Семената на успеха
Следя информационните технологии, телекомуникациите и стартиращите компании.
Септември е един от най-заетите периоди в годината за Константин Харалампиев и Борис Коев. Двамата са залети от поръчки от фермери, които се подготвят за т.нар. зелено торене: засяване на култури, чиято цел е да подхрани почвите и да ги предпази от различни опасности като ерозия и плевели. Харалампиев и Коев могат да снабдят земеделците с почти всичко, от което имат нужда, за да засеят покривните си култури: от семена до анализ на данни за състоянието на почвата.
„Не можем да избягаме от сезонността на индустрията, в която работим“, казва Константин Харалампиев, който притежава 41.5% от „Агровар СС“ (толкова има и Коев). Малкият екип на компанията работи на пълни обороти не само заради активния сезон, но и защото бърза да приключи довършителните работи по своя софтуерен продукт, с който земеделците могат да оптимизират процеса по зелено торене.
Регенеративното земеделие е алтернатива на традиционното отглеждане с торове и пестициди. Покривните култури се засяват, за да подобрят качествата на почвата, да предпазят земеделската продукция от плевели и да подобрят хранителните ѝ качества. Земеделците имат и друг стимул да използват покривни култури – бързо растящият пазар на въглеродни кредити, който се очаква да достигне 50 млрд. долара до 2030 г. според консултантската компания McKinsey.
Селското стопанство е един от големите замърсители с въглерод. Въглеродните кредити действат подобно на квотите, но за разлика от тях нямат задължителен характер. Земеделците могат да търгуват с неизползваните от тях кредити и да реализират приходи. Това пък ги стимулира да намалят въглеродните си емисии – включително и чрез засяването на покривни култури.
Всичко това са благоприятни условия за покълването на компании като Agrovar. Освен в България фирмата работи с фермери в Унгария, Румъния, Украйна и други. Бизнесът все още е малък – приходите на „Агровар СС“ за 2021 г. са под 1 млн. лв., но двамата съоснователи вярват, че могат да пробият на поне два милиардни пазара. Константин Харалампиев посочва, че само в САЩ пазарът на семена на покривни култури се оценява на 6 млрд. долара годишно. Пазарът на софтуер за земеделието пък генерира продажби от 3 млрд. долара към 2020 г. – с прогноза да надхвърли 9 млрд. долара до 2028 г.
Идеята да създадат бизнес около регенеративното земеделие се появява през 2020 г. – точно в разгара на пандемията. „Стояхме в един малък апартамент в „Люлин“ и разписвахме бизнес план“, спомня си Харалампиев. Известно време събират данни за ефектите на регенеративното земеделие върху околната среда. С тях успяват да валидират идеята си пред земеделци, които се очертава да са основните им клиенти. Компанията стартират едва на следващата година. Борис Коев (32) е човекът с най-много опит в сферата на земеделието. Семейството му си има собствено стопанство, а той самият е участвал като съосновател в други стартъпи, свързани със земеделие.
Константин Харалампиев (36) пък има опит с въглеродните пазари и се грижи за привличането на инвеститори в компанията. Такъв се появява в края на 2021 г., когато фондът за дялови инвестиции Vitosha Venture Partners обявява, че ще инвестира 200 хил. евро в Agrovar.
Комерсиалното пускане на софтуера на Agrovar ще е следващият голям тест за компанията. Продуктът трябва да помага на земеделците да решат кои покривни култури са подходящи за тях и кога е най-добре да ги засеят в зависимост от особеностите на обработваемата земя. Софтуерът постига това, събирайки и анализирайки данни за всичко – от почвените и климатичните условия (включително и исторически метеорологични данни за района) до торовете, които са използвани досега от земеделеца.
Agrovar произвежда и собствени семена за покривни култури, които продава на селските стопанства. За да затворят цикъла, съоснователите са си поставили за цел да открият собствен изследователски център – нещо, което ще им позволи да предлагат не само софтуер за анализ на данни, но и източник на данни.
Друга голяма бизнес възможност може би се крие във въглеродните кредити. Agrovar току-що е стартирала собствена въглеродна програма, с която се надява да стимулира повече земеделци да заложат на регенеративно земеделие. „Надяваме се до края на 2023 г. да реализираме първите кредити за регенеративни земеделци в България“, казва Константин Харалампиев.
Въпреки че въглеродните кредити нямат задължителен характер, тенденциите в Европа подсказват, че по един или друг начин индустриите се насочват към намаляване на въглеродния отпечатък. Т.нар. Зелена сделка например си е поставила амбициозната цел да намали вредните емисии с 55% до 2030 г. Все повече потребители пък търсят продукти, които са създадени с идеята за устойчиво развитие и опазване на околната среда.
Земеделието в България и региона едва ли ще остане изолирано от тези тенденции, дори и ако промените се случват по-бавно.
„Искаме да помогнем на земеделците да преминат от конвенционално към регенеративно земеделие по максимално ефективен начин – казва Борис Коев. – В крайна сметка всички сме свързани със земеделие. Всички се храним.“
