Как Republic Services превръща боклука в купища пари
В планините на север от Лас Вегас депото за отпадъци Apex поема по 8000 тона боклук на ден, доставян от 280 камиона, които се отбиват от междущатската магистрала, след което се изкачват по криволичещ черен път до т.нар. работна площадка – площ с размер повече от хектар, където огромни булдозери с метални колела с шипове мачкат и пресоват боклука. На места купчината вече е дълбока над 150 метра, но там все още има достатъчно място, за да продължи да погребва боклука на Града на греха в следващите няколко века. Собственикът на депото, гигантът Republic Services, има 15-годишен монополен договор за събиране на боклука и рециклируемите отпадъци от целия регион на Лас Вегас.

„Предпочитаме да го наричаме франчайз“, казва 47-годишният главен изпълнителен директор Джон Вандер Арк, който в замяна на ексклузивността връща 5% от приходите по договора (в размер на общо 250 млн. долара годишно) на окръг Лас Вегас.
Republic Services транспортира на ден по 28 тона остатъци от шведски маси и различни хранителни продукти от хотели и казина до ферма, разположена недалеч от депото Apex, където те се превръщат в жълто-кафява маса за изхранване на 3500 свине. Другите органични материали гният с течение на времето и отделят метан, наричан на галено „газ от земята“. Republic Services улавя този газ и го продава изгодно на промишлени предприятия. Междувременно една минна компания плаща на Republic Services лицензионно възнаграждение за 150 камиона на ден, които извозват скален материал от площадката, за да се освободи място за още боклук. Скалата се смесва с бетон и се полага върху тротоарите на Вегас. Следващата стъпка е създаване на нов регионален „полимерен център“, който ще се възползва от готовността на производителите на храни и напитки да плащат повече за висококачествена рециклирана пластмаса, отколкото за първичен материал.
Базираната във Финикс компания Republic Services управлява 198 депа за отпадъци, 71 центъра за рециклиране и маршрути за събиране на отпадъци в 41 щата. След спада заради пандемията през 2020 г. на следващата година обемите се възстановиха, което помогна на компанията да отбележи 17% ръст на нетната си печалба до 1.3 млрд. долара при продажби в размер на 11.3 млрд. долара. Акциите на Republic Services сега се търгуват на цена около 131 долара, едва с 10% по-евтино от най-високата им стойност през 2021 г. В същото време индексът S&P 500 е загубил 18%.
Каква е тайната на Вандер Арк? Ясното разбиране, че в неговия бизнес боклукът е актив и трябва цената му да е по-висока. „Боклукът струва много повече, отколкото сме предполагали някога“, възкликва той. Е, повече, отколкото повечето хора са предполагали. Още през 2009 г., когато започва в McKinsey да консултира Republic Services, снабден с диплома по право от „Харвард“, Вандер Арк осъзнава ценовия потенциал на боклука. „Пандемията доказа, че единственото нещо, което можем да контролираме, е цената. Ние не контролираме обема и не създаваме търсене.“
„Скептичен съм към наемането на консултанти от McKinsey“, казва Майкъл Хофман, управляващ директор в Stifel Investments в Балтимор, който следи бизнеса с боклука от 2008 г. „Но Джон осъзна нещо, което другите не бяха успели да проумеят. Индустриалните отпадъци никога не са били оценявани като дефицитна стока. Маршрутите никога не са били така максимално оползотворявани.“
Първоначално младият консултант убеждава тогавашния главен изпълнителен директор Дон Слейгър, че Republic Services не начислява достатъчно високи такси на независимите превозвачи за правото да изхвърлят боклука в депата на Republic. Пределните разходи за следващите няколко тона боклук изглеждат измамно ниски, защото не включват високите разходи за разкриване на нови депа. По същество Republic Services е продавала бъдещите си печалби прекалено евтино.
Вандер Арк настоява Republic да увеличи драстично таксите. Операторите, които не биха могли да си ги позволят, ще отидат другаде. Тези, които могат да ги плащат, се самоопределят като достатъчно печеливши, за да станат цел за придобиване от страна на Republic. Хофман отбелязва, че едва през 2019 г. базираният в Хюстън конкурент Waste Management (18 млрд. долара продажби за 2021 г.) е възприел агресивната ценова политика на Republic по отношение на сметищата.
Както Waste Management, така и Republic Services (№1 и №2 в бизнеса с отпадъци) са рожби на милиардера Уейн Хуйзенга, починал през 2018 г. Той започва своята кариера, подвизавайки се на задната седалка на камион за боклук, след което изкупува стотици конкуренти, преди през 1971 г. да придобие Waste Management през борсата. Хуйзенга се разделя с компанията през 1984 г. и повтаря същата стратегия спрямо Blockbuster Video и AutoNation. През 1999 г. Republic Services се отделя от AutoNation.
Когато Вандер Арк се появява на сцената десетилетие по-късно, Republic Services все още не се е откъснала от корените си. Тя развива дейността си под десетки наименования (от Duncan Disposal до Trash Taxi) и не е въвела единни стандарти за поддръжката на камионите или функционирането на автопарка. „Не е необходимо един камион да се обслужва по 165 различни начина. Това трябва да се прави по един начин. Времето, в което един камион работи, носи печалба. Автопаркът трябва да е в движение“, казва Вандер Арк, който изпраща механици из цялата страна, за да поддържат камионите.
Подходът на Вандер Арк към разрастването на бизнеса и печалбата се илюстрира от току-що приключилото придобиване на U.S. Ecology за 2.2 млрд. долара. Компанията има водещ пазарен дял от 36% в обезвреждането на опасни отпадъци. Тя притежава пет депа, в които се съхраняват химически, медицински и нискоактивни ядрени отпадъци. Вандер Арк не се поколебава да плати 70% премия към цената на акциите преди сделката за компания с по-ниски оперативни маржове от тези на Republic Services. Това е така, защото при положение че обемът на опасните отпадъци расте по-бързо от този на обикновените отпадъци, а откриването на нови съоръжения за опасни отпадъци е почти невъзможно, той ще може да вдигне цените и рентабилността.
Въпреки големите си инвестиции Republic Services изплаща стабилни дивиденти. Най-големият ѝ акционер – Cascade Investments (личната холдингова компания на съоснователя на Microsoft Бил Гейтс), получава над 200 млн. долара годишно под формата на дивиденти от своя дял от 34%. Хофман смята, че това е добър начин за диверсификация на вложенията на Гейтс. „Не забравяйте, че става дума за боклук – казва той. – Това е капиталоемък бизнес. Той не бележи ръст от 20% на година, както софтуерният, но за големите играчи той е изключително стабилен и устойчив на инфлацията.“