Пет причини инфлацията рязко да спадне
Или по друг начин казано – трябва ли да се фокусираме върху инфлацията през следващите две години? Ако разгледаме причините за нарастването на цените в последната година и половина и ги прибавим към смяната на курса в политиката на големите централни банки, твърде вероятно е скоро да видим чувствително свиване на темпа на поскъпване.
Да започнем от най-очевидното: инфлацията измерва промяна в цените, а когато коментираме годишни изменения, трябва да си даваме сметка за нивото на цените отпреди 12 месеца. Така нареченият ефект на базата ще започне скоро да се усеща, тъй като зимата и пролетта на 2022 г. вече имахме значително по-високи цени. С други думи, ако цените останат на днешните си нива, чисто аритметично през есента на 2023 г. годишната инфлация ще е нула. Дори цените да продължат да растат, ако това е с по-ниски месечни темпове от изминалата година, към края на следващата ще имаме по-ниска годишна инфлация.
За да подкрепим горния аргумент, да припомним, че преките фактори за инфлацията в Европа са многократното поскъпване на природния газ, а оттам – и на електричеството. Това от своя страна се пренесе и върху голяма част от енергийно интензивните стоки. Само че тази криза постепенно започва да се овладява чрез диверсификация на доставките и оптимизиране на потреблението. Отново – дори да останат на днешните си нива, енергийните цени вече няма да са фактор за инфлация, ефектът е вече отразен в състоянието на пазарите към момента. Впрочем от няколко месеца виждаме и спад от пиковите стойности на ключови селскостопански продукти, така че и при храните може да се очаква спиране на поскъпването и дори поевтиняване.
Ефектът на огромния фискален стимул по време на пандемията в САЩ също ще се изчерпа, което означава, че потребителското търсене вече ще расте с по-умерени темпове след еднократния скок. Всъщност и в САЩ, и в Европа няма широко разпространени механизми за пълно и автоматично компенсиране на инфлацията чрез повишаване на заплати и други плащания. Това означава, че инфлацията до момента вече претопява покупателната сила на домакинствата, което свива постепенно реалното потребление, а от друга страна – че очакванията за самоподдържаща се инфлацията чрез спиралата на постоянно покачващи се заплати вероятно няма да се оправдаят. Всъщност в редица развити икономики вече се отчита реален спад на продажбите на дребно.
Ролята на Китай вероятно няма да бъде същата като в периода на възстановяване след голямата финансова криза от 2008-2009 г. Тогава огромният вътрешен инвестиционен стимул беше двигателят за експортно ориентираните индустриални икономики, а заедно с това – и на потреблението на горива и суровини. Сега китайската икономика е в съвсем друго състояние и не само заради ковид ограниченията. Твърде вероятно е този път да няма воля и ресурс за нова кредитна и инвестиционна експанзия и съответно – растежът да е далеч по-нисък от предходното десетилетие.
Накрая трябва да отчитаме решимостта на големите централни банки да съхранят репутацията си. Става въпрос за най-високата инфлация от четири десетилетия и със сигурност – най-високата в историята на еврозоната. Независимо от спекулациите за мотивите и намеренията на Федералния резерв и ЕЦБ, изглежда немислима друга стратегия освен затягане на паричната политика до постигане на рязко и осезаемо понижение на инфлацията. Това ще се случи дори с цената на рецесия, спад на цените на акциите и недвижимите имоти и огромна болка за тежко задлъжнели бизнеси и държави.
