Активисти по червения килим
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Рождения си ден през август Мина Милева празнува с приятели в задния двор на кооперация, строена през 1920 г. в центъра на София, където с Весела Казакова обикновено развиват идеите за своите филми. Заедно работят в тандем като режисьори и продуценти. Седнали навън около ниска маса, сглобена от подръчни материали, двете пият ароматен японски зелен чай и отговарят на съобщенията, с които приятелите им благодарят за хубавото парти и пожелават още много успехи на световната филмова сцена.
Последните три години са особено успешни за тях с две премиери на най-престижните кинофестивали в Европа. През 2019 г. техният първи игрален филм „Котка в стената“ е селектиран за официалния конкурс в Локарно, който заема важна позиция в пейзажа на големите фестивали. Две години по-късно филмът „Жените наистина плачат“ с участието на Мария Бакалова влиза в конкурсната програма „Особен поглед“ на фестивала в Кан. Третият „удар в десетката“ идва с една покана от най-стария кинофестивал в света Giornatte degli autori във Венеция да бъдат президенти на жури в седмицата на авторите.
Ако един филм тръгне от голям фестивал, той получава своя шанс, вярва Весела Казакова. С Милева успяват да валидират проектите си още в ранна фаза. Идеите им запалват интереса на копродуценти от чужбина, способни да осигурят финансиране от авторитетни институции като Регионалния фонд в Париж, Ил де Франс и европейския културен телевизионен канал ARTE. Също така работят с френската агенция MK2 Agency, известна с това, че голям процент от филмите в портфолиото ѝ стигат до селекция в Кан. Филмите им са провокативни, носят послание, нискобюджетни и високо оценени, а те самите не се вписват в никакви рамки. Представят се като „предприемачи на свободната воля“. Около тях често е шумно, понякога скандално.
Весела Казакова е актьор по професия, а Милева е възприела филмовата култура на Запада, където близо 20 години е анимационен режисьор на свободна практика. Тя отива в Англия в края на 90-те със самочувствие, че е най-добра в работата си, и с намерение да продаде скъпо труда си. Мултинационалната среда я среща с хора от цял свят, всеки със своята гледна точка: „То, изкуството, какво е – гледна точка на някакви хора. Много трудно е да се каже дали едно изкуство е успешно или правилно.“
Двете се запознават на едно частно парти в София през 2006 г. Казакова е в пика на своята актьорска кариера, току-що спечелила голямата награда за женска роля на кинофестивала в Москва. Вратата ѝ за международна кариера е отворена, но тя се впуска в свой личен проект. Иска да направи кратък филм – „Заради леля Снежа“, посветен на майка ѝ, Снежина Казакова, която води детска театрална трупа. Милева се включва в проекта на приятелска основа, макар по това време да работи за Disney, има студио с аниматори в България и „върти големите пари“. Филмът участва на национални фестивали, а Казакова връчва и едно DVD на продуцента от БНТ Албена Александрова. Телевизията купува филма за 3 хил. лв., но иска също така да подпише договора с фирма, а не с частни лица. Затова двете регистрират „Активист 38“ – нарочно с А, да излиза в първите страници на продуцентите в интернет.
Успешният дебют като продуцент разпалва страстта на Казакова да се развива в документалното кино. Милева я подкрепя, защото ѝ става интересно. „На документалистите в Англия гледат сериозно – те са работягите и способните, а в игралното кино са надутите“, казва тя. Първият им филм „Чичо Тони, тримата глупаци и ДС“ предизвиква бурни реакции и замалко да сложи край на работата им като продуценти и режисьори. Филмът е за учителя на Милева по анимация Антони Траянов – Чичо Тони, който работи с Доньо Донев при създаването на „Тримата глупаци“ и „Умно село“, но поради „неблагонадеждния му произход“ по стандартите на социалистическото общество името му не се споменава и това става ясно от филма. „Бяхме атакувани от СЕМ, Министерството на културата, Националния филмов център и от роднините му, че разрушаваме мита за Доньо Донев, а колегите излязоха с призив нашите филми да не получават финансиране“, разказва Казакова.
Филмът попада в основното състезание за документално кино в Сараево, а оттам тръгва по фестивалите в Сибиу и Варшава. „Българските институции писаха писма до организаторите да го свалят, но те не го направиха. Това са хора, които най-много обичат да вземат забранени филми и да развяват знамето на свободата на словото“, казва Казакова.
„Чичо Тони, тримата глупаци и ДС“ прави „рекордни за документален филм продажби в Европа“, а Американският филмов институт включва филма в селекцията най-доброто от европейското кино.
„Успяхме да си върнем инвестицията“, казва Милева.
Събитията жигосват дуета с печата на истински активисти. Вторият им филм – „Звярът е още жив“, през 2016 г. също е шумно обсъждан. Историята е за дядото на Мина Милева, който е участник в горянското съпротивително движение срещу комунистическия режим, а премиерата по ирония е в бившия Партиен дом от програмата на „София филм фест“. Севда Шишманова, програмен директор на БНТ 1, пуска филма в праймтайма на БНТ, а Александър Симов от БСП публично нарича авторите „демонично дуо“.
Партийците от левицата обвиняват БНТ, че няма право да финансира подобни филми с парите на данъкоплатците. Казакова уточнява, че финансирането идва от Националния филмов център и 25 хил. евро от подпрограма МЕДИА на Творческа Европа за независими продуценти.
„Звярът е още жив“ получава място в програмата на Международния фестивал на документалното кино в Амстердам, но Мина Милева заявява, че е дотук. Тя не понася скандалите. Ако ще правят филми, поне да не са социално ангажирани. Предлага да работят върху семейна комедия, която да носи пари, а не шамари.
„Котка в стената“ е сниман в нейния апартамент в Лондон. Филмът е базиран на късометражна забавна новела, с която тандемът участва в конкурс на БНТ и го печели. С наградата от 40 хил. евро двете отиват при продуцент в Лондон. „С това смятате да направите клип, нали?“, пита той. „Не, филм. Гледай сега какво ще стане“, отговаря му Казакова. Единственият шанс да се вземе добро финансиране за филм е от Франция или Германия, разсъждават те. Свързват се с Кристоф Брюнше, който представя сценария на комисията в Регионалния фонд в Париж, Ил де Франс. Реакциите са разнопосочни. „Тези режисьори са десни и са опасни. Те са на ръба на фашизма, няма да ги подкрепяме“, казват политиците в комисията заради критиките, отправени към социалната система в Англия. Фондът обаче подкрепя филма с 45 хил. евро.
Кристоф Брюнше представя сценария и на европейския културен телевизионен канал ARTE, който подкрепя най-големите имена на европейското кино. Лично Жил Жакоб, чийто усет за майсторското кино е повлиял върху развитието на фестивала в Кан като барометър на тенденциите в световното кино, определя историята като „приятна и шармантна“. „Котка в стената“ събира общо 300 хил. евро бюджет с подкрепата от подпрограма МЕДИА – 30 хил. евро, и БНТ. Филмът е копродукция между България, Великобритания и Франция. Също така има изключителен късмет да се случва по време на Брекзит, защото прави мост между Изтока и Запада с история за конфликт между местните хора и емигрантите, в случая българи. Филмът изстрелва Казакова и Милева на световната сцена в игралното кино. „Котка в стената“ влиза в селекцията за Международния филмов фестивал в Карлови вари в Чехия, но продуцентите не отварят шампанско, защото се надяват на премиера в Западна Европа. Знаят, че Кристоф Брюнше се бори за селекция на фестивала в Локарно и успява. „Дори не разбирахме какви бутони натиска този филм, защото в Локарно навсякъде имаше плакати на заглавието и беше по страниците на медиите“, казва Милева. Един от коментарите на Михаел Зенхаузер казва: „Нищо чудно, че британците са за Брекзит, когато две българки крадат работата на героя на работническата класа Кен Лоуч (едно от големите имена на социалния реализъм в британското кино)“.
След фурора в Локарно Мина Милева заминава за Лондон, където е на вечеря в компанията на продуценти. Там среща Роза Бош, съосновател на продуцентските компании Tequila Gang и Cubanstar и известна с работата си по филма Buena Vista Social Club. Роза Бош я кани на разговор на следващия ден и докато поръчва кампари, я пита с кой агент работят. „Нямаме агент“, отговаря Милева. „Как така. Къде мислите, че сте тръгнали. На планина ли“, реагира тя.
В следващия час Роза Бош ѝ обяснява нещата в игралното кино. Казва ѝ, че в следващите дни ще получи много писма от агенти. Сред тях може да има много известни, като Wiley, но от тях пари няма да видят, защото „те са големи и пият шампанско в Кан“.
Тя препоръчва агент от Италия и прави прогноза, че при добро стечение от „Котка в стената“ може да се изкарат около 100 хил. евро. Филмът се продава добре в САЩ, Франция, Италия, Филипините и попада в платформата на Amazon САЩ. „ARTE също взеха филма, което неминуемо оказва влияние за успеха на следващия ни филм в Кан. Няма как ние тук от някаква планина да паднем в Кан“, казва Казакова.
Подготовката за Кан започва още преди снимките на „Жените наистина плачат“, семейна история с бюджет 700 хил. евро. Кристоф Брюнше представя сценария на MK2 Agency, а Мартин Кармиц, един от основателите, харесва взривната енергия и женската тема във филма, също и авторите, че са „пънк“ и действат анархично във филмовите среди.
Когато обсъждат премиерата на филма, дали да бъде в Кан, една от участничките, Мария Бакалова, вече е номинирана за „Оскар“ за участието си във филма на Саша Коен „Борат 2“. „Забравете за Кан, им казват агентите. – Ние сме наредили на опашката 15 филма за Кан. Най-много три да влязат. А и в Кан не се интересуват от изгряващи звезди на Холивуд, само от доказани.“ Сред фаворитите е филм с Хавиер Бардем. Един френски критик обаче се влюбва във филма и повлиява да го пуснат за селекция в Кан. Милева и Казакова се намират в Палма де Майорка, когато шефът на фестивала в Кан Теири Фремо съобщава на агенцията, че филмът им е в официалната селекция. Новината ги оставя без думи.
Филмът попада също и в селекцията за фестивала във Венеция, но премиера може да има само в Кан. Артистичният директор на „Венециански дни“ Гая Фурер се свързва с Милева по телефона да сподели, че дълго е мислила как да ги включи във Венеция: „Измъкнахте ми се два пъти, в Локарно и в Кан. Затова ви каним за президенти на журито в седмицата на авторите.“ Гая Фурер е първата жена – шеф на секция във Венеция, фестивал, който е „силно сексистки“. Тя представя Мина Милева и Весела Казакова като „активисти, феминистки и кинаджии с активна позиция, които рушат границите чрез киното и проправят нови пътища“. За филмите им казва, че са „дръзка комбинация между обществени и лични теми, между лични и колективни права, между форма и съдържание“. „Гая Фурер ни закова на световната сцена и това беше феминистично от нейна страна. Подаде ни ръка и ни изкара от морето с имена, чиито филми са показани в Кан“, казва Казакова.
Филмът има продажби в над 50 страни и интерес от платформи като MUBI. Голямата печалба обаче е и в това, че следващият им проект вероятно ще бъде много по-лесно финансиран: „Всички искат в момента да са наши продуценти. Сега ние избираме.“ За следващия проект, който ще е изцяло на английски, търсят копродуцент британец, способен да привлече субсидия от Британския филмов институт. Целят се в 10 млн. евро бюджет. „Феминизъм е това да дадат на жени, продуценти и режисьори 10 млн. евро“, казва Милева.
Продуцентският тандем Мина Милева и Весела Казакова ще участват във Forbes Women Forum 2022. В интервю на живо пред Георги Тошев, журналист, тв продуцент и автор на документални книги за известни личности от шоу бизнеса в България, те ще говорят за перспектива и предизвикателства пред жените в киноиндустрията ще разбият всички митовете за дамите в бранша. Вижте повече подробности за Forbes Women Forum 2022.
