Комфортен успех

Едно от златните правила в бизнеса гласи, че той не бива да се смесва с приятелските отношения. Димитър Димов (44) и Мирослав Констан­тинов (45) са напълно наясно с този посту­лат и въпреки приятелството от детски­те години и сходните интереси те никога не отварят думата за създаване на съв­местен бизнес. Както обаче нерядко се случва, съдбата има план, който никой от тях не успява да предвиди.

Димов и Константинов израстват за­едно в София, преди академичният им път да ги раздели. Димов поема към Франция, като завършва бакалавър по икономика в университета в Гренобъл, последван от магистратури по търговски мениджмънт и управление на капитали. Константинов пък заминава за Великобритания, където обаче не успява да завърши, след като ико­номическата криза през 1996-1997 г. оставя семейството му без възможност да го из­държа зад граница.

След нормализирането на икономическата обстановка в България на Димов не му отнема дълго време да убеди своя прия­тел да се присъедини към него в Гренобъл. „През 2000 г. отидох там с идеята да уча, а в крайна сметка се ожених“, казва Константинов, който впоследствие заминава за Париж и стартира кариерния си път в местната верига магазини за вино Nicolas.

След като катери корпоративната стълбица и стига до позицията генерален директор на новооткрития клон в Русия, през 2008 г. съдбата го отвежда до нова работа в Nespresso. Години по-късно преки­ят ръководител на Константинов в ком­панията за кафе ще помогне и за осигу­ряването на първия договор на бъдещата фирма М2 Пром.

Като част от Nespresso Константинов отговаря за изграждането и обзавеждане­то на новите търговски обекти на ком­панията. „Тогава общувах изключително много с архитектите, със строителните и мебелните компании, което ми помогна да мина от другата страна на бариерата години по-късно“, казва той. Следващата крачка също е повече от впечатляваща – Константинов започва работа в модния гигант Gucci, където продължава да трупа опит в сферата на обзавеждането на тър­говски обекти.

Междувременно Димов се прибира в Бъл­гария, където среща своята съпруга, което се оказва и решаващо за оставането му в страната. Той започва работа в UniCredit Bulbank, където се занимава с управление на активи. „Беше ми изключително инте­ресно, но когато погледнах какво може да бъде кариерното ми развитие през следва­щите години, то изобщо не отговаряше на моите амбиции“, казва Димов. Така той се присъединява към семейна компания, рабо­теща в сферата на сградните инсталации.

Пътищата на Димов и Константинов започват отново да се преплитат, след като вторият приема оферта за работа от френската Megamark, където отгова­ря за аутсорсинг на различни дейности в Източна Европа. Това му позволява често да пътува до България, където не пропуска да се срещне със своя приятел Димов. Именно на една от тези срещи, без да го осъзнават, двамата полагат основите на М2 Пром.

През 2014 г. Константинов получава задача от Megamark да намери оферта за изра­ботка на информационни та­бели за летище „Шарл дьо Гол“ в Париж. Наглед не толкова сложната задача се превръща в кошмар поради крат­кия срок за намиране на предложение – 48 часа. „Получих 76 страници сух текст, който трябваше да прочета, да разбера, да преведа, да обясня на подизпълнител и да получа оферта“, казва Константинов.

Макар задачата да е сложна, той реша­ва да се похвали на Димов с иначе така ин­тересния проект в любимия им Париж. За негова изненада Димов му отправя така желаната оферта.

В същото време Константинов се среща с бившата си пряка ръководителка в Nespresso, която вече заема позиция във френската верига ресторанти Buffalo Grill. От нея той научава за предстоящ търг за обновяване на част от ресторантите, но получава молба да подаде директна офер­та, която да не минава през неговия рабо­тодател към онзи момент – Megamark, с цел избягване на натрупването на надцен­ки. Макар Константинов да няма собстве­на фирма към онзи момент, от Buffalo Grill нямат против да са „Фактура №1“.

Изминава близо месец и Константи­нов научава неофициално, че печели търга на Buffalo Grill. Едва ден по-късно от Megamark го информират, че предложена­та от него ценова оферта за изработка на табели за летище „Шарл дьо Гол“ също е одобрена. „Така, имайки два договора пред нас, от необходимост се роди и М2 Пром“, казва Константинов.

Въпреки обещаващото начало двамата не се впускат сляпо в новото начинание, защото „една-две поръчки семейство не хранят“. Константинов решава да запази своята работа, а Димов се нагърбва с пър­воначалното развитие на компанията. М2 Пром скоро получава няколко нови поръч­ки, които изключват опасението на осно­вателите, че всичко до онзи момент е плод на късмета на начинаещия.

На шестия месец от фактическото за­почване на операции на компанията Константинов вече е убеден, че си заслужава да се премести със семейството си в Бълга­рия и да се посвети на проекта. „Тогава с Митко имахме много сериозна среща, на която анализирахме нещата и си поста­вихме цели, които да постигнем в следва­щите една, три и пет години“, казва Константинов.

Основното желание на съоснователите в този период е да позиционират компани­ята успешно в луксозния сегмент. Важен елемент е и изграждането на работни процеси и корпоративна култура, сходна с успешните практики, които двамата са видели в големите компании, в които са работили. Поставен е и фокус върху инова­циите и поемането на все по-сложни тех­нически проекти, които да развият компе­тенциите на екипа.

По това време М2 Пром основно при­ема поръчки от чуждестранни клиенти, които възлага на подизпълнители в България. Това позволява на компанията да от­чете оборот от 1.3 млн. евро в рамките на една година, въпреки че екипът наброя­ва едва четирима души. Отчетен е серио­зен прогрес по отношение на изпълнението на заложените цели, което кара двамата предприемачи да си дадат нови две годи­ни, в които продължават да експлоатират своите отлични връзки във Франция, за да печелят нови клиенти.

Но с постигането на успех в привли­чането на повече поръчки, и то от все по-висок клас, компанията се натъква и на първите по-сериозни предизвикателства. Заданията стават все по-сложни, а вре­мето за изпълнение все по-кратко пред­вид по-сериозното натоварване. С течение на времето става очевидно, че при дого­ворите с подизпълнители е изключително трудно да се контролират качеството и крайните срокове, а те са от ключово зна­чение за М2 Пром.

Въпреки това идеята за изграждане на собствени производствени мощности дълго време не стои на дневен ред за два­мата основатели. Това частично се проме­ня през 2018 г., когато М2 Пром получава възможност да участва в търгове на KFC във Франция и световния гигант Legardere, който управлява близо 5000 магазина на ле­тища, гари и др. Важна подробност и в двата търга е необходимостта участни­ците да имат собствена производствена база. „За да се съобразим с изискванията на търговете, решихме да наемем прос­транство, където да сглобяваме стоките, а не да правим реално производство“, казва Константинов.

След сериозен анализ Димов и Констан­тинов посещават няколко потенциални ло­кации. Една от тях е в Божурище, макар двамата да не са ентусиазирани от перс­пективата помещението да е толкова далеч от домовете им. Нещата се обръ­щат, когато научават, че към халето има налично и допълнително пространство. „Това всъщност беше една бивша дискоте­ка, която имаше изключително красив дър­вен таван, който видяхме и си казахме – това е нашият офис“, казва Димов.

В същия този момент обаче М2 Пром се опарва от познатите проблеми. Компа­нията работи върху престижна поръчка за модния гигант Dior, когато един от подиз­пълнителите сериозно обърква предвидена­та времева линия за изработка на един от най-простите детайли. „Ние винаги рабо­тим с нашите подизпълнители открито и с голямо доверие, поради което изчакахме цели шест дни, преди да отидем на място да видим защо се бави облицоването на една проста дъска“, казва Константинов. Оказва се, че подизпълнителят крие, че има повредена машина. Това е и капката, която прелива чашата.

Макар да нямат изобилие от опит в производствената страна на нещата, Димов и Константинов се впускат смело в новото начинание. Въпреки положени­те усилия да разберат какво точно им е нужно, двамата често се учат и в дви­жение. Първите машини купуват като на шега. Във връзка с търговете на KFC и Lagardere двамата пътуват до Франция, а на път за летището в София посещават изложение на машини за производство на мебели. „Търговецът ни обясни плюсовете и минусите, но първата си машина буквал­но избрахме заради готиния дизайн и лед светлините“, казва Димов.

Впоследствие М2 Пром печели и двата търга и отваря нова страница в своята история. Следва наемането на служители с опит в производството, които да помог­нат в прехода, както и закупуване на необ­ходимото оборудване. „Започнахме при нас да изработваме най-сложните елементи и да градим ноу-хау, докато за рутинната работа все още разчитахме на подизпълни­тели“, казва Константинов.

Това позволява на М2 Пром да следва търговската си стратегия още по-агре­сивно. „За да спечелим един клиент, който таргетирахме например, започнахме с по­ръчка за едва 7600 евро“, казва Константи­нов. Следва оборот със същия клиент от 36 хил. година по-късно и 480 хил. евро след още 12 месеца, когато нещата вече се зад­вижват. А спечелването на нови клиенти в целевия сегмент неминуемо довежда и до раздялата с някои по-встрани от него, за да може фокусът на компанията да остане все така силен.

Успехите на M2 Пром не ос­тават незабелязани и през 2019 г. един от партньорите ѝ в чужбина проявява инте­рес за придобиване. До сделка обаче не се стига, защото оценката се раз­минава драстично с тази на Димов и Константинов, които вярват безрезервно в бъ­дещото развитие на компанията.

На М2 Пром обаче ѝ е необходим капи­тал, за да може да премине на следващия етап от своето развитие. Личното убеж­дение на двамата предприемачи ги възпи­ра от финансиране под формата на заем, което отваря вратата за инвестиционни­те фондове. Следва интерес от три фонда – един български и два чуждестранни. „В крайна сметка избрахме българския фонд, защото вярвахме в проекта и искахме пе­чалбата да остане в България“, казва Константинов.

Така след дълги преговори през 2020 г. Фондът за капиталови инвестиции (ФКИ), част от групата на държавната Българ­ска банка за развитие (ББР), прави първа­та си инвестиция, наливайки на два тран­ша общо 2.65 млн. лева, с които придобива дял от 34% в компанията.

Макар клиентската база на компани­ята да понася сериозен удар вследствие на пандемията, М2 Пром смело инвести­ра средствата в изграждането на свое­то бъдеще – нова производствена база в Мусачево край София. „Докато работата беше замръзнала, ние инвестирахме в нова база, машини, софтуер, кадри и тяхното обучение“, казва Димов. Това позиционира мебелната компания за страхотен ръст, което се доказва и от постиг­натите резултати през 2021 г., когато приходи­те достигат рекордно ниво от 6.7 млн. лева.

Това неминуемо за­силва отново интереса към компанията, като този път оферти прис­тигат от две различни чуждестранни компа­нии. „И двете оферти отговаряха на нашите стратегически планове за разрастване на опера­циите ни във Франция“, казва Димов. След раз­говори с ФКИ и извест­ни преговори в крайна сметка М2 Пром става част от френската група Lindera, която при­доби 100% от компания­та за необявена сума.

Като част от сдел­ката Димов и Константинов стават акционери в Lindera и част от борда на ди­ректорите на компанията. Те продължа­ват с изключителна амбиция да кроят бъ­дещето на българската дивизия на Lindera, целейки да поставят страната ни на кар­тата на премиум сегмента в мебелната индустрия, редом до държави като Ита­лия, Франция и Швейцария.

Но това не е нещо ново за двамата предприемачи. От самото основаване на компанията те активно работят за имиджа на България чрез откритата си по­литика към своите клиенти, сред които са някои от най-големите имена в свето­вен мащаб. Пряко или като подизпълнител, компанията е участвала в обзавеждането на бутици на Dior, Swatch и Tissot, хотели от веригата Accor, обекти на KFC, Pizza Hut, Starbucks, Lagardere и др.

От няколко години започват и съв­местни инициативи с Лесотехническия университет, целящи да адресират липса­та на кадри в мебелната индустрия. „Ние инвестираме средства в материалната база, както и нашето собствено време, за да помогнем за изготвянето на програма, която да подготви подходя­щи кадри, които нямат ни­какъв ангажимент към нас самите – те са за цялата индустрия“, казва Констан­тинов.

Идването на Lindera от­варя нови врати. Димов и Константинов вече рабо­тят активно по план за създаване на проектант­ско бюро, което да отгова­ря за нуждите на групата. Това създава предпоставки за наемането на около 50 нови служители. Отделно, стъпването на групата в България отваря вратите за наши подизпълнители, които ще имат възмож­ност да се борят за поръч­ки на стойност от десетки милиони евро годишно.

Затова и от М2 Пром гледат на останалите игра­чи в мебелната индустрия като на партньори, а не като на конкуренти. Пред­вид малкия размер на наша­та индустрия и гигантския мебелен пазар Димов и Константинов виждат бъдещето точно в специализацията в луксозния сег­мент, а не в изискващия огромни ресурси нисък клас. „Искаме да променим мислене­то, че в България се правят евтини неща и когато Dior или Chanel си мислят за това къде ще правят мебелите за следващия си бутик, редом до Италия и Франция да се сетят и за България“, казва Константи­нов.