Възпитание с предприемачески хакове
Автор
Родителите си въобразяваме, че критичният въпрос е как да мотивираме децата си (или да ги научим да се самомотивират), за да развиват умения, да откриват истини, които да увеличат шансовете им за просперитет и щастие в бъдещия свят. Но всъщност децата идват на този свят с изненадващо силна мотивация да опитат от неизвестното, да поемат рискове.
Всички хора имаме вродена способност да навигираме в несигурна среда и да взимаме решения, наситени с риск. Един от инструментите на икономическо мислене, с което идваме на този свят вече „заредени”. Това означава ли, че се раждаме предприемачи? Може би е коректно да кажем „по-скоро не”. Защото за предприемачески мироглед се искат още неща.
Може би първата задача на родителите е да научим децата да различават рационалната смелост („Днес опитах да изпея песен пред всички деца“) от безразсъдното поемане на риск („Днес опитах да бръкна в контакта с голи ръце“). Това е първата стъпка за култивиране на мироглед на предприемач – трябва ясно да осъзнаем какво го отличава от хазартния човек. Предприемачът е анализатор на рискове, а не преследващ рискове. Увеличената несигурност го отблъсква, както много добре знаем от сравнението между различни страни като дестинации за правене на бизнес.
Амбицията е важна, но не по-малко важно е предпазването от рискове, които могат да нанесат големи вреди. Алчността в икономически смисъл е заслепяване от голяма цел, заради което подценяваме големи заплахи. Затова е полезно да тренираме децата си не само като амбициозни личности, но и като отговорни и умни анализатори на рискове.
Вторият важен градивен елемент е ученето от провала. Трябва да сме наясно, че почти всеки успех е предхождан от много провали. Особено полезни за всяко дете в тази връзка са спортът и участията в състезания. Но също, че натрупването на много провали не гарантира успех – ако са безцелни и хаотични, човек си остава само с провалите. За да са полезни, провалите трябва да са част от системно усилие. Например къща от Лего, която се чупи 25 пъти, но винаги на различни места и винаги в малки изменения на конструкциите.
Отрицателната обратна връзка – срутването на Лего къщата – е най-важният помощник за усъвършенстването на продукт, а заедно с това и на уменията на човек. Тя не обезкуражава, а мотивира предприемачите. Което вероятно противоречи на много модерни теории за положителното насърчаване (браво почти за всяко нещо), но практичният аспект на усъвършенстването става чрез отрицателна обратна връзка (трябва да подобриш тук конструкцията, ако не искаш къщата да падне пак). Това е и отличителна черта на предприемаческия начин на учене, усъвършенстване и преследване на успеха.
Това, че може да се учим от отрицателната обратна връзка, е важна основа да чуем и друго мнение. Ако сме готови да чуем отрицателна обратна връзка от други хора, означава, че ни пука за другите. И то не в емпатичния смисъл, в който говорим за състрадание, а по-скоро в смисъл на автентичен интерес какво ги вълнува другите, какви проблеми срещат и как може да бъдат решени.
В този смисъл възпитанието на доброта има много рационална подкрепа – за да си успешен, трябва да помагаш на други хора. И то не в смисъл на алтруизъм, за какъвто имаме вродени инстинкти според модерния психолог Даниел Гоулман, което е съпричастност към хора в тежко положение. Докато при алтруизма нашите действия са насочени към един човек или сравнително малка група в неблагоприятно положение, при добрината в мащаб подобряваме живота на много повече хора.
