Обратно в играта

През юни 2012 г. испанската общественост е вкопчена в ожесточен спор дали държавата да тегли заем от 100 млрд. евро, за да стабилизира банковата си индустрия. Темата е водеща в испанските медии и политиците се надпреварват да защитават с аргументи двете страни в дебата.

На фона на обтегнатата ситуация министърът на заетостта и социалната сигурност Мария Фатима Баниес Гарсия смайва испанците, публикувайки в Twitter автоматично генерирано съобщение с резултат от игра за мобилен телефон. Немалко испанци са разгневени. Те недоволстват, че вместо да мисли за воденичния камък, който тези 100 млрд. евро може да се окажат за врата на данъкоплатеца, социалният им министър разцъква игрички.

Съобщението почти веднага е изтрито от профила на Гарсия с оправданието, че най-вероятно някое от децата ѝ си е играло с нейния телефон. Но медиите вече са подхванали скандала и споделят скрийншотове на изтрития Twitter статус. Отново и отново те споделят и информация за играта: Bubble Shooter Adventures, разработена от българското гейминг студио Zariba.

И до днес Радостин Петров пази ярък спомен за тази случка. Всеки път, когато известна личност играе създадена от неговия екип игра, това се отразява положително на свалянията. Куриозният случай в Испания не прави изключение. „Дори да имах възможност да направя платена рекламна кампания, надали щях да имам възможност да популяризирам така нашата продукция“, казва 49-годишният Петров, създател на Zariba Group.

През септември френската гейминг компания 52 Entertainment обяви, че купува Casualino, създадена през 2014 г. като дъ­щерно дружество на Zariba. Стойността на сделката не беше обявена, но францу­зите се сдобиват с компания, която гене­рира 11 млн. лв. приходи годишно и работи при внушителен брутен марж от над 70%. И която бълва популярни игри с карти и бордови игри, локализирани за различните пазари по света.

Базирана във Варна, Casualino без много шум се разрасна до едно от най-големите гейминг студиа в България. Стратегия­та на компанията е да публикува т.нар. кежуъл игри, отделяйки внимание на игри­те с карти, защото са популярни по цял свят независимо от пазара и културните особености. Когато навлиза на нов пазар, Casualino прави собствено проучване, за да разбере кои локални игри са най-популярни и играни. После прави анализ и на конкурен­цията на този пазар. „Ако имаме локални играчи, ние няма как да се справим с тях – казва Радостин Петров. – Ние нямаме ам­бициите да сме номер едно. Целим се в па­зари, на които можем да сме между трето и пето място.“

Радостин Петров признава, че и до днес разполага с „базови“ компютърни умения: колкото да се занимава с административ­ните дейности в компаниите, които управлява. Макар да не е типичният основател на софтуерен стартъп, който разбира и от писане на код, той проявява предприе­мачески хъс още като младеж.

Петров започва да се занима­ва със собствен бизнес през първата половина на 90-те. Със свой състудент започ­ват да внасят дрехи от Тур­ция и изграждат малка верига от магазини за дънки. „Още в първи курс решихме, че има ниша, на която да работим“, спомня си Петров, който твърди, че бизнесът с дрехи е вървял доста добре.

Младият предприемач се сблъсква със смутните времена на първите години от прехода. След обир на част от стоката той преосмисля идеята си да се реализира като търговец на дребно в България.

Възпитаник на варненската немска гим­назия, Петров заминава да учи икономика Австрия, където в продължение на около година се изхранва със спечеленото покрай бизнеса с дрехи.

После парите свършват и това поста­вя Петров в нова дилема: като студент в Австрия той няма право да работи и съответно да си набавя доходи, но и не иска да се връща в България. Което го кара да погледне към Германия. „За мен врата­та беше Германия, където имах съучени­ци, които бяха проправили път“, спомня си Петров.

В Германия Петров прекарва като сту­дент няколко години, които използва, за да натрупа капитал. Макар да не е добър в писането на код, той вижда потенциала за бизнес в сферата на аутсорсинга. Иде­ята му е да изнася софтуерен продукт, създаден в България, за големите пазари в чужбина. „Започнах да ходя от фирма на фирма – търсех адреси за контакти – и да се представям за представител на софту­ерна фирма от България, която я нямаше. Вярвах, че ако намеря интересен пазар в Германия, ще мога да структурирам звено в България.

Така и става. Открива първия си кли­ент в Дюселдорф, след което с помощта на приятел намира първите си служите­ли в България и създава фирмата „Пи кон­султ“. Следвайки същия модел, компанията привлича нови клиенти и се разраства.

Макар бизнесът да расте, Радостин Петров не е удовлетворен. Аутсорсингът не му е интересен, макар и да носи добри приходи. „Там нещата са много лимитира­ни – казва той. – Вземаш едни пари, даваш за заплати и разходи, остават едни пари. За мен е доста скучно като начинание.“

В главата му все по-често се появява идеята да създава собствени софтуерни продукти.

През 2007 г. Петров получава възмож­ност да работи по проект на гиганта Disney. Възможността идва от Виктор Калчев, който се занимава с компютър­на анимация, живее в САЩ и работи като подизпълнител на Disney. Калчев се грижи за графичната част на проекта, а Петров отговаря за писането на кода. Това всъщ­ност е генезисът на Zariba: компанията се съсредоточава върху писането на код за Disney, създавайки игри, свързани с филми­те на американския гигант.

Партньорството продължава до 2009 г., когато поръчките от Disney секват в раз­гара на икономическата криза. Петров се оказва с екип от инженери, специализирани в писането на мултиплеър игри, който ос­тава без основния си клиент. „Изпаднах в една дупка – казва той. – Трябваше да на­меря начин да поддържам персонала, защо­то, ако го загубя, губя всичко.“

Но Петров се оказва на правилното място в точното време. По време на из­ложение открива клиент, който възлага на Zariba да разработи т.нар. кежуъл игра, която е предназначена за наскоро излезлия на пазара iPhone, а Петров трябва да полу­чи 7000 евро за изработката ѝ.

Играта е завършена за около месец, но клиентът се отказва от нея. При липсата на алтернатива Петров решава, че най-добрият ход на Zariba е да пусне играта в App Store като собствен продукт.

Bubble Shooter Adventures е непретенци­озна игра със семпъл, но ангажиращ гейм­плей. Играчът трябва да спука възможно най-много балончета, преди те да се сто­варят върху него. Въпреки опростения си геймплей, играта се оказва хит сред по­требителите на iPhone. Донякъде това се дължи и на факта, че през 2009 г. в App Store все още няма толкова много прило­жение и изборът на потребителите е огра­ничен. „Тази игра ни докара милиони през следващите две години – казва Петров. – Разбрахме, че е много нишов и интересен пазарът, и се оказахме едни от първите дивелопъри за App Store в глобален аспект. Сравнително бързо с няколко елементарни игрички успяхме да се позиционираме при­лично добре.“

Това е времето, в което появили се от нищото разработчици на игри могат да се събудят рокзвезди след издаването само на един мегахит. Така през 2009 г. финланд­ската Rovio пуска на пазара играта Angry Birds, превърнала създателите на играта в милиардери, довела до серия от игри и два филма с общ боксофис от над 500 млн. долара.

През годините Zariba създава някол­ко хитови заглавия. Едно от тях – Brain Puzzle, за кратко става най-сваляното приложение в App Store. „За съжаление, от гледна точка на монетизация не можахме да реагираме адекватно, защото не бяхме готови, че толкова бързо ще се случат не­щата – спомня си Петров. – В тази индустрия понякога работи ефектът на снежната топка. Ако играта се хареса на определени хора, тя много бързо може да стигне до челни позиции.“

Потребителите харесват игрите на Zariba и това дава на Петров основание да се отпусне и да се наслаждава на успеха си. Той твърди, че това отпускане му изи­грава лоша шега, тъй като спира да следи бизнеса отблизо и той започва да тъпче на едно място. „В тази индустрия има един пик, който, като се обърне надолу, вече много трудно можеш да се върнеш обратно в играта“, казва Петров.

Но той успява да се върне в играта. Разпродава имоти, рефинансира бизнеса и започ­ва да търси нова златна нишка. Намира я в игрите с карти. Те са изключително популярни и хо­рата сами ги търсят, затова не е необхо­дим кой знае какъв маркетинг, какъвто Петров така или иначе не може да си поз­воли по това време. Тази нова стратегия дава началото на Casualino.

Първият пазар е България, където ком­панията пуска онлайн версия на играта белот. Тя се превръща в хит и все още е из­ключително популярна в България. Ключов за успеха на играта, а и на всички следващи заглавия на Casualino, се оказва и изборът на технология: HTML5. Тя позволява игри­те на Casuliano да се публикуват за много различни платформи. Тази многоплатфор­меност идва за сметка на ограничения­та, които HTML5 налага откъм ресурси. Но кежуъл игрите така или иначе нямат нужда от значителни ресурси. „Тази тех­нология не е толкова популярна в геймин­га и не дава възможност да имаш много полирано приложение, каквото можеш да постигнеш с някой от мобилните енджи­ни – казва Петров. – Но пък картовите и бордовите игри не изискват такова ниво на анимация.“

С тези няколко коза в ръкава Радостин Петров започва да превзема чужди паза­ри. Навлиза във Франция, Нидерландия, Са­удитска Арабия, САЩ. Числата говорят сами. През 2018 г. оперативните приходи на Casualino скачат с над 100% до 4.9 млн. лв. В края на 2020 г. вече са 8.8 млн. лв.

„Компанията се развиваше все по-добре: навлизаше на нови пазари и иконо­мически вървеше напред“, казва Петров. Толкова добре, че други играчи от сектора започват да проявяват интерес към нея. Петров получава оферти за придобиване. В крайна сметка приема офертата на френс­ката 52 Entertainment, която е популярна със своите бридж игри. С бъдещия купувач Петров договаря да запази офиса на фир­мата във Варна и тя да остане продукто­ва компания.

Това се оказва част от по-големия план на Петров, който не крие привързаност­та си към родния си град и иска да по­могне за развитието на ИТ индустрията във Варна. Обръща внимание на факта, че фондовете за дялов капитал и акселерато­рите са фокусирани в София за сметка на останалите градове в страната. „За мен би било от огромно значение да знам, че в града ни има модерна компания, която дава възможност на хора, които искат да са част от нещо добро на европейско ниво, а не на локално“, казва Петров.

Ето защо следващата му цел е да създа­де фонд за дялови инвестиции, с който да инвестира в базирани във Варна гейминг компании, както и в съседни страни като Румъния и Турция. Планира да привлече към фонда и други инвеститори. „Искам да дам възможност на млади и талантливи екипи да се реализират – казва Петров, давайки за пример успеха на „Телерик“ и тяхната академия. – Ако съумеем да направим от Варна някакъв мини „Телерик“ за гейминг, бих бил много щастлив.“