Мисия „Спаси храната“

„Някой иска ли тортичка? Тази е много хубава“, казва усмихната съоснователката на приложението за спасяване на храна FoodObox Джейн Димитрова (25) и подава на екипа на Forbes кутия изненада от сладкарница близо до офиса на компанията в центъра на София.

Според доклад на WWF 40% от произведената храна в света се изхвърля. Докладът The Food Waste Index на UNEP казва, че само от домакинствата в България всяка година се изхвърлят по 68 кг на човек, или 500 хил. тона на година. Мисията на FoodObox е да намали това разхищение. Приложението на компанията свързва крайни потребители със собственици на заведения и магазини, които продават с отстъпка храната, която не е продадена в рамките на деня.

FoodObox съществува от малко повече от година, но вече обхваща 400 обекта в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Перник, а около 35 хил. потребители използват приложението. Страхотен резултат за млад социален бизнес, който обаче не е постигнат лесно.

„Имаше бизнеси, които ни казваха, че предпочитат да изхвърлят храната пред това да ни дадат малък процент от цената, за да бъде спасена с кутия“, обяснява съоснователят на приложението Велин Керков (29) и техническата част от пъзела на компанията.

Въпреки това компанията не остава незабелязана. През тази година спечели наградата в категория „Социална иновация“ във Forbes Innovation Awards и стана финалист в категория „Стартъп на 2022“ във Forbes Business Awards, а двамата основатели бяха включени в тазгодишния клас на селекцията ни „30 под 30“.

 

В АЧАЛОТО ОБАЧЕ НЕ Е НИКАК ЛЕКО. Идеята за приложение за кутия изненада, с която заведения и магазини могат да продават с намаление непродадена в края на деня, не е нова за Западна Европа. Джейн Димитрова признава, че решава да създаде приложение с такава функция в България, след като използва услугата като студентка в Италия, където учи бизнес и икономика в Болонския университет. Освен това в продължение на около две години работи за Too good to go. Компанията има приложение, чрез което можеш да купиш с намаление храна от магазини и ресторанти, за да се избегне изхвърлянето ѝ. Тя оперира в Западна Европа и Северна Америка, работи с 164 хил. бизнеса и се използва от 62 млн. потребители.

Когато се връща в България и вижда, че тук не съществува такова приложение, Димитрова решава да промени това. Първоначално иска да създаде франчайз на Too good to go, но нашият пазар се оказва малък, затова решава да създаде свое приложение със същата функция.

Тя има опит в продажбите и маркетинга, но ѝ трябва човек, който да поеме техническата страна на нещата. Намира такъв в лицето на Велин Керков, с когото се среща благодарение на общ познат.

„Впечатлих се, защото до този момент не бях помислял, че можеш да работиш по социален проект, който да има общо със социума, нещо да даваш. Моята работа изиск­ва да си седя по осем часа на ден на компютъра. Каквото и да правиш, ти се спуска отнякъде, след това се ползва някъде, без да имаш никаква връзка с хората, които го ползват, защо го ползват, до теб стига само когато нещо не работи“, казва Керков.

До този момент опитът на Керков е в ИТ компании. След като учи софтуерно инженерство в Глазгоу юнивърсити в Шотландия, започва работа в стартъпа Reloyalty. След година и половина е вече CTO, когато със собственика на компанията решават да тръгнат по различен път. Опитва работата и в голяма ИТ компания – BULPROS, но решава да напусне след шест месеца. „Не издържах дълго време, ситуацията да работиш просто за да работиш, а не да постигаш нещо и да се изявяваш.“ Тогава отваря своя ИТ компания – White Lotus Order Solutions, в която да има „баланс между това какво иска клиентът и какво програмистът“. Компанията се занимава основно с финансови софтуери, като има дългогодишни клиенти в Германия.

Така, когато се запознават с Джейн Димитрова, той има доста повече опит от нея в създаването и управлението на компания. За да навакса, тя се записва в предприемаческата програма ABLE Activator. В рамките на следващите три месеца Димитрова има възможността да валидира идеята си за приложението с помощта на анкети и проучвания. Двамата събират екип и правят сайт. През юли 2021 Основават и дружеството „Фуудобокс“ ООД, в което двамата имат равни дялове.

„Обикаляхме и пазарувахме от „Кауф­ланд“ и „Лидл“ продукти с намаление и ги носехме на хората до домовете им, за да валидираме, че някой би си купил изобщо кутия изненада с храна с изтичащ срок на годност. Разказвах им за някаква платформа, която всеки момент ще бъде пусната“, спомня си Джейн Димитрова и допълва, че в първите дни получават основно откази.

След стартирането на сайта нещата започват да се задвижват. Само за три дни от съществуването му реализират около 40 продажби. Следва и създаването на приложението. Идеята е потребителите да могат чрез него да видят върху картата кои заведения предлагат кутия изненада, да поръчат и след това да отидат и на място да вземат кутията си. „Това е храна, която е годна, вкусна, но по някаква причина не е продадена в рамките на деня, като това може да са кроасани, сандвичи, готови салати в пекарни, фреш барове. През FoodObox тази храна се предлага с поне 40% отстъпка, като може да бъде 50–60%, самият бизнес може да реши с каква“, обяснява Димитрова.

Ползата за заведенията е, че могат да поддържат пълна витрина, без да се притесняват, че в края на деня ще трябва да изхвърлят продукцията, като според правилата ще трябва и да заплатят допълнително за извозването на тази храна. Наред с това печелят нов поток на приходи, а и нови клиенти, които идват на място в обекта. FoodObox пък получава комисиона в размер на 25% от сумата, която заплаща потребителят.

Първите обекти се регистрират през май 2021 г. – сладкарница Sweet point и пекарна „Фурна“. „До ден днешен са ни партньори, най-ценните, бих казала, защото се чувахме вечер в 21.30, когато им е часът за вземане на храната, за да кажат какво е станало. Даваха ни обратна връзка, благодарение на която сега има подобрена визия, нови функционалности, така че да няма пречки за бизнеса“, допълва Джейн.

Към момента обектите вече са 400, като през това време са спасили шест-седем тона храна и така изчисляват, че са спестили 14 тона въглеродни емисии (изчислено според анализа на Food and Agricultural organization).

В началото на септември FoodObox набра и финансиране в размер на 310 хил. евро от фонда за рисков капитал Innovation Capital и девет бизнес ангели, сред които Атанас Райков, старши директор развитие на ключови пазари в Rakuten Viber, Николай Неделчев, доскорошен изпълнителен председател на Publicis Groupe България, Светослав Герджиков – партньор в адвокатска кантора „Велинов и партньори“, и Йордан Трифонов, който е мениджър Бизнес развитие за Източна България в FoodОbox.

По набирането на финансиране работят около година, като през това време им се налага да разчитат на лични средства, за да поддържат бизнеса жив. Влагат около 130-140 хил. евро. Парите идват основно от Керков. Димитрова първоначално работи паралелно в корейска фирма за принтери със седалище в Италия. Пътува натам на всеки две седмици. Отказва се едва по време на преговорите с фондовете за рис­кови инвестиции, откъдето ѝ казват, че трябва да се занимава с бизнеса на пълно работно време, ако искат да получат финансиране.

„Финансирането отне много време. Аз и Велин не сме взимали заплати, но поддържахме екип. Не искахме да спираме развитието, защото след месец-два може да дойде инвестицията. Влагахме още и още, от моето семейство съм взимала пари на заем, колата си продадох. Сега съм доволна, като гледам една година назад“, казва тя.

 

ВЪПРЕКИ ЧЕ СПОРЕД ДВАМАТА БИЗНЕСЪТ Е ДАЛЕЧ ОТ ТОВА ДА ПОСТИГНЕ ПЪЛНИЯ СИ КАПАЦИТЕТ в България, стартъпът вече започва да гледа към чуждите пазари. Първи е Румъния. Официалното начало там е в края на ноември. „Моделът ще е същият. Бонусите за крайния потребител и за партньорите са същите. Намерили сме си екип, той се разраства“, разказва Велин Керков.

До момента са се включили 15 обекта, целта е като за начало те да станат 30. Всички са разположени в Букурещ, където ще е концентрирана дейността на първо време.

„Търсим хора, които да допринесат с ноу-хау за местния пазар. Тръгваме, без да говорим румънски, и ни е важно за развитието там“, казва Джейн Димитрова.

Следващата стъпка вероятно ще е Гърция. Според Food Waste Index Report страната е на първо място по разхищение на храна със 142 кг на човек годишно при 74 кг средно в световен мащаб.

Вече са започнали разговори в тази посока, като се обмисля вариантът приложението да заработи в Солун. За целта FoodObox започва нов рунд на финансиране. Двамата съоснователи търсят около 900 хил. евро, като се оглеждат за всички възможни варианти – рискови фондове, ангел инвеститори, грантове.

Междувременно Велин Керков и Джейн Димитрова търсят различни варианти за популяризиране на приложението и на каузата за спасяване на храна. Разговарят директно с големи компании, като предлагат ваучери за служителите или ги подканят да използват по друг начин приложението като част от своята CSR политика. Възможност виждат и в това да предлагат кутии изненада като алтернатива на кетъринг за партита и тиймбилдинг.

Димитрова и Керков работят и по разкриване на нова платформа, която ще надгражда FoodObox и ще е за дарение на храна. В този случай ще си партнират с неправителствени организации, първата от които е „Светът на Мария“. „Ние имаме информация къде има храна, която ще бъде изхвърлена, ако не се спаси през приложението“, обяснява съоснователката на стартъпа. Храната ще бъде насочена към домове за нуждаещи се, които прие­мат готвена храна. Именно с това подходът им ще се различава от този на други организации, които събират и даряват на нуждаещи се единствено пакетирана храна.

„Не е идеята да се печели, а да се оползотвори храната. Има бизнеси, за които знаем, че имат такъв излишък, но казват „не бих го продал, но бих го дарил“, посочва Джейн Димитрова.

Идеята е по-напред във времето за услугата да могат да се записват всякакви хора, които отговарят на определени критерии, и да може всеки да дари вечеря на конкретен човек в нужда.

За да се случи всичко това обаче, първа точка в плана е намиране на още финансиране, като двамата съоснователи вече от опит знаят, че няма да е лесно. „Всички търсят еднорози и много изискват, много е трудно за един социален предприемач да намери качествено финансиране“, казва Велин Керков.