С действията си днес създаваме бъдещето си утре
Men4Business
Георги Костов, режисьор и продуцент, Media Productions, за бизнеса и изкуството.
Г-н Костов, приличат ли си по нещо киното и бизнесът?
Въпреки че киното е изкуство, то има много общо с бизнеса. Както в бизнеса, така и в киното всичко започва с една добра идея. Създаването на един филм е като стартирането на един чисто нов стартъп. За да се реализира успешно една идея, са необходими добро планиране, организация, изготвяне на бюджет, намиране на финансиране, подбиране на точните актьори и екип, което е подобно на всичко необходимо за създаването на една нова компания.
Както в бизнеса, така и в киното се изискват подобни умения и ресурси за реализиране на крайния продукт, който да се хареса в бизнеса на потребителите, а в киното – на зрителите. До момента съм заснел седем пълнометражни игрални филма, някои от които станаха хитове в България, и още десетина късометражни филма и с всеки нов проект започвам всичко от начало. Нова идея, нов сценарий, нов бюджет, нови актьори, различни локации за снимки. Понякога и екипът е различен. Всеки път започвам всичко от нулата.
Другото, което може да бъде различно, е жанрът на филма. Аз обичам да експериментирам в различни жанрове. Всичките ми филми са различни. „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ е първата българска гангстерска комедия. „XI a“ е ученическа драма/комедия, „Останалото е пепел“ – биографична драма, „Опърничавите“ – романтичен/приключенски, „Академия за мъже“ – комедия, и най-новият ми филм „Борсови играчи“ е първият български финансов трилър. Всеки жанр съдържа в себе си своята специфика и изисква различен подход за работа, което се явява голямо предизвикателство за режисьора.
В IMDB профила ви пише: режисьор, сценарист, продуцент – коя от тези професионални роли най ви е на сърце?
При създаването на един филм ми се налага да изпълнявам различни роли, а когато работя по авторски проекти като „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“, „Академия за мъже“ и дори в момента един от най-новите ми проекти „Пулсът на танца“, ми се налага да изпълнявам всички роли едновременно. Въпреки че трябва да влагам повече време и енергия, когато работя по собствена идея – от писането на сценария до намиране на финансиране, продуциране и режисиране, целият процес ми доставя изключително голямо удоволствие. Но все пак най обичам ролята си на режисьор, която ми дава реалната възможност да превърна една идея в добър филм. Харесва ми да съм в позицията на твореца. Аз съм преди всичко режисьор по образование и по професия, а творец по душа.
След пускането по кината на „Борсови играчи“ каква е обратната връзка?
Получих много положителна обратна връзка и от колеги от киносредите, и от зрители за „Борсови играчи“. Радвам се, че публиката хареса филма, тъй като това е първият финансов трилър, който се създаде в България. Дори много често ме питат дали се очаква да се заснеме и „Борсови играчи 2“. Темата „Уолстрийт и капиталовите пазари“ е интересна по цял свят, мисля, че напоследък все повече хора започват да се вълнуват от нея. Киното отвъд океана експлоатира тази тема от години, но, разбира се, не толкова често, че да омръзне на зрителите. „Борсови играчи“ беше голямо предизвикателство за мен като режисьор по няколко причини. Първо, че в България нямаме примери в този жанр и не бях сигурен как ще се възприеме и какво ще се хареса на публиката, така че го направих на мен да ми харесва, както бях направил с „Пистолета…“ преди това. Също така филмът не трябваше да копира холивудските филми за Уолстрийт, а по-скоро да представи нашата действителност и българските трейдъри. Другото голямо предизвикателство за мен и за продуцента Николай Христов – Фори беше от филм с нисък бюджет да го направим да изглежда скъп, богат и лъскав. Аз вече съм се специализирал в това. Просто правя най-доброто с парите, с които разполагам.
Кой е следващият проект, по който работите?
Аз никога не работя само по един проект, обикновено са минимум два–три. Но да кажем, че на по-напреднал етап в момента са два филма на абсолютно противоположна тематика. Единият е за състезателните спортни танци със заглавие „Пулсът на танца“, който е подкрепен от община Бургас. А другият е за събитията в България по време на Студената война и е базиран на реалната човешка история на пастор Харалан Попов и книгата му „Изтезаван заради вярата си“.
И преди не сте крили откритата си позиция за начина, по който се субсидира киноиндустрията в България? Дали има някаква положителна промяна?
Да, смятам, че в последните години субсидирането на киноиндустрията в България има положителна промяна. От две години имаме нов закон за филмовата индустрия и двойно повече пари за кино. Също така имаме нов директор на НФЦ и нещата в българското кино започват да се развиват в положителна посока.
Ако приемем, че бъдещето е мишена, която не виждаме, как бихме могли все пак да я уцелим? (Питаме ви и като човек, който професионално се е занимавал със спортна стрелба.)
Най-важната мишена в бъдещето е тази, която ние определим. В този смисъл смятам, че с действията си днес създаваме бъдещето си утре.
Филмопроизводството ли е основната дейност на компанията ви?
Създаването и разпространението на български филми е голяма част от дейността на компанията ми „Медия продакшънс“, но също така активно се занимавам с правенето на реклами, корпоративни видеа и рекламни кампании за бизнес клиенти. Нашият екип от професионалисти работи от идеята до създаване на завършен продукт и също така неговото медийно планиране.
Какво бизнесът дава на изкуството и изкуството на бизнеса?
Както в бизнеса има изкуство, така и в изкуството има бизнес. Например, за да се грабне интересът на потребителите на бизнес продуктите, се изисква оригинално поднасяне на информацията за продукта и създаване на реклама, което е творчески процес. А за успешното реализиране на един продукт на изкуството са необходими бизнес умения като добро планиране, организиране, намиране на финансиране и така нататък.
Все повече бизнесът подкрепя развитието на изкуството в България. Много от филмите, които правя, са частно финансирани и там разчитаме на продуктово позициониране от бизнеса, за да можем да превърнем сценария в реализиран филм. Другото, което бизнесът дава на киното, са интересните идеи за сценарии. Най-пресният пример е филмът „Борсови играчи“.
