Голямото бягство на Доналд Тръмп

Четиридесет и петият президент на САЩ беше обвързан с губещи недвижими имоти и когато напусна поста си, затъна в дългове. Сега, по магически начин, той е пълен с пари и е свободен да сключва сделки благодарение на малка помощ от влиятелни приятели.

В деня, когато Доналд Тръмп напусна Белия дом, бизнесът му беше затънал в дългове на стойност 900 млн. долара, които трябваше да бъдат изплатени в рамките на четири години. Обслужването на тези заеми е сериозно предизвикателство за всяка фирма, но Trump Organization се сблъска с допълнителни проблеми. Дългогодишният кредитор на Тръмп – Deutsche Bank, поиска да прекрати отношенията си с магната. Две други финансови институции, Signature Bank и Professional Bank, заявиха, че също прекъсват връзките си с Тръмп след нападението в Капитолия на 6 януари 2021 г. В същото време окръжният прокурор на Манхатън се готви да повдигне обвинения срещу Trump Organization за редица финансови престъпления, включително фалшифициране на отчети, заговор и измама.

Мнозина започнаха да говорят, че това е краят на една епоха. „Повдигане на обвинение срещу Trump Organization вероятно ще сложи край на съществуването ѝ като жизнеспособна структура“, написа в Twitter през юни 2021 г. бившият федерален прокурор в Южния окръг на Ню Йорк Ричард Синорели. „Никоя банка няма да иска да работи с компания, срещу която е повдигнато обвинение“, заяви в ефира на MSNBC бившият прокурор Дан Голдман, който е бил главен съветник по време на първия процес за импийчмънт на Тръмп. Той нарече обвинението „почти смъртоносен удар срещу Trump Organization“.

Но прогнозите не се сбъднаха. През последните 15 месеца Trump Organization, срещу която е повдигнато обвинение, а нейният основател определи обвинения­та като част от „политическия лов на ве­щици от страна на радикално левите де­мократи“, успя да преструктурира почти всички дългове на стойност 900 млн. Два от най-проблемните заеми от Deutsche Bank на обща стойност 295 млн. долара вече са отписани. Благодарение на помощ от компания, която е свързана IT мили­ардера Майкъл Дел, бившият президент успя да продаде губещия си хотел във Ва­шингтон на инвестиционна компания, зад която стоят бившата звезда от Висша­та бейзболна лига Алекс Родригес и про­фесионалният в миналото боксьор Флойд Мейуедър. Тръмп също така рефинансира дълг от 125 млн. долара, отпуснат срещу ипотека на курорта му за голф в Маями, и преструктурира ипотека в Trump Tower на стойност 100 млн. долара.

Тръмп остава затънал в дългове (те се оценяват на общо 1.1 млрд. долара), но сега падежът на повечето от тях е чак през 2028 г. или по-късно. Два заема, които не са рефинансирани – ипотека за 13 млн. долара срещу имот на Трето авеню в Манхатън и заем за 45 млн. долара в залог на небос­търгач в Чикаго, са с падеж през 2024 г. Но изплащането на нито един от тях не би трябвало да е твърде трудно. В края на краищата благодарение на няколко успеш­ни сделки Тръмп вече разполага с около 375 млн. долара в брой, което е над три пъти повече от сумата, която е имал, докато е бил президент.

Как успя да се справи? Първо, помогна му Стивън Рот – негов бизнес партньор, който е почти милиардер и има отлич­на репутация в сектора на недвижимите имоти. Освен това Тръмп сключи удиви­телна сделка с една обвита в тайнстве­ност инвестиционна фирма, наречена CGI Merchant Group. И най-накрая, той наме­ри кредитор с връзки със семейство Куш­нер. Той смени Deutsche Bank, която годи­ни наред финансираше проектите му и си затваряше очите пред недостатъците му. „Всеки бизнес е безразличен към морала, когато става въпрос за възможности за печалби“, казва Майк Офит. Именно той започна взаимоотношенията на Deutsche Bank с Тръмп през 90-те години на мина­лия век, когато бъдещият президент пре­търпя поредица от фалити. „Той винаги ще има кредитори. Да, може да излиза скъпо, но винаги ще има организации, които ще му отпускат заеми.”

 

ДОНАЛД ТРЪМП ИМАШЕ НУЖДА ОТ ПАРИ. Годината беше 2020 г., месецът беше юни, а пре­зидентът разполагаше с около 95 млн. долара в налич­ност, от които само 65 млн. долара бяха свободно достъпни, а 30 млн. долара се на­мираха под контрола на Стивън Рот. Де­ветдесет и пет милиона биха били доста­тъчни за повечето хора, но не и за Тръмп – магнат с 900 млн. долара дълг, чийто падеж наближаваше, а в същото време той самият се намираше в разгара на канди­датпрезидентска кампания.

Тогава на помощ му се притече Рот. Той е бизнес партньор на Тръмп от повече от десетина години. Неговата публич­но търгувана компания Vornado Realty Trust обяви, че възнамерява да продаде или рефи­нансира дълга за два имота – 555 California Street в Сан Франциско и 1290 Avenue of the Americas в Ню Йорк, които тя притежа­ваше съвместно с президента в съотно­шение 70 към 30. „Доста любопитно е, че тези две сгради са обявени за продажба в един и същ момент – отбеляза тогава анализаторът Джон Ким от BMO Capital Markets, визирайки факта, че фирмата за недвижими имоти на Рот притежава над 50 сгради. – Искам да кажа, че начинът, по който Vornado го каза, беше, че те контро­лират решенията, докато Тръмп е по-ско­ро като пасивен партньор. Но по странно съвпадение и двата имота се продават“.

Vornado, която отказа коментар за Forbes, не успя да намери купувач, зато­ва прибягна до рефинансиране. Отчитай­ки факта, че контролът беше в ръцете на Рот, JPMorgan Chase – най-голямата банка в САЩ, се съгласи да се възползва от въз­можността и помогна на Vornado и Тръмп да заменят ипотеката си за 1290 Avenue of the Americas на стойност 950 млн. до­лара с нов заем на същата стойност. По отношение на 555 California Street банка­та помогна да се наберат 1.2 млрд. долара през май 2021 г., за да се замени ипотека на стойност 533 млн. долара, което позволи на партньорите да приберат над 600 млн. долара в брой, постигайки същевременно отсрочване на падежа за 2028 г. От сдел­ката Тръмп получи 162 млн. долара в брой.

Горе-долу по същото време Тръмп се опита да продаде хотела си във Вашинг­тон. Финансовият смисъл за този имот, който Иванка Тръмп първоначално беше купила за баща си, никога не е бил обос­нован. В замяна на правото да наеме пра­вителствена сграда за 60 години Trump Organization беше поела ангажимент да похарчи 200 млн. долара за ремонт, след което да плаща годишен наем по 3 млн. долара.

На 26 октомври 2016 г. – 13 дни преди да поеме президентския пост, Тръмп преря­за лентата за откриване на хотела. Него­ви поддръжници бяха изпълнили хотела по време на инаугурацията му. Предполага се, че Тръмп е получил от собствения си ко­митет по встъпването му в длъжност над 1 млн. долара – плащания, които по-късно станаха причина за завеждане на съдебен иск от главния прокурор на окръг Колум­бия и в крайна сметка се стигна до извънсъдебно споразумение на стойност 750 хил. долара. Въпреки подема по време на инаугурацията бизнесът започва да запада. За 12 месеца (до 31 август 2018 г.) опера­тивните приходи бяха едва 900 хил. дола­ра – недостатъчни, за да покрият 6.2 млн. долара, които семейство Тръмп дължеше на Deutsche Bank под формата на лихви. За да избегне фалит, Trump Organization прех­върли на хотела 4 млн. долара от друга компания на Доналд Тръмп. На следваща­та година малката оперативна печалба се превърна в загуба от 2.1 млн. долара. След като Федералният резерв повиши лихвите, разходите на неговата компания по обслужване на кредитите скочиха до 7.5 млн. долара. Бизнесът на Тръмп трябваше да намери още 9 млн. долара.

На този фон Trump Organization измис­ли смел план – да продаде сградата за бас­нословна сума. Семейството представи идеята си по нестандартен начин – не с традиционна обява, а с материал на първа страница в Wall Street Journal на 26 октомври 2019 г. Вестникът отпечата фантазии­те на семейството, без ни най-малко съм­нение. „Хората се възмущават, че печелим прекалено много от хотела, поради което вероятно ще го продадем“, казва пред вестника Ерик Тръмп. Анонимни източни­ци предполагат, че Тръмп биха искали за хотела си 500 млн. долара – около два пъти повече, отколкото го оценяват независими експерти по недвижими имоти.

Обявяването на продажбата обаче се оказа по-лесно от сключването на сделка­та, особено при такава висока цена. Един от кандидатите, местен инвеститор на име Брайън Фридман, предложи 175 млн. долара, което е 35% от предложената цена, но повече отговаря на експертните оценки. Тръмп отхвърлиха предложението. Скоро след това настъпи пандемията и на 3 април 2020 г. хотелът уволни 237 служи­тели. В продължение на година и половина нещата затихнаха, докато през октомври 2021 г. започнаха да циркулират слухове, че Тръмп е намерил нов купувач, готов да плати близо 375 млн. долара – далеч под 500-те милиона, които семейството е ис­кало, но все пак доста над оценките на не­зависимите експерти.

Кой би желал да плати толкова много пари за хотела на бившия президент? Купу­вачът се оказа CGI Merchant Group – малка фирма от Маями с ограничен опит в хоте­лиерския бизнес, сред чиито инвеститори се предполага, че са Родригес и Мейуедър. Част от сумата е осигурила Hilton, която CGI привлече, за да управлява хотела под бранда Waldorf Astoria. Но пълният списък на инвеститорите в CGI остава тайна. Фирмата дори не разкри имената им пред General Services Administration, под чийто надзор бе сключена сделката, както стана ясно от писмо, изпратено от членове на Комисията по надзор и реформи към Кама­рата на представителите, до CGI. Инвес­тиционната фирма отказа да отговаря на въпроси на Forbes относно сделката.

Но огромната цена предизвика множество спекулации. Все пак Тръмп се затрудня­ваше да си осигури достатъчно средства, за да обслужва заем от 170 млн. долара. „О, боже мой“, възкликва Фридман – инвести­торът, който преди това се е опитвал да купи хотела, когато за пръв път чува за съобщенията, че имотът може да се про­даде за близо 375 млн. долара, и се чуди дали не е имало някакво скрито споразумение. – „Та това е един губещ актив.“

За да финансира сделката, CGI заема 285 млн. долара от две дружества, свър­зани с MSD Partners, която инвестира ак­тивите на IT милиардера Майкъл Дел – 16-ият най-богат американец със състояние от около 52 млрд. долара. Малка банка за онлайн банкиране, наречена Axos, с която MSD е работила по други сделки, също полу­чи дял от заема. Сделката беше финализи­рана през май. Тя осигури на бившия прези­дент и семейството му достатъчно пари, за да се изплати дългът към Deutsche Bank с падеж през 2024 г. Освен това Дон-млад­ши, Иванка и Ерик, всеки от които при­тежаваше малък дял в хотела, получиха по близо 13 млн. долара. Смята се, че баща им е спечелил 135 млн. долара.

 

МАЛКО ИЗВЕСТНАТА БАНКА AXOS изигра ключова роля във финансовото възкръсване на Тръмп. След притока на фи­нансови средства бившият президент вече може да се справи с дълго­вете си, но отношенията с предишните кредитори са развалени. Deutsche Bank не­отдавна се раздели с Розмари Врaблик, ви­сокопоставената банкерка, която му беше помогнала да вземе назаем стотици мили­они долари, преди да подаде оставка. Меж­дувременно Ladder Capital, инвестиционен тръст за недвижими имоти, който също беше помогнал за отпускането на огромни суми на Тръмп, се оказа въвлечен в разслед­ване, в което участваха обвиненият фи­нансов директор на Тръмп Алън Вайсел­берг и неговият син Джак, директор в Ladder. (Вайселберг възнамерява да оспорва обвиненията в съда.)

На Тръмп са му нужни нови кредито­ри. В този момент се появява Axos. Като малка институция Axos, управляваща ак­тиви за 16 млрд. долара, беше встрани от прожекторите на Уолстрийт, където кре­дитори като JPMorgan Chase контролират трилиони долари. Основана през 2000 г., в началото си Axos се фокусираше основно върху жилищни кредити. Седалището ѝ е в Сан Диего, но тя постепенно разшири бизнеса си и до 2015 г. обемът на кредитите ѝ за търговски площи достигна 61 млн. до­лара. След това нещата потръгнаха. Към март тази година Axos притежаваше в портфейла си 4.3 млрд. долара дългове за търговски имоти и това беше най-големи­ят сегмент в портфейла ѝ.

Все пак Axos не е институцията, която бихте очаквали да преструктурира задъл­женията на милиардера. Статутът ѝ на спестовна асоциация ограничава сумите, които тя може да отпусне на един кре­дитополучател. Към юни 2021 г. банката заяви, че няма право да отпуска над 204 млн. долара на едно физическо лице. Най-го­лемият ѝ открит кредит възлизаше на 145 млн. долара.

Axos върти бизнес с някои големи кли­енти, включително със семейството на Джаред Къшнър – съпруга на Иванка Тръмп, който е запознал тъста си с Роз­мари Враблик в Deutsche Bank. Но Axos ис­каше повече. Чрез една ипотечна брокерска фирма банката разбира за възможността да рефинансира най-емблематичния имот на Доналд Тръмп – Trump Tower. През 2012 г. Ladder Capital беше помогнала на Тръмп да осигури 100 млн. долара срещу него, но срокът на този заем изтичаше през сеп­тември 2022 г.

За съжаление на Тръмп бизнесът на имота не се развиваше добре. През 2020 г. стана ясно, че Trump Organization е удъл­жила договора си за наем с Gucci, ней­ния основен наемател. Това е годината, в която кризата с коронавируса превърна Пето авеню в призрачен град, и шест го­дини преди договорът за наем на Gucci да изтече. Условията на тази сделка оста­ват неизвестни (представители на Trump Organization не отговориха на молбите ни за коментар), но според документи на Ко­мисията по ценните книжа и фондовите борси печалбите на Trump Tower са се по­нижили още преди мастилото под догово­ра да е изсъхнало. Преди пандемията опе­ративната печалба през първата половина на годината беше средно 5.5 млн. долара, но към средата на 2021 г. намаля до 4.1 млн. долара. Спадът е такъв, че може да предизвика притеснения сред банките.

Axos обаче не се трогна. Главният из­пълнителен директор на банката Грег Га­рабрантс и главният кредитен директор Томас Константин харесват Тръмп дос­татъчно, за да дарят средства за кампа­нията му. Освен това Trump Tower струва над два пъти повече от 100-те милиона долара, необходими на Тръмп, за да изплати предишния си заем, и предлага сигурно обезпечение, ако нещо се обърка. През февруари 2022 г. Константин лично подписа документите и Axos отпусна на бившия президент заем от 100 млн. долара. В официално изявление банката обяви, че мотивите за сделката са изцяло икономически: „Axos не дискриминира кредитополучателите заради техните политически убеждения.“

Освен това Тръмп трябваше да рефинансира дълг към Deutsche Bank в размер на 125 млн. долара, отпуснат в залог срещу курорта за голф в Маями. Падежът на кредита е през 2023 г. Trump National Doral навремето е носил пари и е генерирал 12 млн. долара нетна оперативна печалба на година. Но бизнесът се е свил след стъпването на Тръмп в длъжност. Тогава са се отдръпнали клиентите с предимно либерални разбирания от североизточната част на страната, които от години са идвали да минат по няколко кръга през зимата. Продажбите намаляха с 14% през 2017 г., а печалбата се сви до едва 4.3 млн. долара. Оттогава приходите останаха почти без промяна до пандемията, когато спаднаха с над 40%.

Но това не се отрази на сделката. През май т.г. Axos отпусна на Тръмп 125 млн. долара, за да погаси задълженията си към Deutsche Bank. С новата сделка общият размер на кредите, отпуснати от Axos на Тръмп, достигна 225 млн. долара – без да се брои нищо, свързано с хотела във Вашингтон.

Миналата година ограниченията за отпускане на кредити биха попречили на Axos да предостави 225 млн. долара на един човек. До тази пролет обаче капиталът на банката очевидно се е увеличил достатъчно, за да ѝ позволи да даде парите. Доналд Тръмп беше намерил своята нова Deutsche Bank.

Той все още има няколко неизплатени заема. Има две задължения на обща стойност около 58 млн. долара, чийто падеж настъпва през 2024 г., и едно задължение на стойност 130 млн. долара, чийто срок изтича през 2025 г. Като се има предвид, че сега Тръмп разполага с 375 млн. долара, той теоретично би могъл да изплати всичко това със собствени пари.

Неотдавна той предприе подобен ход, като покри малък заем, отпуснат срещу ипотека на сграда на Парк авеню, и закри други дългове, свързани с голф курортите в Ню Джърси и Вирджиния. Всъщност напълно възможно е той да се опита да вземе още пари назаем просто защото може. Дори ако Axos почти е изчерпала лимитите си за кредитиране, би трябвало да има много други субекти, заинтересовани да дадат заем на бившия (и потенциално бъдещ) президент.

Автор: Дан Александър, Forbes