Не е скъпо да си зелен, ако говорим за дрехи
Неслучайно наричат текстила „новата пластмаса“. Производството и продажбите на текстилни продукти се увеличават лавинообразно, което води до все повече отпадъци. Въздействията върху околната среда са огромни. Текстилната индустрия консумира толкова вода, колкото стига за битовите нужди на 1.7 млрд. души. Тя е най-големият замърсител на водите. Използва 45 млн. тона нефт и площи обработваема земя, които могат да изхранят 80 млн. души. Около 17% от пестицидите се използват за производството на памук. Парниковите емисии в целия жизнен цикъл на текстилната индустрия са повече от тези на секторите авиация, жп и морски транспорт взети заедно. Това са между 8% и 10% от всички антропогенни емисии на година.
Всяка година в ЕС се купуват близо 15 кг текстил на човек. 11 от тях се изхвърлят. „Бързата мода“ е на власт – ползваме новите дрехи едва по 7–8 пъти. Ситуацията в България не е много различна, като количествата текстилен отпадък на жител достигат 7 кг на година.
Мерки, насърчаващи кръговия подход, са въведени в повечето развити страни. Вече над 25 години българската индустрия за дрехи втора ръка играе водеща роля в реализацията на тези процеси в Европа. През последните три години нашата индустрия е подготвила за повторна употреба или рециклиране над 96 хил. тона текстилни отпадъци. Това води до спестяване на 13 млрд. куб. м вода и 1.7 млн. тона емисии на парникови газове за производство на ново облекло.
Факт е, че горните ефекти са възможни благодарение на вноса на текстилни отпадъци от Западна Европа и САЩ. У нас разделно събраните текстилни отпадъци за последните три години са 5500 тона, или само около 2% от общото количество изхвърлен текстил. Това се случва изцяло на пазарен и доброволен принцип – пилотни проекти има в 18 общини, като са позиционирани 230 специализирани контейнера за ненужен текстил.
Европейската комисия съвсем скоро ще задължи държавите от ЕС, включително и България, да въведат системи за разделно събиране на текстил до 2025 г. Те вероятно ще се базират на подобни принципи като опаковките, включително задължително прилагане на разширена отговорност на производителя за пуснатите на пазара нови текстилни продукти и задължителни цели за подготовка за повторна употреба на разделно събрания текстил. За да бъдат постигнати добри резултати, към тях е добре да се прибавят и препоръчителни цели за пуснати на пазара дрехи втора употреба и препоръчителни цели за вложени рециклирани материали в новите текстилни продукти. Целите ще трябва да засягат влагане на материали от текстилни отпадъци.
Сходни мерки вече действат в няколко европейски държави или са планирани в Стратегията на ЕС за устойчивите текстилни изделия.
Ако тези мерки бъдат реализирани, прогнозите са за достигане до 40% разделно събиране на текстилните отпадъци, пренасочване за повторна употреба на 60% от разделно събирания текстил и рециклиране на 30% от разделно събрания отпадък до 2030 г. С такива резултати България би се наредила сред водещите страни в ЕС.
Много от най-често коментираните стъпки към „по-зелен и устойчив“ живот – инвестиции в енергийна ефективност, собствени ВЕИ, електромобили, отказ от полети или собствена кола – си остават доста скъпи или твърде неадекватни опити за навлизане в лични решения, които няма как да бъдат реализирани масово нито у нас, нито в която и да е демократична страна. Намаляването на екологичните въздействия на текстилната индустрия обаче е лесно и евтино. Човек може да носи и поддържа дрехите си по-дълго. Накрая само трябва да ги изхвърли в контейнер за разделно събиране на текстилни отпадъци и те ще получат втори живот или ще бъдат рециклирани. Цялата работа пести значимо количество пари и ресурси и изисква съвсем мъничко мисъл и отговорно поведение. Последното е в основата на оцеляването ни като вид на любимата ни планета.
