Майчинство и професионални успехи
Възможно ли е успешната кариера да е в хармония с грижата за децата? Попитахме психолога и психотерапевт Мария Владимирова.
Повече от 10 години Мария Владимирова работи в сферата на индивидуалната и семейна психотерапия, тревожно-депресивните състояния и репродуктивната психология. Тя е собственик на психотерапевтичен кабинет „М. Владимирова“ и частна детска градина „Maple Bear Sofia“.
През последните 10 години практикувате като психотерапевт с фокус върху психологичните състояния, съпътстващи бременност, раждане и майчинство. Кои са най-честите прeдизвикателства за съвременните майки?
Семействата, и в частност майките, с които работя, са много различни и различията им произхождат от социалната среда и личностните избори. Поводите, по които търсят психологична помощ, са свързани с тревожни и депресивни симптоми или междуличностни проблеми, но зад тях се крият разнообразни първоизточници. Адаптацията на една жена към майчинската ѝ роля се обуславя от липсата или наличието на социална подкрепа, възрастта ѝ, здравния ѝ статус, професията ѝ, финансовите условия и редица други фактори. Aко трябва да посоча въпрос, който е актуален най-вече за жените в моята практика, то това е трудността в съчетаването на професионалния живот и майчинската роля. По особен начин стои например въпросът със следродилната депресия при жени с високи професионални постижения.
По-високо застрашени ли са от следродилна депресия жените на високоотговорни или ръководни позиции?
Не бих казала, че са по-високо застрашени, няма такива статистически данни, но като цяло проблемите на успешните жени получават по-малко гласност, особено тези, свързани с депресията. Тези жени са характеризирани от социума и обкръжението си като справящи се, самоуверени, борбени, успешни, решителни, компетентни и това са качества, които те харесват и развиват в себе си. Майчинството обаче изисква точно обратното от тях, то предполага срещата на жената с голяма доза уязвимост, колебание, неувереност и нерешителност. Бебето се ражда с големи емоционални изисквания и абсолютна физическа зависимост към родителите си и всяка добра майка се изправя пред въпроса „справям ли се добре“. Когато в професионален план този отговор е положителен, нивото на компетентност вече е изградено като личностна характеристика и връщането назад към човек, който се учи, е трудно. Това е предпоставка за психичен конфликт и депресивни състояния.
От каква подкрепа имат нужда жените, за да съчетават успешно майчинство и кариера?
Подкрепата, от която всички имаме най-голяма нужда, е тази на близките ни. Тази нужда се засилва особено много, когато се срещаме с големите житейски кризи и предизвикателства или промени, каквото е раждането. Tук идва ролята на психологичната помощ, която ни среща с въпросите научил ли съм се да давам и да получавам с удоволствие, да живея в отношения, базирани на уважение и доверие, а не на зависимост и жестокост, както и редица други отношенчески въпроси, които са в основата на пълноценния живот.
Жените, които не жертват себе си, каузите си и професионалните си успехи в името на семейния живот, или обратното – не наблягат на личната си реализация, изоставяйки близостта със семейството си, са тези, които са изградили висока форма на емоционална интелигентност и себерефлексивност. Това не са умения, с които се раждаме, а такива които трябва да придобием.
Виждате ли промяна в нагласите на жените, с които работите, към психoтерапията през последните 10 години? А на мъжете?
Виждам голяма промяна към нагласите спрямо психотерапията през последните години. От една страна, стигматизирането на психологичната и психотерапевтичната помощ е в пъти по-малко, от друга – достъпността и търсенето ѝ са в пъти по-големи. Част от големите митове относно психотерапията са свързани с идеята за слабост на характера, поради което търсенето на този вид помощ стана достъпно за мъжете малко по-късно, отколкото за жените. Смятам, че към днешна дата този и подобни митове отдавна не са актуални, а очакванията и нагласите към психотерапията са все по-реалистични.