В сандалите на семейство Недялкови
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
В епохата на технологиите да създаваш нещо изцяло на ръка си е чиста екзотика и голямо приключение. За Яна и Димитър Недялкови това обаче е животът им – семейството собственоръчно изработва сандали, които продава основно в Америка и Австралия. Брандът им Crupon набира все по-голяма популярност, като между май и септември 2022 г. са продали над 3 хил. чифта. „Продаваме в целия свят, поръчките са толкова много, че започваме да се задъхваме“, казва Яна.
Тя посреща екипа на Forbes в ателие, сгушено в дългите индустриални коридори на бившия завод „Витоша“ в южните квартали на София. И ако коридорите са студени и неприветливи, то в малката работилница на семейство Недялкови лъха уют. Посреща ни аромат на кожа, на кафе и The Times They Are A-Changing на Боб Дилън, звучащ от радиокасетофон, сложен на голям плот в средата на едната от двете стаи. Подредени топове с кожи във всякакви цветове, табани, изкуствени ходила… и две сарашки шевни машини, които няма как да не бъдат забелязани. „Без тях бяхме загубени – казва 43-годишният Димитър Недялков – едната е отпреди Втората световна, другата малко след нея.“ С тях създават специфичния дебел шев – емблема на сандалите Crupon.
Но до успеха и уютното ателие в София семейството не стига лесно, минават години и доста преломни моменти. Началото е сложено с чифт италиански сандали, покана за сватба и 150 лв. На пръв поглед между тези три неща няма никаква връзка, но не е така.
Историята е следната – през лятото на 2012 г. младото семейство е поканено на венчавка. Яна се опитва да си намери нови сандали, подобни на тези, които няколко години по-рано си е купила от малко градче в Тоскана, Италия, докато е студентка по педагогика с рисуване в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Обикалят с Димитър магазините дни наред, но не могат да открият нищо, което да се доближава до италианските сандали – или качеството не е добро, или дизайнът не им харесва.
„Писна ми да обикалям, реших аз да ги направя“, казва Димитър, който цял живот се учи сам. От дете майстори различни неща в гаража на баща си в родната Горна Оряховица. После става архитектурен визуализатор, без да учи за това – с упоритост и любопитство усвоява тънкостите на занаята.
И става толкова добър, че големи архитектурни бюра търсят услугите му, получава и заявки от чужбина. „Казах си „с толкова неща си се справял, че едни сандали ли няма да направиш“. От близкия обущарски магазин Димитър купува парче кожа, лепило и очертава по крака на Яна макет. На следващия ден сандалите са готови. „Освен че изглеждаха досущ като италианските, бяха и много удобни“, спомня си Яна.
Гостите на сватбата ги забелязват. „Щом правят впечатление, вероятно и други хора биха носили подобни сандали“, си казва младото семейство. Така се ражда идеята да създадат бутиков бизнес. На думи лесно, реализацията – почти невъзможна. Първоначално искат да станат дистрибутор на италианските сандали, които Яна е купила преди години от малкото градче в Тоскана. Месеци издирват компанията и когато я откриват чрез Google Street, са силно разочаровани. „Поръчахме два чифта, бяха с ужасно качество, нищо общо с обувките на Яна.“ Това кара семейството да преосмисли бизнес стратегията си. „Ще правим сандали сами.“
С много ентусиазъм двамата започват да проучват какво ще им е необходимо. „Денем работех по различни архитектурни проекти, вечер четях как се правят обувки.“
Двамата имат много ясна представа какво и как искат да произвеждат, с какви материали. Кожата задължително трябва да е италианска и всичко да се прави на ръка. Но намирането на материала отнема месеци. Пробват различни мостри, но никоя не им харесва.
На четвъртия месец откриват това, което търсят – фабрика в Тоскана, която обработва кожата по стара технология. Започват преговори, но италианците искат да поръчат големи количества, а семейство Недялкови няма пари. В крайна сметка склоняват на малки количества, тъй като цената е доста висока – 60 евро/кв.м спрямо 1 евро/кв.м за обикновената кожа. „Изключителни партньори, до ден днешен работим с тях.“
Така стигаме до 150-те лева. Семейство Недялкови правят първа поръчка, плащат и им остават точно толкова пари за бизнеса – това е стартовият капитал на компанията.
Материалът пристига, но кой ще прави сандалите? Димитър Недялков започва да обикаля обущарските ателиета из София и да моли майсторите да ги изработват. „Гледаха ме с насмешка, казаха ми да не се занимавам с глупости и да си гледам компютрите“, спомня си Димитър. Решава, че ще се изучи сам. Звъни в обущарския техникум, който обаче е затворил врати предната година. Все пак успява да намери контакт с един от бившите преподаватели. Това е бай Сашо, който вече има собствено ателие в столичния квартал „Надежда“.
Старият обущар взема присърце идеята на семейство Недялкови и започва да им предава знанията. Разказва им в детайли как и какво трябва да се прави, за да стане една обувка качествена. Слага в ръцете на Димитър инструментите и в обедните почивки го учи на занаят. Заедно с майстора изработват няколко чифта с поръчаната италианска кожа, които веднага са купени от познати на Недялкови.
При един от уроците се ражда и името на бъдещата компания. „Крупон“ – това е най-добрата част от кожата“, казва бай Сашо на Димитър. „Цял ден това име ми кънтеше в главата, много ми хареса. Обсъдихме го с жена ми и без колебание си казахме това ще е името на компанията ни. Искаме да продаваме качество, какво по-хубаво от най-качествената кожа.“
ПРЕЗ ЗИМАТА НА 2013 Г. ЯНА И ДИМИТЪР НЕДЯЛКОВИ ОСНОВАВАТ КОМПАНИЯТА СИ CRUPON. Решават да стартират с един модел, който е много различен от масовите. „Искахме свежест, да разчупим сивото, черното и кафявото.“ Спират се на жълто и синьо. Производството на първите бройки е в семейния гараж в Горна Оряховица. Продажбите – само онлайн. Димитър Недялков изработва логото на бранда и вдига сайт.
Свързват се със Светлана Стоянова, фотографка, която познават, и успяват да я убедят да направи „свежи и щури“ снимки, които качват на сайта. В началото на март пускат пост във фейсбук, с който официално обявяват старта на продажбите на Crupon.
„Представете си – навън валеше сняг, а няколкостотин души харесваха и коментираха цветни сандали“, спомня си Димитър с усмивката първия ден на бизнеса. Не след дълго пристига и първата поръчка – от жена от Габрово. До края на месеца разпродават всичко налично. „Бяхме изработили по пет броя от всеки номер от 35 до 42“.
Окрилени от неочаквания успех, семейство Недялкови започват да мислят за разрастване. Но ентусиазмът им е попарен. Продадените сандали започват да се разлепят. „Мило и драго давахме за клиентите ни, оставяхме им личните си телефони. Като почнаха да се разлепят, казах на Яна „край, отказваме се, връщаме парите и затваряме“, спомня си едни от най-ужасните дни за бизнеса Димитър.
Негов приятел обаче го подкрепя „Почети малко за кризисен маркетинг и тогава реши какво ще правиш.“ „Клиентките ни бяха около 50, имахме телефоните им, започнахме да им звъним да ги питаме дали са доволни, четирима–петима казаха, че сандалите им са започнали да се разлепят. Ние ги помолихме да ни ги изпратят за наша сметка да ги прелепим наново с друго лепило и пак им ги изпратихме.“
Виждайки, че се справят с производството, а вече и с качеството, че хората харесват сандалите, през 2014 г. Недялкови правят още един модел, качват го в Etsy – американска платформа за ръчно изработени стоки. Така бизнесът тръгва с други обороти. Първата чуждестранна поръчка идва от Португалия, а след месец заявките нарастват значително. На помощ в производството идва временно и бащата на Димитър. Сменят и концепцията – не трупат стока, всичко се изработва по поръчка в срок от три до пет дни.
През 2016 г. Димитър не смогва да работи на две места и изоставя архитектурата, за да се съсредоточи върху сандалите. Вкарват нови модели, цветове. 90% от продажбите вече са в чужбина, основно в Америка.
През 2020 г. прехвърлят производството в София и вдигат значително оборотите. Днес Crupon има в портфолиото 3800 артикула. Освен сандали изработват различни аксесоари за лаптопи, както и раници от рециклирана хартия. Всичко се прави ръчно от Димитър и Яна, включително и опаковките, нищо не се държи налично.
От пролетта на тази година поръчките рязко нарастват. Причината – нов модел, който се радва на голяма популярност в Америка и Австралия. Той е проектиран по концепцията bear foot (бос крак), където ходилото е много тънко и гъвкаво, каишките са по-свободни. „Усещането е, че ходиш бос“, казва Яна Недялкова. Толкова много се харесва, че за последните три месеца (между май и септември) продажбите са се увеличили с 400%. Само за месец май са изработили 1000 чифта, при цени между 118 и 184 лв.
„В момента сме на кръстопът, трябва да решим дали искаме да скалираме, или да останем органични. Никога основната ни цел не е била финансова изгода. Правим неща, които ни доставят удоволствие. Не вярвахме, че от една дребна гаражна фирма ще станем компания, която се бори с Amazon, H&M и Zara – американските гиганти копират нашите модели. Щом ни копират, значи сме на прав път, хората ни харесват. Нашата мисия е да направим ежедневието им пъстро и удобно. Да споделяме и да даваме, както много хора дадоха на нас и ни повярваха.“
