Фракинг, бейби, фракинг

Само няколко години след като цената на петро­ла за кратко падна под 0, прашният и задушлив град Мидланд в щата Тексас отново процъфтява. Хотелите са пълни, а в полетата около 140-хилядния град има с 50% повече платформи – всичко това благодарение на цените на суровия петрол от над 100 долара за барел. Кафене „Черната пушка“ (представете си Starbucks за любителите на оръжия) е оживено, а за маса в Chuy’s Tex-Mex се чака около два часа.

В сградата на централата на CrownQuest Operating в Мидланд с площ близо 6 хил. кв. м главният изпълнителен директор Тим Дън си почива, облечен с риза за голф, дънки и маратонки. Той е заобиколен от тримата си синове, които работят в семейния бизнес. Уоли, на 35 години, е геолог, Люк, на 42 години, ръководи инженерните и оперативните дейности, а най-големият син Лий, на 43 години, се занимава с развитието на бизнеса. Обстановката е топла – четиримата имат навика да довършват изречението на другия, но когато става въпрос за оценка на енергийните пазари, татко Дън предлага успокоение. „Петролът ще поскъпва – казва той. – Достигаме предела на възможностите за увеличаване на предлагането.“

Никой обаче не може да го обвини за недостига на петрол. Шейсет и шест годишният Дън, който е прекарал целия си живот, работейки във и около петролните полета на Мидланд, никога не е спирал да сондира, никога не е преставал да прави проучвания. От края на 2019 г. CrownRock LP, собственик на кладенците, експлоатирани CrownQuest, е удвоила добива си до 140 хил. барела дневно, което ѝ осигурява 12-о място сред частните петролни ком­пании в САЩ. Невероятно е, че CrownRock запазва четири сондажни платформи точно през най-тежкия период на спада по време на пандемията.

„Преди две години Уолстрийт ни каза: „Нямаме нужда от вас, ние ще управлява­ме всичко на базата на слънце и вятър, с елени и еднорози“, казва с ирония в гласа Лий Дън. Но Тим Дън по-добре е знаел какво ще последва. Той непоколебимо е вярвал, че це­ните няма да останат ниски за дълго, и е знаел, че оборудването и работниците ще поевтиняват, докато търсенето отслаб­ва. Затова продължил да инвестира. По­добна упоритост на производители като Дън доведе до утрояване на производство­то на петрол в САЩ до 11 млн. барела дневно само за едно десетилетие. „Напра­вихме голяма дупка в търговския дефицит и намалихме енергийните разходи на целия свят“, казва той.

Във Вашингтон малцина изпитват възторг от този факт. С възстановяването на цените West Texas Intermediate се повиши с 40% през последните 12 месеца – производителите на енергия се превър­наха в удобни политически мишени. През юни прези­дентът Байдън заяви, че печалбите на петролните компании „по време на война“ са „неприемливи“. Се­натор Елизабет Уорън (демократ от Масачузетс) е заета със създаването на данък върху извънредните печалби. Дън не одобрява нито едното, нито дру­гото. Световният енергиен бизнес е многостранен гигант, който според прогнозите тази година ще реализира печалби в размер на 4 трлн. долара. От­делните играчи са „участници в ценообразуването“, които не се радват на толкова високи маржове, кол­кото например Apple или Microsoft. Дън е смутен от неотдавнашния туит на Байдън, който поиска от собствениците на бензиностанции да понижат це­ните. „Повечето бензиностанции дори не печелят от бензин, а от продажба на сладоледи“, казва биз­несменът.

При Дън положението е доста по-добро. Благо­дарение на скока на цените на петрола CrownRock вероятно ще реализира над 1.5 млрд. долара печал­ба при приходи над 3.5 млрд. долара през 2022 г. Ако беше публично търгувана компания, стойността ѝ щеше да е от порядъка на 8.3 млрд. долара. След приспадане на дълговете приблизително 20% от ак­циите на семейство Дън сега струват около 1.2 млрд. долара, което е двойно повече, отколкото преди 18 месеца.

Тим Дън не проявява интерес към това да бъде лице на неочакваните петролни печалби, но не се притеснява и да защитава индустрията на изкопае­мите горива. „Екстремистите искат да деиндустриализират Америка – казва той. – Те искат да жи­веят в колиба около огнище.“

Дън израства в Биг Спринг, щата Тексас, на около час път от Мидланд, в сърцето на някогашната те­ритория на команчите. Родителите му така и не завършват гимназия. Те работят във ферми и фабрики в Калифорния по време на Голямата депресия и Втората световна война. След войната бащата на Дън се премества в Тексас и започва да се занимава с продажба на застраховки. Най-малък от четири­ма братя, Тим подрежда живота си рано. Скаутът постъпва в Тексаския технологичен институт, къ­дето завършва химическо инженерство, жени се, а първото му дете се ражда, когато той се дипло­мира през 1978 г. След кратък престой в Exxon Дън започва работа по петролни сделки в мидландската компания First City Bancorp. Когато в средата на 80-те години на миналия век петролният пазар се срива, Дън е натоварен със задачата да провери сче­товодните книги на малките петролни компании, изпаднали в несъстоятелност. Това се превръща в бърз курс по управление на риска.

„Главната цел на една петролна компания е да не изпадне от телефонния указател“

През 1987 г. Дън напуска банката и се присъе­динява към базирания в Мидланд производител на петрол Parker & Parsley, където в крайна сметка се издига до главен финансов директор. След като пре­карва почти осем години в компанията, Дън си сътрудничи с Боби Флойд, четвърто поколение петро­лен бизнесмен от Западен Тексас, с богат опит в купуването и продаването на лизингови договори за сондажи. През 1995 г. Дън напуска Parker & Parsley и заедно с Флойд основава CrownQuest Operating. Каква е мисията му? Да наема земя и да извършва сондажи в Пермския басейн в Западен Тексас – най-голямото петролно находище в Америка, което в момента произвежда 5 млн. барела дневно, или около полови­ната от общия добив в САЩ.

Пандемията не е първият труден момент, при който Дън играе ва банк. През 1998 г., когато ази­атската финансова криза понижава цената на петрола до 12 долара за барел, Дън продава семейно­то си ранчо за коне и използва средствата, за да удвои дела си в Crown-Quest. Синовете му си спом­нят, че той седнал пред семейството и им казал, че ниската цена на петрола представлява възмож­ност, която те не бива да пропускат.

„Най-добрият момент за покупка е, когато не­щата изглеждат най-мрачни“, помни Лий думите на баща си. „Мъчно ми беше, че вече няма да мога да яздя.“ Но жертвата си струва. Парите от ранчото са „единственият реален паричен капитал, който някога сме влагали [в петролния бизнес]“, казва Дън. Когато решават да правят сондажи, те се обръ­щат за финансиране към GE Capital. През 2007 г. настъпва звездният час на CrownQuest – хюстън­ската фирма за частни капитали Lime Rock Partners влага 97 млн. долара за създаване на CrownRock LP, за да сондира традиционни кладенци към кон­венционалните петролни залежи. Операциите на Дън носят огромна възвръщаемост – между 2010 и 2013 г. са продадени седем петролни полета на Linn Energy и BreitBurn Energy. Само сделката с BreitBurn е на стойност 280 млн. долара.

Тогава правилата на играта се променят. Въпре­ки че хидравличното разбиване, или фракингът, съ­ществува от 40-те години на миналия век, бумът му в Северна Америка започва едва през 2008 г. Привлечени от рекордно високите цени на петрола, предприемачите започват да изпробват нови техни­ки, за да извлекат петрол и газ от все по-дълбоки, по-тесни и по-тънки скални пластове. Създават се свредла, които могат да се спускат на дълбочина 3.2 км, след това да се обръщат хоризонтално и да про­биват тънките слоеве от шисти, в които се съдър­жат петрол и газ. Прословутият процес на фракинг изисква автопарк от камиони, които изхвърлят хи­ляди кубически метри вода с пясък в сондажите, за да разбиват скалите и да отварят пукна­тини, и позволяват на петрола и газа да излязат нагоре. В рамките на пет годи­ни този процес доведе до появата на ги­гантски шистови находища с имена като Barnett (в Тексас), Bakken (в Северна Дако­та), Marcellus (в Пенсилвания) и Haynesville (в Източен Тексас/Луизиана).

Никой не е смятал, че новите техники ще работят в Пермския басейн, тъй като дълбоките слоеве на скалите, напоени с нефт, не приличат на други шистови фор­мации. Въпреки това през 2013 г. хюстънската компания EOG Resources, която е приключила с мащабна сондажна кампания в шистовия кладенец Ийгъл Форд в Южен Тексас, първа изпробва хоризонтално сон­диране и фракинг в карбонатни пластове в Пермския басейн на дълбочина 3.2 км. Пър­воначално тези хоризонтални сондажи не дават такива резултати като по-евтини­те вертикални сондажи на CrownRock. „Не възнамерявахме да се занимаваме с това“, казва Дън с усмивка.

Но компаниите продължават да сонди­рат по-близо до площите на Дън. И получа­ват все по-добри резултати. „Те пробиваха кладенци, които никога не сме предполага­ли, че могат да бъдат сондирани – казва Дън. – Това напълно промени начина, по който гледаме на нещата.“ Вместо да се насочи към няколко плитки пластове, CrownRock сега сондира куп кладенци на различна дълбочина. „Беше въпрос на слу­чайност“, казва Флойд, който е президент на CrownQuest.

Наближавайки простиращо­то се върху 7 ха имение на семейство Дън в Мидланд, посетителите се натъкват на малко стадо свободно отглеждани голдън ретривъри, които тичат из обширна зелена морава. Под во­дната пързалка на плувния басейн се нами­ра „Къщата на хобитите“ – удобна за де­цата пещера, където те могат да се скрият от високите температури, дости­гащи понякога 40 градуса. Наблизо има тучна зеленчукова градина с пъпеши, тик­вички и домати, които растат под жарко­то юлско слънце. Това е оазис в сухия Запа­ден Тексас, но на половин километър оттук се виждат пламъците от излишния метан, който се изгаря в кладенците.

Пет от шестте деца на Тим Дън и 17-те му внуци живеят в Мидланд. Някои от тях са в новопостроени къщи в имение­то, което е образец на „модерна ферма“. Дън купува земята преди 25 години, ко­гато усилията на семейството му за до­машно обучение го вдъхновяват да основе Мидландската класическа академия – хрис­тиянско училище за деца до 12 години, което се намира точно от другата страна на оградата, и сега се гордее с 655 ученици и списък с чакащи.

Надолу по улицата се намира мидланд­ската Библейска църква, където милиарде­рът преподава в неделно училище в продължение на 20 години. Той е член на „съвета на настойни­ците“ и понякога проповядва пред паството. С характерния си тек­саски акцент Дън нарича Библия­та „Бааа-бул“.

Християнските идеали са на голяма почит в CrownQuest. На всички нови служители, включи­телно и на тези, които работят на платформите, се връчва кни­гата „Лидерство на служенето“. В нея се описва система за управление, основана на библейски принципи. „Въпросът винаги е колко можем да ги накараме да прочетат“, казва Дън. Авторът на книгата Дейвид Кунърт е пенсиониран сержант-майор от американската армия, който ръководи обучението в CrownQuest. Дън обобщава философията на книгата: „Обичайте дру­гите така, както искате да бъдете обича­ни. Ако сте против това, значи поддържа­те експлоатацията.“

През 2015 г. семейството е сполетяно от трагедия, когато 2-годишната внуч­ка на Дън – Мория, внезапно умира. Дън превръща скръбта си в книга, озаглавена „Жълти балони“, и създава уебсайт и под­каст, предлагащи ежедневни вдъхновяващи послания. Това довежда до създаването на друг сайт, thebiblesays.com, за да помага „на обикновения човек да осмисли“ Библията и живота. Твърд противник на абортите, Дън финансира службите по осиновяване в региона на Западен Тексас и оказва подкрепа на приемни домове за повече от 300 деца.

„Ако не давате нищо, рискувате да по­паднете под властта на собствените си пари“, предупреждава Дън, чието определение за филантропия е достатъчно широко, за да включва и навлизането му в политиката.

През 2010 г. той е съосновател на про­екта „Граждани за самоуправление“. Него­вата цел е да се промени Конституцията на САЩ и да насърчи личната отговорност. Главният му гла­шатай на Капитолия е Майкъл Куин Съливан, бивш съветник на представителя Рон Пол и издател на десния уебсайт Texas Scorecard. Данните на Феде­ралната избирателна комисия показват, че Дън е направил над 300 политически дарения от 2008 г. Последните чекове включват 250 хил. долара през април за Клуб за действие за растеж, посветен на намаляването на данъците, и 100 хил. долара за кон­сервативния комитет „Американско величие“, из­вестен най-вече с атаките си срещу бившия дирек­тор на ФБР Джеймс Коми. В началото на ноември 2020 г. Дън предостави 50 хил. долара на комитета „Тръмп към победа“. „Гледам на инвестирането в политиката като на благотворителна дейност – казва той. – Плащам вноски на лобисти, за да спи­рам вредни закони.“

„Хората го възприемат като подстрека­тел, който раздава факли и вили, но [Дън] съв­сем не е такъв – казва бизнесменът Райън Ситън. Той е собственик на хюстънската фирма Pinnacle Advanced Reliability Technologies, специализирана в сделки в петролния сектор, който с подкрепата на Дън спечели през 2014 г. изборите в Тексаската железопътна комисия, която осъществява надзора над нефтогазовия сектор на щата. Ситън уверява, че Дън не се интересува от ролята на сив карди­нал. Той просто иска да види успех в усилията да се спре проникването на регулациите. Той работи със спокойно смирение, изхождайки от идеята, че това, в което вярва, е правилно. И не се притеснява да прави неща, които могат да вбесят хората.“

За да сведе до минимум взаимодействието на компанията си с федерални агенции като Федерал­ната комисия за енергийно регулиране и Бюрото за управление на земите, Дън се старае да запази по-голяма част от бизнес дейността си в граници­те на Тексас. Той би желал Агенцията за опазване на околната среда да бъде разпусната, а система­та за „разрешителни чрез декрет“, която задължава федерален бюрократ да подписва новите проекти, да бъде премахната. На нейно място той би възпроизвел подхода, възприет от неговите съюзници в Тексаската железопътна комисия, известен като „разрешително по правило“, при който операторите се наказват само ако бъдат хванати да нарушават разпоредбите.

Дън също така се обяви срещу такива действия като включването на дюнния гущер и прерийната кокошка в списъка на застрашените видове. „Това с гущера е измама – казва Лий Дън. – Има гущери на­всякъде.“

Възмутеният Тим Дън казва: „Хората, които живеят във Вашингтон, ни казват какво да правим и създават правила за нас как да почистим място­то, където живеем. Но ние сме тези, които живе­ем тук!“

 

Външните наблюдатели са склонни да се фокусират върху религиозните убеждения на Дън и неговата „благот­ворителност“ на тежката десница, но в компанията това почти не се об­съжда. Той и неговият управленски екип се фокуси­рат върху така наречената култура на непрестанна оптимизация. В превод това означава: „Сондирай, бейби, сондирай, или по-точно прави фракинг, бейби, прави фракинг“.

Предвид факта, че пълнома­щабното хоризонтално сондира­не изискваше много първоначални инвестиции, преди да се появят паричните потоци, през 2017 г. CrownQuest емитира привилеги­ровани облигации на стойност 1 млрд. долара, а година по-късно продаде 475 млн. долара привиле­гировани акции на илинойската Magnetar Capital и на базираната във Вашингтон EIG Global Energy Partners. Към днешна дата фондът за частен капи­тал Lime Rock е постигнал приблизително 40-крат­на рентабилност от първоначалната си инвести­ция в CrownRock през 2007 г. През 2018 г. фондът вложи 1.9 млрд. долара, за да изкупи дяловете на ре­дица други партньори, които са били в него от на­чалото. Той все още притежава 60% от бизнеса. В края на 2021 Goldman Sachs набра 200 млн. долара, за да финансира придобиването от Дън на различни ро­ялти тръстове, които плащат дивиденти от около 20% върху всеки барел, изваден от земята.

Световното търсене на петрол в момента въз­лиза на близо 100 млн. барела дневно и Дън се стреми да добива колкото се може повече черно злато от 36-те хиляди хектара, принадлежащи на неговата компания в Пермския басейн. CrownQuest сега раз­полага сондажите си възможно най-плътно един до друг въпреки риска съседните сондажи да се сблъс­кат един с друг, което може да доведе до проблеми с налягането и да намали добива.

„Нашата цел е максимално да повишим ефек­тивността на производството, защото няма да получим втори такъв участък“,

казва Лий Дън, имайки предвид огромните площи, придобити на нищожна част от се­гашната им стойност.

Операторите в Пермския басейн тряб­ва да сондират и да правят фракинг в над 2000 кладенеца всяка година само за да оси­гурят 2-та м илиона барела дневно нов ка­пацитет, необходим за балансиране на ес­тествения спад на производството. Това не е лесна задача. Индустрията се бори с недостиг на работна ръка, техническа мощност и сондажно оборудване. Възста­новяването ще се случи бавно. В средата на юли гигантът в областта на услугите за нефтени находища Halliburton заяви, че не може да приема нови клиенти до края на годината.

Дън обаче има предимство и тук. Той продължи да работи и да изплаща заплати, когато всички останали уволняваха служи­тели и затваряха кладенци. Това му осигу­ри голяма лоялност.

„Те подпомагат онези, които искат да започнат собствен бизнес, обещавайки им, че CrownRock ще продължи да купува от тях услуги – казва Джей Маклейн, главен инвестиционен директор на Lime Rock. – В трудни времена те няма да смажат подиз­пълнителите си, но очакват [подизпълни­телите] да запазят преференциалния дос­тъп в периоди на подем като настоящия.“

Колко точно ще продължи бумът на пазара този път можем само да гадаем. Колко дълго още Владимир Путин ще води жестоката си война в Украйна? Колко аг­ресивно Европа ще се откаже от руската енергия? Дали на хоризонта се задава гло­бална рецесия? Ще има ли нови локдауни заради ковид в Китай? Ще се появи ли нов, по-смъртоносен вариант на коронавируса? Дън обаче не се притеснява: „Кога в света не се е извършвал енергиен преход?“ Още повече че той има достатъчно площи, за да продължи фракинга още десетилетие.

Автор: Крис Хелман, Forbes