Корените на устойчивата екипна трансформация
През последните 7 години бях заплененa от източната философия. След като на два пъти ми бе отправен сериозен зов за пробуждане в живота, аз се впуснах в пътуване към вътрешното си аз – пътуване, което носи истинска радост.
Интуитивно търсех нещо, което да достигне до корените на устойчивата трансформация, a само холистичният подход можеше да отговори на въпросите ми за живота, смисъла и щастливото смислено съществуване. Затова избрах да специализирам коучинг в Института за професионално усъвършенстване в коучинга (Institute for Professional Excellence in Coaching – iPEC) и екипен коучинг в Студио за екипен коучинг (Team Coaching Studio – TCS). Дълбоко в себе си знаех, че тези училища могат да ми дадат един наистина добър старт в професията, която ме върна към моята същност и естествен талант. Защо? Защото предлагаха системен и холистичен подход към вътреличностната и междуличностната човешка трансформация.
Ние, коучовете, знаем, че за да бъдем от полза на клиентите и да ги вдъхновяваме за трансформация, трябва непрекъснато да следваме този път на вътрешна промяна и професионално развитие. Убедена съм, че ако вървим по този път, можем да въздействаме осезаемо.
Мислите, които ме вдъхновиха да напиша тази статия, са от известния д-р Сийгъл, професор по клинична психиатрия в Медицинския факултет на UCLA (Калифорнийски университет – Лос Анджелис) и основател и съдиректор на Mindful Awareness Research. Попаднах на тях в неговата току-що издадената нова книга „Вътрешната връзка : Аз + Ние“ /IntraConnected: MW (Me + We)/.
„Човечеството е във вечен капан – стремим се да променим другите или обществото въз основа на нашите собствени системи от вярвания. Тъй като не сме осъзнали вътрешния си свят, ние продължаваме да търсим промяна във външния свят на формите, сякаш вътрешният свят е конструкт на външния.“
Вярвам, че устойчивата промяна, която търсим, трябва да започне отвътре. Тогава можем да се свържем на различно ниво и да работим с обединени усилия, за да творим и да си сътрудничим за доброто на обществото и планетата.
Трансформация чрез екипна работа
През последните 8 години, в моята индивидуална коучинг дейност, бях благословена с възможността да видя множество човешки трансформации. В един момент от моето професионално и целенасочено пътуване почувствах, че искам да имам по-голямо въздействие и забелязах, че най-много предизвикателства възникват в начина, по който се отнасяме един към друг. Затова за мен имаше смисъл да насоча енергията си към работата с екипи. Така и направих! От 2018 г. фасилитирам семинари и се срещам със стотици хора, които, с вдъхновение и надежда, направиха някои стъпки към устойчива трансформация. Дали тази екипна работа доведе до трайна трансформация? Това истински екипи ли бяха или групи? Колко устойчива и въздействаща беше работата, която свършихме?
Едва през 2021 г. успях да намеря отговорите на въпросите, които си задавах и те дойдоха в резултат на сертифицирането ми за екипен коуч. Забелязах, че в професионалната сфера на развитие на екипа се случват две неща: неразбиране на това какво всъщност представлява екипният коучинг и фокусиране главно върху фасилитирането на екипа (предоставено в рамките на семинари) и отчасти върху обучението, чрез преподаване. Всеки от тези подходи има своето място, но системната колективна човешка трансформация се случва, когато междуличностното трансформиране става доброволно (всички членове на екипа съзнателно избират да го направят), с пълна отдаденост, за дълъг период от време и в присъствието на умел екипен коуч, който може да създаде среда на психологическа безопасност и да даде възможност осъзнаването да се постига от екипа, който е едно динамично цяло.
Каква е разликата между екипен коучинг и фасилитиране?
Woudstra (2018) предлага следната дефиниция на екипния коучинг въз основа на определението на Международната коучинг федерация (ICF):
„Партньорство с екипа и неговата динамика, взаимоотношения и по-широк контекст, за максимизиране на синергията на колективните способности и потенциал и постигане на тяхната обща цел или споделени цели.“
Ще споделя с вас и моята собствена дефиниция за екипен коучинг, която е: партньорство с екипа като динамично взаимносвързано цяло, за постигане на осъзнаване и генериране на енергия, така че между тях (членовете на екипа) да се създаде връзка и сътрудничество, за да служат на завладяваща и смислена цел.
Фасилитирането на екипа е фокусирано върху управлението на процеса на провеждане на срещи, което дава на екипа свободата да се съсредоточи върху задачата.
Тук има две основни разлики: при екипния коучинг ние си партнираме с екипа като динамично взаимносвързано цяло, а при фасилитирането управляваме процеса. И двата подхода са диалогични, но коучингът възниква спонтанно в процеса на работа, докато фасилитирането е структурирано. В екипния коучинг всичко се случва тук и сега, а не по сценарий.
Защо вярвам, че екипният коучинг е по-устойчив?
- Тъй като стимулира членовете на екипа да мислят самостоятелно и ги вдъхновява да вършат собствената си работа, което ги води към осъзнаване и колективни действия със споделена отговорност.
- Защото дневният ред е в ръцете на екипа. Той избира това, което е подходящо за него в този момент, и процесът на съвместно създаване се осъществява тук и сега.
- Защото членовете на екипа чувстват, че имат властта, и че са взаимнозависими, тръгвайки на това пътуване заедно.
- Защото, като забелязват и изучават различията помежду си, те могат да ги използват като ресурс (колективна способност), за да се справят с големи предизвикателства, но само ако това служи на завладяваща и смислена цел, която те съвместно са набелязали и напълно подкрепят.
Джейсън Грегъри (2018), който е един от любимите ми автори с дълбоки познания по източна философия, споделя в книгата си „Живот без усилия: У-уей и спонтанното състояние на естествена хармония“ (Effortless Living: Wu-Wei and the Spontaneous State of Natural Harmony):
„Ако се намесваме ненужно в който и да е организъм на тази планета, ние възпрепятстваме растежа му чрез опитите си да го контролираме. Когато има намеса в даден организъм, той влиза в борба за израстване във всичко, което би могъл да бъде. В резултат на това естественият импулс на организма да се развива среща съпротива от друг организъм, който приема, че е по-добър от всичко живо и се нуждае от други организми, за да оцелее. Можем да кажем, че човешките същества се вписват перфектно в тази категория поради личните програми, които искаме да наложим върху света.“
Каква смиряваща мисъл, която ми напомня за силата на коучинга! Нека с доверие и любов осигуряваме среда, в която хората, свързани помежду си в динамично цяло (екипи) и фокусирани върху споделена смислена цел, могат да намерят свои собствени решения за справяне с предизвикателствата, пред които сме изправени днес, за по-добро бъдеще, в което всички преуспяваме.