Какво се случва след поредната голяма ревизия на данни
Преди по-малко от година (вижте тук www.bit.ly/3gJIn8D) се наложи да обсъдим рекордно голямата ревизия между експресните и първите предварителни данни за БВП за третото тримесечие на 2021 г. Днес това отново се налага – този път ревизията е между първите предварителни данни за БВП за цялата 2021 г., публикувани през март, и тяхното осъвременяване в средата на октомври.
Отново, ревизията е много голяма. Номинално, спрямо първоначалната оценка за БВП от 132.7 млрд. лв. през 2021 г., ревизираната оценка е за 139.0 млрд. лв. Разликата между двете числа е близо 5% и е необичайно висока. Реално, първоначалната оценка за растеж от 4,2% е ревизирана на 7,6% – близо двукратно увеличение. И двете заслужават по-внимателен поглед, защото са от значение както за бизнесите и техните планове, така и за държавата и нейните политики и решения.
От една страна, текущата ревизия може да бъде видяна като положителна новина. След ревизията 2021 изглежда като икономически най-успешната година за България през този век: рекордно ниската безработица и рекордно високата заетост отпреди пандемията са почти възстановени, реалният растеж на човек е абсолютен рекорд, както и темпът на настигане на средния жизнен стандарт на ЕС (по отношение на БВП на човек увеличение от 54.9 до 57.7%). Икономиката създава значително по-високи обороти и стойност, отколкото се предполагаше само допреди дни, и това може да се отрази положително на бюджетирането и планирането както на държавно, така и на индивидуално равнище.
От друга страна обаче, тази поредна голяма ревизия отново създава несигурност по отношение на това какво всъщност знаем за стопанските процеси в страната и отправя определени сериозни предизвикателства към същото това бюджетиране и планиране. Само за пример може да бъде даден фактът, че в самия ден на публикуването на ревизията финансовият министър очерта планове за бюджета за 2023 г., включващи 11.6 млрд. лв. дефицит, които да са около 6.6% от очаквания БВП. Ревизията означава, че и двете числа вече са ирелевантни и бюджетът вероятно трябва да се върне на чертожната дъска – най-малкото трябва да се преоцени очакваната за 2023 данъчна основа, както и знаменателят в съотношението дефицит/БВП. Също така – и това не е само бюджетен въпрос – продължаващото настигане на стандарта на живот в ЕС все по-силно поставя въпроса за слагане на край на политики от типа „от всички за всички“ (каквито са повечето социални политики в България, както и програмата за компенсиране на всички бизнес потребители на електричество при цена над 250 лв. за мегаватчас и много други).
По отношение на индивидуалните бизнеси ревизията също отправя предизвикателство намерения, планове и стратегии да бъдат променени. Причината е, че ревизията на оборотите и на реалния растеж нагоре е съсредоточена предимно в секторите селско стопанство, търговия и финанси, докато в сектори като строителство и култура ревизията е дори надолу. Това трябва да бъде взето предвид от всички инвеститори и финансиращи институции и може да промени значително техните действия.
И което е най-значимото предизвикателство – при обновяването на всички бюджети и планове извършващите го вече не могат да имат сигурност, че оперират с напълно отразяващи действителността данни. Обществената полза от статистическите данни зависи от тяхната надеждност, а големите ревизии няма как да се отразят добре на репутацията им.
