Пет мерки за избягване на рецесията
Развитията от последните месеци потвърдиха две основни предпоставки, които ще предопределят стопанската картина през 2023 г. На първо място, инфлацията се оказа устойчива и преля извън енергийните цени.
Дори след спада в цените на петрол, газ, селскостопански продукти потребителските цени в по-широка кошница продължават да нарастват. Оттам и втората предпоставка – централните банки в големите икономики са решени да използват инструментите на паричната политика, за да смачкат инфлацията. Към момента това означава чувствително повишаване на лихвите и свиване на кредита.
Целта е ограничаване на инвестиционната активност и потреблението, което в краткосрочен план ще донесе рецесия в развитите икономики. България не може да е остров, изолиран от световните тенденции, но може с вътрешни политики поне частично да компенсира ефекта от външния шок.
Ето пет идеи в тази посока: Бързо отключване на публичните инвестиции. България е в абсурдната ситуация да има недовършени проекти, одобрени за финансиране с евросредства по стария програмен период, вече открита нова финансова рамка на ЕС и ресурс по плана за възстановяване и устойчивост. Ако правителството се разбърза, това може да е огромен импулс в краткосрочен план. И понеже става дума за строителство, ще може да се компенсира очакваното охлаждане на пазара заради по-трудния достъп до кредитиране и забавяне на продажбите и старта на нови частни проекти.
Стимул за реинвестиране на печалбите. Независимо от кризата заради пандемията голяма част от българския бизнес се адаптира изключително успешно. През настоящата година пък инфлацията помага за увеличаване на печалбите в много сектори, което също е предпоставка за по-високи печалби. Нулев корпоративен данък при вложение в дълготрайни активи ще стимулира част от предприемачите да инвестират веднага.
Обучение и преквалификация в предприятията. Това ще означава да се формулира ясна схема за държавна помощ към бизнеса, която да е насочена за обучение на персонала на работното място. Целта е да се замени с по-бърз механизъм тромавата и бюрократизирана схема през лицензираните центрове за професионално обучение или дуалното обучение в гимназиите. Основанията са в това, че технологичното обновление и трансформацията стават в самите предприятия и там се очаква работниците да положат усилия да се научат да работят с нови машини и оборудване.
Геостратегическо разместване и нови инвестиции. Пандемията, войната в Украйна и промяната в политическата обстановка създават условия за пренареждане на веригите на създаване на стойност. Производства и високотехнологични услуги ще се местят, напускайки територии, които доскоро бяха считани за безрискови. Европа ще иска да върне обратно или да създаде много дейности – защо това да не става и у нас? Като начало трябва бърза програма за привличане на промишленост и услуги от Украйна и Русия, най-малкото с добра програма за интегриране на потенциални работници, но амбициозната цел е да издърпаме и предприемачите към център на операциите у нас. Същият процес засяга и много продукти, за които Китай е доминиращ доставчик.
Отпушване на дълго отлагани енергийни и минни инвестиции. Шоковото поскъпване на газа и електроенергията върна на дневен ред нуждата от инвестиции в алтернативни енергийни източници. Знаем, че има много заявени намерения и готови проекти, но процедурите са продължителни. Нужно е да направим нещо като „бърза писта“, с което да се отключат частните инвестиции максимално скоро. Не бива да пропускаме и редица инициативи за проучване и добив на природни ресурси. Те дават стратегическа сигурност на Европа, особено в контекста на енергийния преход, а са и стопанска дейност, която изисква инвестиции, строителство, специализирани инженерни и други услуги и високоплатени работни места.
