Фредерик де Голдшмит: Дързостта на колекционера
„Форум Колекционери“ стартира през 2011 г. като образователна платформа, организирана от фондация „Отворени изкуства“, която запознава публиката с български и международни утвърдени колекционерски практики в изкуството. Събитието е характерно с различни жанрове, като включва разнообразни формати в ежегодната си програма – презентации, лекции, публикации, кампании, международни визити, публични и затворени срещи на колекционери и художници, галеристи и куратори. Тази година форумът ще се състои на 18 ноември в Софийска градска художествена галерия.
Де Голдшмит е френски колекционер, който живее и работи в Брюксел, където се намира основаното от него изложбено и коуъркинг пространство Cloud Seven. Професионалните му познания надхвърлят областта на визуалните изкуства – той е специалист по бизнес и комуникации, антропология и продуцира интерактивни медии, телевизионни програми и филми. Голдшмит е член на Комитета за придобиване на творби на фондация KANAL, Брюксел, и е президент на наградата Prix des Amis du Palais de Tokyo, Париж.
По време на „Форум Колекционери“ 2022 г., българската публика ще има възможността да се включи в дискусията, която ще представи дейността му отвъд бизнеса, разглеждайки различните фактори и качества, нужни за професионално и успешно колекциониране.
Преди събитието, Forbes имаше възможността ексклузивно да разговаря с Фредерик Де Голдшмит:
Г-н де Голдшмит, как се почувствахте след първата ви голяма покупка като колекционер и същото ли е сега, след години опит в сферата?
Първата ми голяма покупка беше през 2007 г., преди да започна да колекционирам официално. Видях творби, които ми харесват на FIAC, Парижкия панаир за съвременно изкуство по онова време, но беше в последния ден на събитието и вече бяха продадени. Попитах галериста кога артистът ще направи следващата си изложба в галерията, и когато се случи шест месеца по-късно, се появих в началото на вернисажа и намерих творба, която ми хареса от същата поредица. Това ме накара да почувствам, че съм успял да получа това, което искам, подобно на както един мъж се чувства след дълго ухажване, когато неговата дама най-накрая се предава… и следва щастлив край. Сега процесът е много по-бърз, тъй като получавам визуализации от галерии преди представленията, но усещането е същото. С течение на годините техниките се развиват, но кулминацията винаги е там – още по-добре, когато ставате по-опитни и се чувствате комфортно с по-високи цели.
Кое произведение на изкуството от вашата колекция резонира най-много с вас?
Бих казал, че е произведението на Алигиеро Боети, което купих през 2008 г., когато започнах да колекционирам – произведение, направено от химикалка, което гласи „AMMAZZARE IL TEMPO“ (да убиеш времето, на италиански). Намирам го за естетически красиво и концептуално интересно, защото не е направено от ръката на художника, а делегирано на други. Можеш да оцениш визията на художника, но и труда на останалите.
Какво прави една колекция истински уникална и висококачествена?
Това е възгледът на колекционера, неговата личност. Лесно е да се купуват качествени произведения, но начинът, по който те са избрани и се вписват едно с друго, прави огромна разлика.
Кога смятате, че една колекция е завършена и има ли такова нещо като завършек?
Нищо не трябва да бъде завършено. Би могло да се каже, че на колекцията на даден музей липсва един художник или едно движение, но тъй като вкусът на колекционера е този, който прави колекцията му, тя винаги е частична, никога универсална. Също така смятам, че колекционерът може да загуби издръжливостта си, да не се чувства спокоен повече с еволюцията на вкуса и предпочита да спре да придобива и да се концентрира върху миналите си придобивки, дори да продаде това, което вече не се вписва, за да могат произведенията да намерят по-добри домове.
Какво смятате да споделите на публиката на „Форум Колекционери“ в България?
Ще се опитам да започна от личната си история и опит, да насърча колекционерите да бъдат дръзки и да им дам съвети и инструменти, така че да направят най-доброто за себе си и за артистите.
