Медиите са призвани да създават повече съдържание с информационна стойност
Новите технологии, иновациите и връзката със зрителя са част от нашето портфолио и бизнес стратегия
Господин Йовчев е главен оперативен директор и изпълнителен директор на bTV Media Group, като отговаря за корпоративните отношения, правните въпроси, дистрибуцията на съдържание и редица други бизнес дейности от стратегическа важност за медийната група. Притежава магистърска степен по право от СУ „Св. Климент Охридски“ и е завършил магистратура по „Бизнес администрация“ в УНСС. Има над 15 години опит в корпоративния свят, а от 8 години е част от групата на bTV.
Динамиката през последните две години е предизвикателство за всички бизнеси. Как се отразяват икономическите и политическите събития на медийната среда?
Светът се изправи пред неочаквани и непознати за него препятствия, които научиха на много неща обществото, но и нас като бизнес и медийни лидери. Още преди да сме се съвзели от ковид пандемията, се изправихме пред войната в Украйна.
Когато едно събитие засяга пряко живота на хората, тогава всеки бизнес, неправителствени организации, включително и медиите, нямат право на колебания.
Трудността произхождаше от това да информираме адекватно обществото и да посрещнем предизвикателствата, съхранявайки интереса на потребителите и гарантирайки устойчивост на бизнес развитието си. Медиите посрещнаха с достойнство тези предизвикателства.
Какви промени настъпиха и как развивате своята програмна политика? Има ли формула за успешен медиен продукт?
Промените в програмното съдържание се обуславят от дневния ред на обществото. Смисълът е да улавяш потребностите и да предлагаш това, от което хората имат нужда.
Това не означава, че не можеш да ги изненадаш, както bTV направи през пролетния сезон със съвсем новия за българския пазар риалити формат „Ергенът“. Бих казал, че няма правилно и грешно, няма стандартна формула, но когато се стремиш към постоянно усъвършенстване и не се страхуваш да рискуваш, продуктът в крайна сметка оправдава очакванията. Акцентът сега ясно пада върху новините и актуалните предавания.
Медиите са призвани да създават повече съдържание с информационна стойност. Може да забележите повече извънредни ефири, предавания с анализи за международната и вътрешнополитическата обстановка и това е неизбежно, тъй като в най-новата история на България такива чести политическо-икономически кръговрати не са присъщи.
Същевременно не може да избягаме от съдържанието за развлечение и забавление за цялото семейство, което е неизменна част от нашата програма и ни дава глътка въздух от злободневието на деня.
Стремим се към баланс между двата подхода и разнообразие в продукциите. Новите технологии, иновациите, провокациите към зрителя са иманентна част от нашето портфолио и бизнес стратегия. Не бива да забравяме обаче, че телевизията предлага една добре разказана история. Балансът между отговорна и качествена публицистика и професионално поднесени новини в комбинация с нови и провокативни предавания е нещо, от което зрителят има нужда.
Зрителската аудитория у нас е разнородна (градски тип и публика в малки населени места), дневният ред и вкусовите предпочитания към една или друга програма не са еднакви. Нормално е при такава стратегия да има програми, които предизвикват обществена реакция – това е закономерна част от работата на една медия и е нещо, от което не следва да се избягва, а нещо, към което да се стремим.
Резултатите показват стабилен пазар и нива на инвестициите в реклама. Колко силно се усеща кризата в медийния сектор и как реагират рекламодателите?
Работим в условия на кризи вече няколко години. През 2021 г. bTV Media Group повиши с около 30% средно инвестициите в програмно съдържание. Това беше разпознато от нашата аудитория и партньорска мрежа. Представихме нови телевизионни формати извън вече наложените на пазара.
Повишихме доверието на зрители и рекламодатели, които могат да разчитат на познатото и харесвано съдържание, но и на нещо ново, предизвикателно и водещо след себе си нова аудитория, различна от тази на традиционно установените в ефира предавания.
От друга страна, рекламодателите осъзнаха много бързо още през първата вълна на пандемията, че оттеглянето на рекламни бюджети не е печеливша стратегия и води до отлив на потребители. Не очаквам повторно този феномен да се прояви с подобна динамика, защото маркетолозите и брандовете разбират добре колко важна е връзката с потребителя, независимо от предизвикателствата на деня.
Ключовата дума тук е устойчивост и когато си изправен пред кризисни времена, трябва да намериш златната среда между инвестиции и разходи, за да отговориш на очакванията на зрителите и на акционерите. Въвеждането на „зелени политики“ е един добър частен пример в тази посока. Поддържането на такава правилна, според нас, бизнес рецепта, не е лесно и е свързано с много работа, опит, анализи и професионализъм при вземането на решения.
Има ли определен жанр или формат, който аудиторията предпочита, и как се променя културата на потребление на медии?
Има потребители и публика за всеки вид жанр и за всяко предаване, което ние създаваме. Зрителският интерес е променлива величина и ние се стремим към програмна схема, в която всеки намира нещо за себе си. Традиционно в България има по-изявен интерес и чувствителност към новинарските и актуалните предавания, поради което и по-често те попадат във фокуса на обществения интерес като публично говорене от страна на анализатори и медийни експерти. Tова не означава, че забавлението няма своята публика или получава по-малък фокус от медията. Напротив, последната година изобилства от такива примери – дори и забавни формати могат да провокират полезен обществен дебат.
Ще успее ли дигиталното съдържание да изземе функцията на т.нар. линейна телевизия?
Говорим за взаимно допълване. Медиите отдавна се адаптират към променящия се свят и доставят нови форми на съдържание, които не могат да бъдат определени само като линейни или уеб базирани. Всяко наше предаване има своето дигитално присъствие – в голяма част от случаите допълнителни епизоди за онлайн среда, което говори за нов тип поднасяне на информация и общуване със зрителя.
Не вярвам в мантрата за залез на традиционната телевизия. Напротив, наблюдаваме възраждане на интереса към линейната телевизия, която се развива успешно. Начинът, по който можеш да достигнеш до по-голяма зрителска аудитория, също се променя. Вече голяма част от медиите имат своето присъствие в социалните мрежи, мобилните апликации и в интернет – това не е нещо ново, ние сме част от това развитие отдавна и не само не го догонваме, а дори задаваме тона на промяна.
Успешно интегрираме съдържанието и в нашите радиоканали, които осигуряват бързо покритие и имат своята вярна аудитория както и в големите градове, така и в регионите.
Как се отразява дигитализацията върху вашата дейност?
Важно е всеки служител или мениджър да намери личната си дигитална трансформация, за да посрещне предизвикателствата и да остане съвременник на днешния ден. Мога да посоча редица примери от нашите собствени програми за съдържание в света на дигиталната революция. Това са не само възможността за интерактивно участие на зрителите в създаване на съдържание чрез системата Holler (QR-код за връзка със зрителите в реално време – бел. ред.), която виждате в нашите актуални предавания или приложението за гражданска журналистика „Аз, Репортерът“.
Такива примери са и технологиите за добавена и виртуална реалност, 360-градусовите студиа, както и видеоподкаст поредиците, които предлагаме ежедневно в нашите програми. Интервюто на Натали Трифонова в метавселената е един изключителен тренд в тази посока. Изброеното води до коренно различно телевизионно и медийно преживяване за зрителя. Бих обобщил обаче, че нововъведенията и дигиталните елементи в програмното съдържание са толкова важни за състоянието на медийната среда, колкото и добре разказаната и смислена история, поднесена на подходящ човешки език.
Как виждате медийния пазар след 5 или 10 години?
Все така динамичен, развиващ се и в услуга на обществения интерес. Пазарът има своите участници и всеки от тях допринася за една симбиоза, поради която не може да бъде изключен от комуникационния микс. Какво имам предвид? Ако спрем да мислим за зрителя и се фокусираме само върху дигитална трансформация, може да изгубим връзката с него и да не доставим достатъчно добри резултати за нашите партньори и рекламодатели. Каквато и тенденция да се очертае, медиите ще се адаптират адекватно в името на нашите зрители и партньори.
Напоследък често се говори за недостиг на кадри. Как намирате и задържате талантите в голяма група като bTV?
Тайната съставка на медийния бизнес са хората. Създаването на успешен продукт не може да стане без силни, мотивирани и смели хора. Като компания мислим в различни направления за изграждане на устойчива работодателска марка – как да привличаме млади таланти, да задържаме утвърдени експерти с безценен опит и да изграждаме служителите ни – да растат заедно с нас, да бъдат щастливи, мотивирани, да творят и доставят добри резултати.
Така се стремим към менторство и развитие на всички екипи едновременно. Работим активно с университетите и имаме отлично работещи стажантски програми, чрез които даваме шанс на младите хора да предизвикват обществено внимание и интерес с работата си в телевизията. Без добър екип успехът на всяка компания е невъзможен.
Какво е успехът за вас, как се постига и какви са необходимите качества за един лидер?
Един от важните за мен постулати е да не се страхуваш да грешиш, да се стремиш да се забавляваш, докато работиш, да влагаш сърцето си в това, което работиш, защото бизнес резултатът, лишен от душа, винаги се разпознава. Изключително важни са себепознанието и себеразвитието, усъвършенстването не само в професионален, но и в личен план, да вървят ръка за ръка.
Срещам се с много хора и всяко от техните различни постижения ме кара да разбирам, че винаги имам още много да уча. Трудно е да определим какво е успехът и за всеки от нас, той може да се измерва през различни показатели. Успех би могло да бъде както един кариерен път, така и успешното възпитание на нашите деца и гордостта да ги видим интегрирани членове на нашето общество, като едното под никаква форма не изключва другото.