Неравенство и лишения
В края на календарната година е традиционно да се правят някои обобщения за случилото се през нея. Но понякога процесите в обществото изискват по-дълъг от едногодишен поглед, който по-ясно да открои тяхната посока и да поотърси емоциите от текущото злободневие.
Пример за подобни процеси са промените в нивата на фактическа бедност и на подоходното неравенство. Към края на всяка година данните за тях се обновяват и дори понякога това да бъде забелязано в текущия обществен дискурс, обикновено вниманието на обсъждащите го се изчерпва до промените спрямо предходната година. Но именно за показатели като тези за бедността и неравенството подобен фокус е неадекватен, защото и двата процеса са структурни, инерционни, свързани с дълбинната динамика на стопанството и обществото и само по-дългия поглед може да освободи наблюдателя от шума, привнасян от колебанията на текуща конюнктура или от неизбежните, дори да са малки, отклонения при всяко измерване.
Обикновено има две стандартни мерки за подоходно неравенство: коефициентът Джини и съотношението 80/20. Въпреки намалението на подоходното неравенство в България през последните две години и по двата показателя, по-дългият поглед ясно показва тенденция за неговото повишаване поне от началото на членството на България в ЕС насам. При Джини коефициента увеличението е от около 34% през 2007–2009 г. до около 40% през 2019–2021 г., при 80/20 то е от около 6.5 до около 8.
Мерки за бедност има повече, отколкото зрители по стадионите в Катар, но интересните в случая са тези, основани на фактическата материална обезпеченост на живота на най-бедната част от дадено общество – представлявана стандартно от едната пета хора с най-ниски доходи. Фактическата материална обезпеченост на жизнения стандарт се мери чрез показателя „процент от хората, живеещи в тежки материални лишения“, който отразява способността на доходите да осигурят набор от считани за значими за стандарта на живот блага. През 2021 г. този показател в България спада с 10 процентни пункта: от близо 59% от двадесетте процента хора с най-ниски доходи, живеещи в тежки материални лишения, на близо 49%. Сама по себе си тази промяна е доста голяма, но по-дългият поглед показва, че става въпрос за устойчив и траен процес: през 2007–2008 г. този показател е бил близо до 90%.
Така по-дългият поглед към динамиката на подоходното неравенство и на материалната обезпеченост на живота на най-нискодоходната група хора в България ни изправя пред един ясен извод. За последните около 15 години неравенството се е увеличило, докато пропорцията от най-бедните, живеещи в тежки материални лишения, е спаднала почти наполовина.
От една страна, тази картина може да е просто случайно съвпадение и конкретната конюнктура на България през тези 15 години да е благоприятствала намалението в тежките материални лишения за най-нискодоходните българи, докато увеличението в подоходното неравенство тепърва ще причинява своите проблеми.
От друга страна обаче, и теоретично, и емпирично е напълно възможно промените и в двата вида показатели – за подоходното неравенство и за материалните лишения за най-нискодоходните – да се коренят в едни и същи по-дълбоки процеси в българското общество. Това е само хипотеза, но тя заслужава внимателно проучване. Защото ако се окаже, че е реалистична, тогава всеки ще трябва да си зададе и отговори на един важен въпрос. Кое е по-важно, най-бедните да живеят все по-малко зле или подоходното неравенство да не се увеличава?
