Младото поколение е предубедено към жените лидери
Предразсъдъците към жените лидери се увеличават, показват данните от международно проучване. Според него най-притеснителното е, че по-младите поколения са с по-малко прогресивни възгледи за жените в ръководни роли отколкото техните родители или баби и дядовци.
Индексът за лидерство в Рейкявик представлява ежегодно международно проучване, което изследва как хората възприемат жените лидери. И тази година то носи само лоши новини за жените с лидерски амбиции. Изготвено в сътрудничество с групата Women Political Leaders и Kantar Public, компания за публични политики и консултации, проучването се допитва до над 10 000 души в 14 държави.
Възприемането на жените лидери спада миналата година за първи път, откакто започват да се събират данни през 2018 г. В страните от Г-7, които включват Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и САЩ, по-малко от половината от анкетираните (47% ) казват, че им е много комфортно да имат жена за главен изпълнителен директор на голяма компания в тяхната страна, миналата година те са 54%.
Жените политици не се възприемат като по-подходящи за лидери от изпълнителните директори. Само 45% от анкетираните в Г-7 се чувстват много комфортно с жена, управляваща страната им. През 2021 г. те са били 52%. И докато жените гледат на жените лидери по-позитивно от мъжете, те разкриват обаче и значителни пристрастия към собствения си пол.
Резултатите от проучването показват и изненадваща разлика между поколенията. В САЩ и повечето изследвани страни хората между 18 и 34 години са с най-малко прогресивни възгледи по отношение на пола и лидерството. В сравнение с по-възрастните по-младите поколения са значително по-малко склонни да смятат, че мъжете и жените са еднакво подходящи за ръководни позиции.
Мишел Харисън, глобален главен изпълнителен директор на Kantar Public, казва, че данните не обясняват причините за разликите между поколенията или намаляването на възприемането на жените лидери. Все пак тя спекулира, че това може да е свързано с настоящата икономическа ситуация. „Знаем, че по време на икономически трудности хората са склонни да се връщат към по-безопасни модели. Връщането към традиционните роли, в които мъжете са на властови позиции, може да накара хората да се чувстват по-сигурни в тези времена”, казва тя.
Въпреки усилията за насърчаване на равенството между половете стереотипи като този, който предполага, че мъжете са по-подходящи за лидерство от жените, очевидно издържат. Независимо от това, трябва да се обърне внимание на това как подобни оценки влияят върху наемането или избирането на жени лидери. Психолозите са открили, че хората са по-склонни да прилагат стереотипи, когато бъдат попитани за жените лидери като цяло, както в това проучване. Но когато ги попитат за действителна жена лидер, която познават, е по-малко вероятно да използват стереотипи. Това е така, защото колкото повече знаем за някого, толкова по-слабо вероятно е да го стереотипизираме.
Все пак стереотипите за жените на водещи позиции очевидно натежават в умовете на потенциалните избиратели и служители по целия свят. И те несъмнено се отразяват върху изборите, решенията за наемане, заплащането, повишенията и ежедневните микроагресии. От положителна гледна точка, една малка страна служи като страхотен модел за подражание и показва, че е възможно да се постигне равенство между половете. Жителите на Исландия подкрепят тази концепция в много по-голяма степен отколкото всяка друга страна, участвала в изследването. И го прилагат и на практика. Исландия беше първата държава в света, която директно избра жена за президент, а през 2018 г. първа въведе равностойно заплащане. Правителството също така подкрепя родителите, което улеснява връщането на жените на работа след като имат деца.
Но Харисън посочва, че става въпрос и за безмилостните усилия на исландците да оспорват социалните норми. В Исландия “се разбира, че това е нещо, което все още не е завършено. Това е постоянна упорита работа”, казва тя.
За страните, които искат да намалят предрасъдъците към пола, Харисън вярва, че решението не е само да се помогне на младите жени. Гаранцията, че момчетата имат достатъчно възможности, е от решаващо значение. „Трябва да се грижим и за момчетата – за да могат да израснат в мъже, които не се чувстват застрашени… Ако не се справим правилно с младите момчета, няма надежда за равенство между половете в обществото“, казва тя.
Автор: Ким Елсесър