шейховете лост за контрол над света.
В това време Европа и САЩ залагат на ядрената енергетика. От 1975 до 1991 г. производството ѝ нараства от 3 до над 16 EJ годишно. За съжаление, от самото ѝ начало спирането на ядрената енергетика се превръща в основна цел на екологичното движение. Аварията в „Чернобил“ (1986 г.) дава силни аргументи на противниците ѝ, а „Фукушима“ (2011 г.) я парализира и днес светът добива само 25.3 EJ ядрена енергия годишно.
Всичко описано дотук бледнее пред две други съвременни тенденции, които много рядко се коментират. Според американски експерти мащабът и скоростта на революцията, която за 15 години отключва огромно количество петрол и природен газ в шистовите полета на САЩ, е най-бързото и най-голямо допълнение в историята към глобалните доставки. В енергийни измерения говорим за скок на добива на нефт и газ на САЩ от 34 до 73 EJ или от 0 (2005) до почти 40 EJ/г. (2021 г.) само от шистови находища. Шистовата революция добавя девет пъти повече енергия към САЩ, отколкото (субсидираният) комбиниран растеж на слънчевата и вятърната енергия там.
С цялото ми уважение към американците обаче тук се налага да ги поправя:
Най-голяма енергийна революция в историята се случва в Китай, дължи се изцяло на въглищата и продължава с брутално темпо и днес!
Само за две петилетки, в периода 2001–2011 г., китайският добив на въглища експлодира от 31.4 до 77.5 EJ/г. Tози скок не е някакво временно явление. Напротив, добивът всъщност расте от 13 (1981 г.) до 85 EJ (2021 г.), тоест със средно 2 EJ/г. в продължение на последните 40 години. А най-пресните данни са шокиращи – добивът на въглища в Китай е нараснал с 332 милиона тона, или с 13%, само за първите 8 месеца на 2022 г. Тоест тази година може да видим скок с 11 EJ, което представлява абсолютен исторически рекорд.
Краят на този процес съвсем не се вижда. Напротив, ръстът в добива на въглища в Австралия, Индия и Индонезия вече съперничи на китайския. Освен това ръстът в производството на слънчева и вятърна енергия (+батерии) по света се дължи в огромна степен на китайската въглищна и американската шистова революция. Връзката е много проста – последните осигуряват нужната изобилна, надеждна и евтина енергия, която е в основата на добива и производството на евтини цимент, метали, графит, пластмаси и полисилиций, без които енергийният преход е невъзможен.
Докато Китай и САЩ правят най-големите енергийни революции в историята, Европа тъне в безпрецедентна енергийна криза. Основната причина за страданията ѝ се корени в утопиите, които вече две десетилетия властват и водят енергийните политики на континента към задънена улица.
