Фракинг, бейби, фракинг
Само няколко години след като цената на петрола за кратко падна под 0, прашният и задушлив град Мидланд в щата Тексас отново процъфтява. Хотелите са пълни, а в полетата около 140-хилядния град има с 50% повече платформи – всичко това благодарение на цените на суровия петрол от над 100 долара за барел. Кафене „Черната пушка“ (представете си Starbucks за любителите на оръжия) е оживено, а за маса в Chuy’s Tex-Mex се чака около два часа.

В сградата на централата на CrownQuest Operating в Мидланд с площ близо 6 хил. кв. м главният изпълнителен директор Тим Дън си почива, облечен с риза за голф, дънки и маратонки. Той е заобиколен от тримата си синове, които работят в семейния бизнес. Уоли, на 35 години, е геолог, Люк, на 42 години, ръководи инженерните и оперативните дейности, а най-големият син Лий, на 43 години, се занимава с развитието на бизнеса. Обстановката е топла – четиримата имат навика да довършват изречението на другия, но когато става въпрос за оценка на енергийните пазари, татко Дън предлага успокоение. „Петролът ще поскъпва – казва той. – Достигаме предела на възможностите за увеличаване на предлагането.“
Никой обаче не може да го обвини за недостига на петрол. Шейсет и шест годишният Дън, който е прекарал целия си живот, работейки във и около петролните полета на Мидланд, никога не е спирал да сондира, никога не е преставал да прави проучвания. От края на 2019 г. CrownRock LP, собственик на кладенците, експлоатирани CrownQuest, е удвоила добива си до 140 хил. барела дневно, което ѝ осигурява 12-о място сред частните петролни компании в САЩ. Невероятно е, че CrownRock запазва четири сондажни платформи точно през най-тежкия период на спада по време на пандемията.
„Преди две години Уолстрийт ни каза: „Нямаме нужда от вас, ние ще управляваме всичко на базата на слънце и вятър, с елени и еднорози“, казва с ирония в гласа Лий Дън. Но Тим Дън по-добре е знаел какво ще последва. Той непоколебимо е вярвал, че цените няма да останат ниски за дълго, и е знаел, че оборудването и работниците ще поевтиняват, докато търсенето отслабва. Затова продължил да инвестира. Подобна упоритост на производители като Дън доведе до утрояване на производството на петрол в САЩ до 11 млн. барела дневно само за едно десетилетие. „Направихме голяма дупка в търговския дефицит и намалихме енергийните разходи на целия свят“, казва той.
Във Вашингтон малцина изпитват възторг от този факт. С възстановяването на цените West Texas Intermediate се повиши с 40% през последните 12 месеца – производителите на енергия се превърнаха в удобни политически мишени. През юни президентът Байдън заяви, че печалбите на петролните компании „по време на война“ са „неприемливи“. Сенатор Елизабет Уорън (демократ от Масачузетс) е заета със създаването на данък върху извънредните печалби. Дън не одобрява нито едното, нито другото. Световният енергиен бизнес е многостранен гигант, който според прогнозите тази година ще реализира печалби в размер на 4 трлн. долара. Отделните играчи са „участници в ценообразуването“, които не се радват на толкова високи маржове, колкото например Apple или Microsoft. Дън е смутен от неотдавнашния туит на Байдън, който поиска от собствениците на бензиностанции да понижат цените. „Повечето бензиностанции дори не печелят от бензин, а от продажба на сладоледи“, казва бизнесменът.
При Дън положението е доста по-добро. Благодарение на скока на цените на петрола CrownRock вероятно ще реализира над 1.5 млрд. долара печалба при приходи над 3.5 млрд. долара през 2022 г. Ако беше публично търгувана компания, стойността ѝ щеше да е от порядъка на 8.3 млрд. долара. След приспадане на дълговете приблизително 20% от акциите на семейство Дън сега струват около 1.2 млрд. долара, което е двойно повече, отколкото преди 18 месеца.
Тим Дън не проявява интерес към това да бъде лице на неочакваните петролни печалби, но не се притеснява и да защитава индустрията на изкопаемите горива. „Екстремистите искат да деиндустриализират Америка – казва той. – Те искат да живеят в колиба около огнище.“
Дън израства в Биг Спринг, щата Тексас, на около час път от Мидланд, в сърцето на някогашната територия на команчите. Родителите му така и не завършват гимназия. Те работят във ферми и фабрики в Калифорния по време на Голямата депресия и Втората световна война. След войната бащата на Дън се премества в Тексас и започва да се занимава с продажба на застраховки. Най-малък от четирима братя, Тим подрежда живота си рано. Скаутът постъпва в Тексаския технологичен институт, където завършва химическо инженерство, жени се, а първото му дете се ражда, когато той се дипломира през 1978 г. След кратък престой в Exxon Дън започва работа по петролни сделки в мидландската компания First City Bancorp. Когато в средата на 80-те години на миналия век петролният пазар се срива, Дън е натоварен със задачата да провери счетоводните книги на малките петролни компании, изпаднали в несъстоятелност. Това се превръща в бърз курс по управление на риска.
„Главната цел на една петролна компания е да не изпадне от телефонния указател“
През 1987 г. Дън напуска банката и се присъединява към базирания в Мидланд производител на петрол Parker & Parsley, където в крайна сметка се издига до главен финансов директор. След като прекарва почти осем години в компанията, Дън си сътрудничи с Боби Флойд, четвърто поколение петролен бизнесмен от Западен Тексас, с богат опит в купуването и продаването на лизингови договори за сондажи. През 1995 г. Дън напуска Parker & Parsley и заедно с Флойд основава CrownQuest Operating. Каква е мисията му? Да наема земя и да извършва сондажи в Пермския басейн в Западен Тексас – най-голямото петролно находище в Америка, което в момента произвежда 5 млн. барела дневно, или около половината от общия добив в САЩ.
Пандемията не е първият труден момент, при който Дън играе ва банк. През 1998 г., когато азиатската финансова криза понижава цената на петрола до 12 долара за барел, Дън продава семейното си ранчо за коне и използва средствата, за да удвои дела си в Crown-Quest. Синовете му си спомнят, че той седнал пред семейството и им казал, че ниската цена на петрола представлява възможност, която те не бива да пропускат.
„Най-добрият момент за покупка е, когато нещата изглеждат най-мрачни“, помни Лий думите на баща си. „Мъчно ми беше, че вече няма да мога да яздя.“ Но жертвата си струва. Парите от ранчото са „единственият реален паричен капитал, който някога сме влагали [в петролния бизнес]“, казва Дън. Когато решават да правят сондажи, те се обръщат за финансиране към GE Capital. През 2007 г. настъпва звездният час на CrownQuest – хюстънската фирма за частни капитали Lime Rock Partners влага 97 млн. долара за създаване на CrownRock LP, за да сондира традиционни кладенци към конвенционалните петролни залежи. Операциите на Дън носят огромна възвръщаемост – между 2010 и 2013 г. са продадени седем петролни полета на Linn Energy и BreitBurn Energy. Само сделката с BreitBurn е на стойност 280 млн. долара.
Тогава правилата на играта се променят. Въпреки че хидравличното разбиване, или фракингът, съществува от 40-те години на миналия век, бумът му в Северна Америка започва едва през 2008 г. Привлечени от рекордно високите цени на петрола, предприемачите започват да изпробват нови техники, за да извлекат петрол и газ от все по-дълбоки, по-тесни и по-тънки скални пластове. Създават се свредла, които могат да се спускат на дълбочина 3.2 км, след това да се обръщат хоризонтално и да пробиват тънките слоеве от шисти, в които се съдържат петрол и газ. Прословутият процес на фракинг изисква автопарк от камиони, които изхвърлят хиляди кубически метри вода с пясък в сондажите, за да разбиват скалите и да отварят пукнатини, и позволяват на петрола и газа да излязат нагоре. В рамките на пет години този процес доведе до появата на гигантски шистови находища с имена като Barnett (в Тексас), Bakken (в Северна Дакота), Marcellus (в Пенсилвания) и Haynesville (в Източен Тексас/Луизиана).
Никой не е смятал, че новите техники ще работят в Пермския басейн, тъй като дълбоките слоеве на скалите, напоени с нефт, не приличат на други шистови формации. Въпреки това през 2013 г. хюстънската компания EOG Resources, която е приключила с мащабна сондажна кампания в шистовия кладенец Ийгъл Форд в Южен Тексас, първа изпробва хоризонтално сондиране и фракинг в карбонатни пластове в Пермския басейн на дълбочина 3.2 км. Първоначално тези хоризонтални сондажи не дават такива резултати като по-евтините вертикални сондажи на CrownRock. „Не възнамерявахме да се занимаваме с това“, казва Дън с усмивка.

Но компаниите продължават да сондират по-близо до площите на Дън. И получават все по-добри резултати. „Те пробиваха кладенци, които никога не сме предполагали, че могат да бъдат сондирани – казва Дън. – Това напълно промени начина, по който гледаме на нещата.“ Вместо да се насочи към няколко плитки пластове, CrownRock сега сондира куп кладенци на различна дълбочина. „Беше въпрос на случайност“, казва Флойд, който е президент на CrownQuest.
Наближавайки простиращото се върху 7 ха имение на семейство Дън в Мидланд, посетителите се натъкват на малко стадо свободно отглеждани голдън ретривъри, които тичат из обширна зелена морава. Под водната пързалка на плувния басейн се намира „Къщата на хобитите“ – удобна за децата пещера, където те могат да се скрият от високите температури, достигащи понякога 40 градуса. Наблизо има тучна зеленчукова градина с пъпеши, тиквички и домати, които растат под жаркото юлско слънце. Това е оазис в сухия Западен Тексас, но на половин километър оттук се виждат пламъците от излишния метан, който се изгаря в кладенците.
Пет от шестте деца на Тим Дън и 17-те му внуци живеят в Мидланд. Някои от тях са в новопостроени къщи в имението, което е образец на „модерна ферма“. Дън купува земята преди 25 години, когато усилията на семейството му за домашно обучение го вдъхновяват да основе Мидландската класическа академия – християнско училище за деца до 12 години, което се намира точно от другата страна на оградата, и сега се гордее с 655 ученици и списък с чакащи.
Надолу по улицата се намира мидландската Библейска църква, където милиардерът преподава в неделно училище в продължение на 20 години. Той е член на „съвета на настойниците“ и понякога проповядва пред паството. С характерния си тексаски акцент Дън нарича Библията „Бааа-бул“.
Християнските идеали са на голяма почит в CrownQuest. На всички нови служители, включително и на тези, които работят на платформите, се връчва книгата „Лидерство на служенето“. В нея се описва система за управление, основана на библейски принципи. „Въпросът винаги е колко можем да ги накараме да прочетат“, казва Дън. Авторът на книгата Дейвид Кунърт е пенсиониран сержант-майор от американската армия, който ръководи обучението в CrownQuest. Дън обобщава философията на книгата: „Обичайте другите така, както искате да бъдете обичани. Ако сте против това, значи поддържате експлоатацията.“
През 2015 г. семейството е сполетяно от трагедия, когато 2-годишната внучка на Дън – Мория, внезапно умира. Дън превръща скръбта си в книга, озаглавена „Жълти балони“, и създава уебсайт и подкаст, предлагащи ежедневни вдъхновяващи послания. Това довежда до създаването на друг сайт, thebiblesays.com, за да помага „на обикновения човек да осмисли“ Библията и живота. Твърд противник на абортите, Дън финансира службите по осиновяване в региона на Западен Тексас и оказва подкрепа на приемни домове за повече от 300 деца.
„Ако не давате нищо, рискувате да попаднете под властта на собствените си пари“, предупреждава Дън, чието определение за филантропия е достатъчно широко, за да включва и навлизането му в политиката.
През 2010 г. той е съосновател на проекта „Граждани за самоуправление“. Неговата цел е да се промени Конституцията на САЩ и да насърчи личната отговорност. Главният му глашатай на Капитолия е Майкъл Куин Съливан, бивш съветник на представителя Рон Пол и издател на десния уебсайт Texas Scorecard. Данните на Федералната избирателна комисия показват, че Дън е направил над 300 политически дарения от 2008 г. Последните чекове включват 250 хил. долара през април за Клуб за действие за растеж, посветен на намаляването на данъците, и 100 хил. долара за консервативния комитет „Американско величие“, известен най-вече с атаките си срещу бившия директор на ФБР Джеймс Коми. В началото на ноември 2020 г. Дън предостави 50 хил. долара на комитета „Тръмп към победа“. „Гледам на инвестирането в политиката като на благотворителна дейност – казва той. – Плащам вноски на лобисти, за да спирам вредни закони.“
„Хората го възприемат като подстрекател, който раздава факли и вили, но [Дън] съвсем не е такъв – казва бизнесменът Райън Ситън. Той е собственик на хюстънската фирма Pinnacle Advanced Reliability Technologies, специализирана в сделки в петролния сектор, който с подкрепата на Дън спечели през 2014 г. изборите в Тексаската железопътна комисия, която осъществява надзора над нефтогазовия сектор на щата. Ситън уверява, че Дън не се интересува от ролята на сив кардинал. Той просто иска да види успех в усилията да се спре проникването на регулациите. Той работи със спокойно смирение, изхождайки от идеята, че това, в което вярва, е правилно. И не се притеснява да прави неща, които могат да вбесят хората.“
За да сведе до минимум взаимодействието на компанията си с федерални агенции като Федералната комисия за енергийно регулиране и Бюрото за управление на земите, Дън се старае да запази по-голяма част от бизнес дейността си в границите на Тексас. Той би желал Агенцията за опазване на околната среда да бъде разпусната, а системата за „разрешителни чрез декрет“, която задължава федерален бюрократ да подписва новите проекти, да бъде премахната. На нейно място той би възпроизвел подхода, възприет от неговите съюзници в Тексаската железопътна комисия, известен като „разрешително по правило“, при който операторите се наказват само ако бъдат хванати да нарушават разпоредбите.
Дън също така се обяви срещу такива действия като включването на дюнния гущер и прерийната кокошка в списъка на застрашените видове. „Това с гущера е измама – казва Лий Дън. – Има гущери навсякъде.“
Възмутеният Тим Дън казва: „Хората, които живеят във Вашингтон, ни казват какво да правим и създават правила за нас как да почистим мястото, където живеем. Но ние сме тези, които живеем тук!“
Външните наблюдатели са склонни да се фокусират върху религиозните убеждения на Дън и неговата „благотворителност“ на тежката десница, но в компанията това почти не се обсъжда. Той и неговият управленски екип се фокусират върху така наречената култура на непрестанна оптимизация. В превод това означава: „Сондирай, бейби, сондирай, или по-точно прави фракинг, бейби, прави фракинг“.
Предвид факта, че пълномащабното хоризонтално сондиране изискваше много първоначални инвестиции, преди да се появят паричните потоци, през 2017 г. CrownQuest емитира привилегировани облигации на стойност 1 млрд. долара, а година по-късно продаде 475 млн. долара привилегировани акции на илинойската Magnetar Capital и на базираната във Вашингтон EIG Global Energy Partners. Към днешна дата фондът за частен капитал Lime Rock е постигнал приблизително 40-кратна рентабилност от първоначалната си инвестиция в CrownRock през 2007 г. През 2018 г. фондът вложи 1.9 млрд. долара, за да изкупи дяловете на редица други партньори, които са били в него от началото. Той все още притежава 60% от бизнеса. В края на 2021 Goldman Sachs набра 200 млн. долара, за да финансира придобиването от Дън на различни роялти тръстове, които плащат дивиденти от около 20% върху всеки барел, изваден от земята.
Световното търсене на петрол в момента възлиза на близо 100 млн. барела дневно и Дън се стреми да добива колкото се може повече черно злато от 36-те хиляди хектара, принадлежащи на неговата компания в Пермския басейн. CrownQuest сега разполага сондажите си възможно най-плътно един до друг въпреки риска съседните сондажи да се сблъскат един с друг, което може да доведе до проблеми с налягането и да намали добива.
„Нашата цел е максимално да повишим ефективността на производството, защото няма да получим втори такъв участък“,
казва Лий Дън, имайки предвид огромните площи, придобити на нищожна част от сегашната им стойност.
Операторите в Пермския басейн трябва да сондират и да правят фракинг в над 2000 кладенеца всяка година само за да осигурят 2-та м илиона барела дневно нов капацитет, необходим за балансиране на естествения спад на производството. Това не е лесна задача. Индустрията се бори с недостиг на работна ръка, техническа мощност и сондажно оборудване. Възстановяването ще се случи бавно. В средата на юли гигантът в областта на услугите за нефтени находища Halliburton заяви, че не може да приема нови клиенти до края на годината.
Дън обаче има предимство и тук. Той продължи да работи и да изплаща заплати, когато всички останали уволняваха служители и затваряха кладенци. Това му осигури голяма лоялност.
„Те подпомагат онези, които искат да започнат собствен бизнес, обещавайки им, че CrownRock ще продължи да купува от тях услуги – казва Джей Маклейн, главен инвестиционен директор на Lime Rock. – В трудни времена те няма да смажат подизпълнителите си, но очакват [подизпълнителите] да запазят преференциалния достъп в периоди на подем като настоящия.“
Колко точно ще продължи бумът на пазара този път можем само да гадаем. Колко дълго още Владимир Путин ще води жестоката си война в Украйна? Колко агресивно Европа ще се откаже от руската енергия? Дали на хоризонта се задава глобална рецесия? Ще има ли нови локдауни заради ковид в Китай? Ще се появи ли нов, по-смъртоносен вариант на коронавируса? Дън обаче не се притеснява: „Кога в света не се е извършвал енергиен преход?“ Още повече че той има достатъчно площи, за да продължи фракинга още десетилетие.
Автор: Крис Хелман, Forbes