Как се създава успешен бизнес в сферата на производството и търговията с месни продукти

Българската колбасарска работилница „Попов“ е утвърдено име в сферата на производството и търговията с месни продукти. Една от първите частни месопреработвателни фабрики, основана през 1994 г., марката е синоним за качество на територията на Пловдив и областта, където се намира. Предприемачът Петър Попов е личността, която стои зад този бизнес и години наред упорито учи и развива занаятчийското знание в колбасарството. Неговият професионален опит разказва историята не само на марката „Попов“, а и на месопреработвателния бизнес в България в последните 30 години. По стъпките на Петър Попов върви и неговият син Иван Попов, който естествено наследява своя баща в управлението на фабриката и чийто интерес и образо­вание са с фокус към класическото кол­басарство и хранително-вкусовата промишленост.

Към настоящия момент Българската колбасарска работилница има два голе­ми фирмени магазина в град Пловдив и развита дистрибуционна мрежа в града и областта. Продуктите с марката „Попов“ се предлагат и в избрани тър­говско-хранителни обекти в София. Биз­несът осигурява 80 броя работни места в производствения, търговския и адми­нистративния отдел. Фабриката про­извежда над 150 вида продукти от свин­ско месо и месо от едър и дребен рогат добитък, подбрано от най-добрите жи­вотновъдни ферми в България.

Какво ви накара да тръгнете в посо­ка на бизнеса с месопроизводство? В наследство ли получихте занаятчий­ското знание?

ПЕТЪР ПОПОВ: Да тръгна в посока на биз­неса с месопроизводство, се случи като естествено събитие в хода на моя живот. След като се уволних от ка­зармата през 1993 г., с един мой приятел започнахме като на шега търговия с живи животни и месо. Така постепенно навлязох в занаята и развих своя пред­приемачески дух. Може да се каже, че на­следих знание и опит не по родствена линия, а в лицето на опитни техноло­зи от миналото. Те ми завещаха своето наследство и на тази база преди 28 го­дини открих първата си транжорна за месо в пловдивския квартал „Прослав“.

Разкажете ни за фабриката днес, защо носи фамилното ви име и разчи­тате ли на наследствеността в раз­витието ѝ?

П.П: Да кръстя бизнеса с моето име беше доста спонтанно решение. Бях вдъхновен от личност, която ми пос­лужи за пример по онова време. Вярвам, че изборът ми не е случайност, защото днес в лицето на моя син Иван Попов срещам желание и действия за поемане на тази наследствена отговорност. Силно се надявам той да надгради ус­пешно моите усилия и да продължи наследството в колбасарския занаят. Горд съм да заявя, че днес фабриката е една от най-успешните модерно обо­рудвани месопроизводствени бази в страната. Рецептите за приготвя­нето на колбасите са разнообразни и почерпени от знанието на старите майстори колбасари. Стремим се не само да задоволим традиционния бъл­гарски вкус, но и да го обогатим. В про­изводството влагаме 100% българско необработено охладено месо, без из­куствени добавки и при гарантиран хранителен стандарт.

Каква е важността на местната кул­тура и традиция за вас? Фабриката се намира в Пловдив, вие самият сте пловдивчанин. Държите ли да ви по­знават като местен производител?

П.П: Аз съм занаятчия, познавам всички­те си служители, познавам фабриката и магазините като петте си пръста и ръководя целия процес от А до Я. Мар­ката „Попов“ е известна като местен производител. Имиджът, който сме постигнали, е благодарение на оценка­та на нашите клиенти. Пловдив е вто­рият по големина икономически и кул­турен център в България. Местната култура и традиция са важен фактор за нас като предприемачи.

Разкажете ни за процеса на производ­ство? Кое е това, на което най-много държите и се гордеете като произ­водител?

П.П: Процесът на производство е про­цес на множество трансформации. От една страна, това зависи от техноло­гията. През годините навлязоха различ­ни методи и осъвремениха стандарта в производството на месо и месни де­ликатеси. Разбира се, не всички бяха ус­пешни. Сблъсквали сме се с множество пречки, правили сме и грешки. Най-мно­го държим на честността, да бъдем честни към клиентите си и хората, с които работим, а това, с което с гор­деем, е качеството.

 

Продуктите на Българска колбасарска работилница „Попов“ са символ на качество и гаран­тиран произход. Качеството на ме­сото зависи от множество фактори, които го определят. Първото са до­бивът, процесът на подбор и транс­портирането на животните. Изисква­нията са високи, както във всяка друга сфера, има много тънкости. Следва зреенето на месото или нивото на PH, което определя неговата продуктив­на стойност и характеристика. Микробиологичният процес на зреене е важен фактор в производството на колбаси и месни продукти.

Как са плановете ви за развитието на бизнеса, какви инвестиции плани­рате?

П.П: Планираме пълна оптимизация на производствения процес и превръща­нето на фабриката в още по-модер­на, компактна месопреработвателна работилница, която има капацитета да произведе пълна гама от продукти. Инвестицията, която предстои, е с оглед към наследството, което искам да завещая на сина си. От търговска перспектива предстои разширяване на дистрибуционната мрежа в страна­та и броя на местата, в които се про­дават продуктите с марката „Попов“. Оптимизираме и начините за онлайн търговия.

Кои са факторите, които определят цената на месото у нас и в чужбина? Кои са динамиките, които ги опреде­лят?

П.П: Цената на месото в България е пряко зависима от цената в Европа. За момента цената на трупното месо в Европа се определя от страна на Бел­гия, която е един от най-крупните производители и търговци на свинско месо на континента. Испания от своя страна диктува цената на разфасова­ното месо.

Какво е качеството на месото у нас, има ли разлика в стандарта между България и другите балкански и евро­пейски страни?

П.П: Както ви казах, факторите, които влияят върху качеството на месото, са доста: хранене, лекуване, дори и клима­тът. Както в България, така и другаде в Европа има хубаво и лошо, зависи кой какво търси и какво е готов да плати.

Каква е културата на българина в кон­сумацията на месо?

П.П: Тенденцията е за повишаване на културата по отношение на консума­цията на качествено месо, но това се случва бавно. Българинът е добър кон­суматор и все по-голяма част от кли­ентите поставят изисквания за ка­чествени меса и месни продукти към производителите и търговците.

Кой е най-важният урок, който иска­те да предадете на сина си в бизнеса?

П.П: Да не спира да учи и да се усъвършен­ства, разбира се, а аз ще му предам всич­ко, което знам. Да продължи и да развива започнатото и да го предаде с достойн­ство и чест на своите наследници.

Като представител на новото поко­ление какво е виждането ви за разви­тието на този бизнес в наследство? Какви са амбициите ви в развитието на фабриката?

ИВАН ПОПОВ: Най-важното за мен е да успея да съхраня и да продължа тра­дицията, която нашата фирма гради повече от 30 години. Да запазя дове­рието на хората в абсолютното ка­чество на продуктите, които произ­веждаме. Развитието е в учението. От доста малък ходя навсякъде с баща ми, за да мога да усвоя това, което той може и знае, и да го надградя.

Кой е най-ценният урок в този зана­ят, който научихте от баща си?

И.П: Всичко, което съм научил от баща ми, има комплексна стойност. Няма нито най-важно, нито най-маловаж­но. Но основното, което се отнася не само до работата, а и до живота, е, че човек трябва да бъде себе си и да ходи по земята. Всички сме хора и трябва да си останем такива.