Помагащите българи
Текстът е част от специалния проект на Forbes – “Уроците на 2022”. В него ще ви срещнем с 11 предприемачи, хора от различни сфери, които разказват своите уроци от 2022-а.
На 24 февруари сутринта тази година Европа се събуди различна, с нещо, което не се бе случвало от почти 80 години. Още сънени, хората трябваше да осъзнават новината, че руски войски са навлезли на територията на Украйна и там се води война. И че хората от тази държава вече не трябва да мислят само за ежедневието си, а как да се спасяват от ракети и бомби.
На този ден Елина Желева, управляващ съдружник в студиото за бизнес редизайн launchlabs Sofia, и нейният спътник в живота Макс Гурвиц, управляващ съдружник в компанията за рисково финансиране Vitosha Venture Partners, са на „работна почивка“ в Пампорово. „Аз не чета или гледам новини сутрин, защото така или иначе интернет ти ги дава, без да ги искаш“, казва Желева, която в подобни почивки обикновено работи сутрин, а следобед кара ски. Макс Гурвиц обаче вече е излязъл на пистата, знае какво става и е провел няколко разговора с хора от технологичната и инвестиционната общност в България. „Аз обикновено съм на ските със слушалки и така върша част от работата си“, казва Макс.
Още когато научава новината, Гурвиц започва да мисли как може да се помогне на хора, които се намират в Украйна. Обажда се на Добрин Иванов от BESCO, Евгени Ангелов от BVCA и Илия Кръстев от AIBEST и научава, че те вече са разговаряли с тогавашния министър на иновациите и растежа Даниел Лорер и посланика на България в Украйна. „В първите часове водещата идея бе да организираме евакуация на български граждани и колкото се може повече работещи за български компании или такива, които имат представителство в България“, спомня си Гурвиц. Желанието на всички е да помогнат на повече хора, първата задача е да се направят списъци, а държавата да организира транспорт.
Когато Макс се прибира в хотела и разказва на Ели какво е направено вече, тя задава въпроса „Как ще съберете всички тези хора в списъци, как ще се обадите на всички места“. И дава идеята за съобщение в социалните мрежи с телефон и контакти, което след пускането събира 30 хил. харесвания и 3 милиона гледания за 24 часа. Създават форма за записване и тогава разбират, че всякакви хора искат да излязат възможно по-бързо от Украйна и имат нужда от помощ. „Това беше ключово, защото хората видяха, че сме активни, започнаха да звънят и да пишат“, спомня си Елина Желева.
За няколко часа е направена и първата версия на сайт www.bg4ua.com с няколко категории за регистрация – „Аз съм в Украйна и искам да се евакуирам“, „Аз съм от Украйна и вече съм в България“ и „Искам да съм доброволец“. Тогава се изненадват колко много хора се записват като нуждаещи се от помощ. Очакват стотици, а се записват около 20 хиляди. Другата още по-голяма изненада е, че хиляди от България искат да помогнат, а предложените имоти за настаняване достигат около 6000.
От всички доброволци правят извадка от около двеста души, които да действат по-активно по организацията, а от тях ядро от 30 най-много заети. Около 10 души всяка вечер правят анализ на свършеното и предстоящите задачи. „Красотата за мен беше в това, че ние не бяхме някаква организация, която има установени процеси, а една много човешка спонтанно организирана група“, казва Елина Желева.
Според двамата това е първата част на целия проект. След като те и останалите доброволци от ядрото организират всичко, разбират, че следващата голяма задача е как да финансират дейностите. „Тук дойде другият аспект на нашите умения като общност, че освен че умеем да скалираме организации като стартъп, също умеем да инвестираме пари“, казва Макс Гурвиц. Организират работата като фонд – от една страна, събират заявките към финансирането, а от другата са дарителите. За кратко време са събрани около 750 хил. лв., които трябва да се използват ефективно. Целта е да се финансират организации с опит в дарителски кампании. Основният партньор е фондация BCause, която има сериозен опит в управлението на подобни кампании. А кампанията вече е с име „Ново начало за украинските жени и деца в България“.
За Желева и Гурвиц големият извод от историята е, че вече се променя мисленето, че българите са бедни и трябва да се помага на тях. Сега те са в позицията на помагащи на други в нужда. „Хората искаха да помогнат, но процесите ги нямаше“, казва Елина Желева. Единият урок е, че вече има прототип на това как може да се организират дейности при бежанска криза, прототип, който държавата да използва. А според Желева климатичните промени в бъдеще могат да доведат още бежанци в България.
„Другият хубав урок е, че в България бизнесът става добър, а това е ново. Вече има нова трактовка – бизнесът е тук, за да помага, защото той не може да съществува, ако не решава проблемите в обществото“, казва тя.