Григор Димитров: Какво предстои?

Един от важните въпроси, които съм планирал да задам на Григор Димитров, идва естествено, още в началото на интервюто ни. Той отговаря бързо, откровено, но и обмислено, както ще се случва често в разговора ни нататък. Питам го дали днес, когато е на 31 години и е 28-и в световната ранглиста, смята, че е можел да постигне повече в кариерата си досега.

„Съгласен съм с това мнение, казва той. Но защо да влизам в клопката на миналото?“ Григор Димит­ров, който е най-добрият ни тенисист в историята, а може би и най-известният българин в света, продължава така: „Мисля, че все още мога много повече. Аз не съм приключил и продължавам да вярвам в нещата, които правя. Разбирам, че хората около мен – екипът и семейството ми, както и феновете, очакват много от мен. Но най-големите очаквания и най-големите разочарования са вътре в мен. Не знам дали това е добро качество или не, но винаги търся причината първо в себе си“.

Въобще в този час и половина, който Григор Димитров отделя на Forbes, тенисистът често звучи дълбоко. Като човек, който търси смисъла и баланса между голямата игра и живота си. Като спортист той още не се е отказал да постига големи цели в играта. Вярва, че може да постигне и мечтата си – победа в турнир от Големия шлем, ако намери себе си и правилния фокус, а с това и постоянството на корта. Човекът Григор Димитров обаче вече мисли за плановете си отвъд кариерата.

Срещаме се в Monte Carlo Country Club, едно от най-красивите места в света на тениса. Кортовете гледат към Френската Ривиера, есенното слънце е все още силно. Димитров току-що е приключил тренировка, а след интервюто ни бърза за среща в Монако, неговия дом. „Когато не пътувам за турнири, ставам рано, около 6 и половина“, описва той деня си. „Идвам на кортовете, тренирам, обядвам, лека почивка, после тренирам отново. Ежедневно съм във фитнеса. Това е нормалният ден за мен тук.“

Звучи доста нормално, наистина. Григор Димитров на няколко пъти повтаря, че иска да бъде възприеман като просто един човек. Може би и заради това той е ограничил медийните си изяви само до моменти, в които има какво да каже. И това въпреки че с години ние от Forbes го класираме като най-голямата знаменитост в България (през 2021 г. той беше изместен на второто място от Мария Бакалова).

Същевременно целенасочените усилия на Григор Димитров и екипа около него да го позиционират като глобален играч карат много хора у нас да смятат, че той се дистанцира от родината си. „Усещам, че хората в България от години ме възприемат по един различен начин. А аз съм българин, винаги съм играл за страната си, винаги съм обичал България.“

В тенис средите е публична тайна, че в зората на кариерата си Григор Димитров получава предложение да бъде натурализиран във Великобритания, което той и екипът му отказват (Димитров не коментира това в интервюто ни).

Но възприетата дистанция е факт. И въп­реки впечатляващата си кариера, преминаваща под българския флаг – Димитров достигна номер 3 в света и е спечелил над 22 млн. долара от наградни фондове – у нас той някак остава неразбран, а очакванията са той постоянно да побеждава за целия народ.

Димитров обаче казва, че няма какво повече да доказва на народа. „Наистина нямам, искам българите просто да ме разберат, нищо друго. Да, факт е, че се прибирам много по-малко, не давам кой знае колко информация за себе си. Но правя това просто защото фокусът и пазенето на енергията са ми много важни.“

Това обяснение от Григор Димитров е важно. За да сложим контекст на очакванията към него, пък е важно да се замислим колко са българите, които с години са били сред най-успешните в света в която и да било сфера от живота.

Има и нещо друго. България е част от плановете на тенисиста за бъдещето. „Винаги съм искал да оставя нещо след себе си, особено в България, казва той. Говоря за клуб, академия, дори сме опитвали да го направим, но с неуспех, за жалост. Обстоятелствата в момента обаче са различни и няма смисъл да коментирам повече преди нещата в нашата страна да се нормализират.“

Тези амбиции на Димитров за бъдещето и незабравените цели на корта говорят за зрялост. Но нека започнем отначало.

 

В АРХИВА НА СЕМЕЙСТВОТО НА ДИМИТРОВ

в Хасково има запазено видео, на което малкият Григор е попитан какъв иска да бъде, като порасне. На него той може да няма два предни зъба, но има ясен отговор: тенисист. „Никога не съм играл за слава, винаги съм играл, защото тенисът ми харесва“, казва той днес.

Димитров разказва, че с годините е използвал тениса като един вид „превозно средство“, с което да стане по-добър във всичко в живота. С баща си като треньор, той още като малък изгражда брилянтна техника, която допълва таланта му. Семейст­вото му първоначално финансира пътуванията за турнири със собствени средства. През 2015 г., когато е на 14, той печели европейското първенство в своята възрастова група.

В резултат американската агенция „Октагон“, една от важните фирми в спортния маркетинг, сключва договор с българския талант. Това му дава възможност да влезе в тенис академия в Барселона, когато е на 16. Година по-късно, през 2008 г., той последователно печели младежките издания на „Уимбълдън“ и Откритото първенство на САЩ и става номер 1 в световната ранглиста за юноши.

Още същата година става професионален тенисист. През януари 2011 г. Димитров влиза в топ 100 на ранглистата на мъжката тенис асоциация ATP и оттогава не е отстъпвал оттам. Той има осем ATP титли, включително една от финалния турнир за сезона през 2017 г. (това е и последният му трофей засега).

2017-а е и годината, която Григор Димит­ров нарича „най-откачената“ в кариерата си.

Още в самото ѝ начало той печели турнира в Бризбън. На последвалото Открито първенство на Австралия Димитров достига полуфинал, който се превръща в епичен мач с Рафаел Надал. Двамата играят близо пет часа, разменят си преимуществото и в крайна сметка испанската звезда успява да спечели.

За този мач Григор Димитров казва, че е в съзнанието му и до ден днешен и различен развой е можел да промени траекторията на кариерата му. „Мисля, че ако бях спечелил, бях готов да спечеля финала с Роджър [Федерер]. Затова и мачът с Рафа стои малко по-сурово в мен.“

„След това гледах мача може би две седмици нонстоп всеки ден, казва още Димитров. Смятам, че просто везните не се наклониха в моя полза, нямаше какво по-добро решение да взема в ключовите моменти. Имах шансове, имах пробив, направих правилната точка, излязох на мрежата, когато трябваше, но не знам как той направи обрат. Такъв е спортът – разликата от това дали топката е добра, или е аут, между победата и загубата е милиметри.“

От Австралия Димитров пристига в България за второто издание на Sofia Open – ATP турнира, който до 2022 г. се провеждаше в София. Въпреки формата си българинът не влиза като фаворит в състезанието. На хартия има двама играчи с по-високо класиране от него, белгиецът Давид Гофен и австриецът Доминик Тийм.

Първият мач на Димитров е мъчен и с много трудности той побеждава поляка Йежи Янович. „Победата е изцяло ваша, вие ми измъкнахте мача“: така българинът се обръща към публиката, която му помага в решаващи моменти.

След още две победи Григор Димитров е на финал, който печели срещу Гофен. След последната точка, в изблик на емоции, българинът коленичи и целува корта. Днес, повече от пет години по-късно, той обяснява, че това не е бил планиран жест: „Така го усетих. Даже бях забравил това нещо. След това гледах кадрите и си казах: Ама аз това наистина ли го направих.“

Победата окрилява Димитров и през 2017 г. той печели още мастърс турнира в Синсинати и коронясва сезона си с триумф на ATP Finals в Лондон. Така той влиза в 2018-а като трети в световната ранглиста – най-високото му класиране в кариерата до момента.

В интервюто ни той споделя, че с течение на годината натрупва много умора. „Нещата се случиха, както исках, и беше много вълнуващо. Но след Лондон бях толкова изчерпан и изморен, че днес мисля, че тогава трябваше да си дам по-голяма почивка.“

В началото на 2018 г. Димитров достига до последния мач на турнира в Ротердам, който губи от Роджър Федерер. Това засега остава и последният финал в кариерата на българина.

Между 2018 и 2021 г. той има силни представяния – победата в междуконтиненталното състезание Laver Cup с отбора на Европа, полуфинал на Откритото първенство на САЩ през 2019 г., участието с България в отборната ATP Cup през 2020 г.

Периодът обаче е съпътстван и от няколко контузии. Травма в стъпалото например го спира от завръщането на Sofia Open през 2020 г. Същата година той се заразява с коронавирус, което също се отразява на формата му.

 

ТАКА СТИГАМЕ ДО 2022-А –

година, която е съдбовна за световния, а и за българския тенис. Това е годината, в която започна началото на края на ерата на тримата големи – Федерер, Надал и Джокович. Хегемоните постигнаха безпрецедентни успехи в историята на тениса – oбщо 63 титли от Големия шлем, 17 години начело на ранглистата, 420 млн. долара приходи само от наградни фондове, без да се броят спонсорските договори. В края на сезона 41-годишният Федерер се отказа от професионалния тенис.

В България пък дойде краят на Sofia Open. След седмото издание на турнира през октомври собствениците на лиценза от Brandplus обявиха, че са взели „трудното решение“ да преместят състезанието от България. Официалната причина, посочена от компанията, е противопоставянето на датите за Sofia Open през 2023 г. с мачовете от купа „Дейвис“.

Григор Димитров описва своята 2022-а като „трудна и комплексна, особено в пос­ледните шест месеца“. Проблеми с мъдреца, още един ковид: „Може би във всеки един турнир, който играех, имаше неща, които просто не се получаваха. А за жалост има моменти в живота, за които ти няма как да бъдеш готов.“

Той посочва още поредната смяна на треньора си и личния живот като аспек­ти, които са му повлияли през годината. „Нещата около един спортист са толкова много, може би всяка една част от тях изигра много различна роля за мен“, казва още Димитров.

Но и за 2022 г., която за него все пак завърши с полуфинал на турнира във Виена, той търси отговорността в себе си. „Може да имаш добър екип наоколо, но ако ти самият не караш влака, няма как нещата да се случат, казва той. А ти просто се преуморяваш и става нечовешко.

Говорейки за 2022-а като за началото на нова ера в тениса, питам Григор Димит­ров дали се чувства ощетен, че е играл в най-силните години на играта въобще. В неговото поколение има играчи, които споделят това мнение. Че конкуренцията на тримата големи им е попречила да разгърнат пълния си потенциал и да спечелят големи титли.

Американският тенисист Aнди Родик например преди няколко години каза, че Федерер, Надал и Джокович са „отнели победи от Големия шлем на цяло поколение играчи“. Родик тогава посочи Марин Чилич, Кей Нишикори, Милош Раонич и Григор Димитров като главните потърпевши от тоталната доминация на хегемоните.

Григор Димитров обаче не споделя това мнение. „Не, не се чувствам ограбен от големите трима, побеждавал съм всеки от тях“, казва той. Все пак българинът признава, че всеки път, когато се е изправял срещу един от тримата, е било „много тежко“. „Често пресата не ме е разбирала, когато съм говорил за тях, продължава той.

А аз просто винаги съм обяснявал, че те тримата, даже можем да добавим и Анди Мъри към тях, са на различно ниво, че са сами над другите. Но съм нямал предвид, че са непобедими. Защото, когато си на корта, моментът е твой и имаш ракета в ръцете си, всичко зависи от теб.“

Ерата на големите трима обаче отива към края си. В един от най-емоционалните моменти за годината в спорта Федерер се сбогува с играта на Laver Cup в Лондон. След края на последния си мач двамата с Надал се разплакаха, хванати за ръце край корта. Как Григор Димитров преживява този миг? „Стана ми мъчно, разбира се. Беше специално, но гледах съвсем малко. Мисля, че щях да бъда прекалено емоционален.“

 

КРАЯТ НА ЕРАТА SOFIA OPEN

също е повратен момент за тениса – макар и само в контекста на България. През първите четири от седемте си издания турнирът успяваше да привлече много зрители, но не и чак толкова спонсори. Двете години пред празни трибуни (2020 и 2021-a) блокираха приходите от билети като източник и това се отрази на финансовата рентабилност на събитието.

Залогът с участието на Григор Димит­ров в изданието през 2022 г. – първото след триумфа му през 2017-а, беше да напълни залата и да обърне тенденцията. Той обаче отпадна още в първия си мач от турнира. Каква е връзката между отпадането му, броя продадени билети и преместването на събитието от София в австралийската Аделаида можем само да гадаем. Но решението е факт.

Седмици по-късно, когато се срещаме, Димитров още изглежда огорчен от представянето си. На въп­роса „Какво се получи през 2017 г., което не се получи през 2022-а“, той е лаконичен: „Не искам да влизам там, защото нещата са съвсем различни. Наистина нямам какво да отговоря.“

Неговата равносметка от Sofia Open e, че участва в два от седемте турнира, които се проведоха в България, и краткосрочно отказа потвърденото си присъствие в този през 2020 г. заради травма. Така Григор Димитров е отказал включването си в четири от изданията на състезанието. Очакванията на публиката, а и на организаторите бяха други.

А именно – българската звезда да се превърне в лицето на Sofia Open, както с години Роджър Федерер беше символът на турнира в Базел, а Новак Джокович – на Serbia Open. (Семейството на сърбина дори държи правата на събитието, което се провеждаше между 2009 и 2012 г. и беше възстановено през 2021-а.)

Димитров казва, че причината да не участва по-често в София е програмата му за съответните години. „Може би, ако времето беше по-различно, щях да го помисля по друг начин“, изяснява той.

Но настрана от бизнес плана на Sofia Open, турнирът имаше и друга функция. Той даваше възможност на най-талантливите млади български играчи веднъж годишно да се изправят срещу най-добрите в играта. А таланти има. В последните години звездният статус на Григор Димитров вдъхнови една нова вълна от млади български играчи. Taка днес с точки в професионалната ранглиста на ATP са 16 играчи от България, 12 от тях са на възраст под 22 години.

Григор Димитров: На прага на най-голямата игра*

Григор Димитров обаче не е убеден, че липсата на голям турнир в родината ще им се отрази. „Винаги съм казвал, че е хубаво да има турнири в България. Но с голямо събитие от ATP нещата са по-деликатни.“ Според него едно голямо събитие е вълнуващо за младите играчи, но е „десет пъти по-важно“ да има повече турнири от по-ниски категории. Чрез тях младите играчи могат да трупат точки, увереност и постоянство на родна земя. Така и по-лесно могат да стигнат до позиции в ранглистата, които да им гарантират финансова стабилност.

Що се отнася до „Ефекта Григор Димитров“ за тяхната кариера, той казва: „Радвам се, ако съм успял да ги вдъхновя. Но нека сами отъпчат пътя си, за да достигнат целите си. Те трябва да имат предвид, че тепърва ще се сблъскват с най-трудната страна на спорта.“

Както споменахме и в началото, най-добрият български тенисист в историята не иска да стои встрани от този процес. Димитров си представя да остави клуб или академия след себе си, когато ситуацията в България се нормализира. Така той може да предаде опита си към младите, с имиджа си да привлече още интерес към играта, но може би най-важното – да изгради структура.

„Нещата се получават, когато имаш структура, и винаги съм искал да видя това в България, казва Григор Димитров. Да имаме клуб, в който треньори, фитнес специалисти помагат на децата всеки ден.“ Той си спомня колко му е помагало в детството да се конкурира с играчи, които са по-големи от него.

„Те ме предизвикваха да бъда по-добър, да тренирам повече, да тичам по-бързо. В ранната възраст инвестираш в себе си чрез опит и много игра с различни съперници. Няма как да си помогнеш, ако се уединяваш и живееш в консерва.“

 

ПЛАНЪТ ЗА АКАДЕМИЯ Е САМО ЧАСТ

от идеите на Григор Димитров за бъдещето му отвъд тениса. Все пак той сам осъзнава, че като всеки атлет има „срок на годност“. Казва, че е относително колко време още ще играе, винаги си е представял, че иска децата му да го видят на професионалния корт, но вече не знае дали това наистина ще стане.

„Всичко зависи от моята настройка и знам от разговорите си и със Серина Уилямс и Рафа Надал, че решението за отказване от играта е страшно и никога не си готов за него“, казва Димитров. „Ето, вчера говорих със Серина, питах я как е животът и тя ми отговори, че до току-що е била на корта.

Така че може би не говорим за отказване от тениса, а до избора кога ще спреш да се състезаваш на професионално ниво.“ Според българина на един етап от кариерата на всеки атлет тялото си казва думата – „изморяваш се, не ти се тренира, искаш да се разхождаш или да караш мотор, в живота има толкова много неща за правене…“. Най-важ­ното обаче е човек да е в „мир със себе си относно това решение“.

И въпреки че темата с отказването въобще не е на дневен ред за Григор Димитров, той мисли с няколко хода напред. Отдавна е започнал да инвестира парите си – основно през фондове и все още консервативно, защото още фокусът му е насочен към спорта. „С всеки изминал месец имам повече хора около мен, които ми помагат да разбирам повече за инвестиции, как да усещам себе си с тях и, между другото, това напоследък ми предоставя доста голямо удоволствие“, казва Димитров.

Той дава пример с компанията за текила Casa del Sol, която е съоснована от актрисата Ева Лонгория. Димитров е вложил директно средства в бранда – „аз дори не съм я пробвал, но ми се стори интересна инвестиция“. Отделно инвестира в новосъздаден бранд швейцарски висок клас часовници. Споменава и друг проект – „образователен, насочен към децата“, за който обаче отказва да даде подробности: „интересното за читателите ви е, че влагам средства в коренно различни неща, което може да е странно, но за мен е вълнуващо“.

Така естествено в разговора ни стигаме до темата за парите. Kъм края на 2022 г. Григор Димитров е спечелил близо 22 млн. долара от наградни фондове. Към тях добавяме и необявена сума от спонсорски договори с брандове като Nike, Wilson, Netjets, Rolex, Haagen-Dazs и Vitamin Well. В момента всички те са актуални с изключение на Haagen-Dazs, а в интервюто ни Димитров казва, че е в процес на преговори с нови компании и се надява в бъдеще да обяви повече по темата.

Той подчертава, че, да, спечеленото му осигурява комфорт, но той никога не е имал парите като цел. Димитров се връща към времената, когато е млад, играе в турнири с малки наградни фондове и е на загуба, дори и да е успешен на корта. „Тогава съм имал кой да ме подкрепя и аз никога няма да забравя това, защото е едно да имаш пари, а е друго да ги цениш“, казва той.

Димитров тук отново цитира Серина Уилямс – „говорили сме си, че тя винаги мисли, че няма един долар в банката“. Той самият казва, че го побиват тръпки, когато мисли през какво е трябвало да мине, за да разполага с пари. „Всеки човек има определена нагласа към тях и за мен това не е по-различно. Понякога се замислям с колко пот и сълзи, разочарование, болежки съм постигнал успехите си и съм спечелил това, което имам. Само това нещо трябва да те кара да бъдеш горд от себе си.“

 

ПОСТИГНАТОТО ДО МОМЕНТА

oбаче не отказва Григор Димитров от нови цели. На 31 той все още е в чудесна възраст за един спортист и казва, че през 2023 г. ще опита да покаже „по-голяма част от себе си“ и един „по-различен Григор“. За да го постигне, в последните месеци на 2022 г. той направи доста промени.

Смени треньора си и започна временна работа с Дани Валверду. Българинът постигна най-големите си успехи именно по време на тригодишното си партньорство с венецуелеца между 2016 и 2019 г. С Валверду край корта Димитров достигна до полуфинала на турнира във Виена през oктомври 2022 г. и игра силно на мастърса в Париж седмица по-късно. Към края на ноември 2022 г. няма яснота дали двамата ще продължат да работят заедно.

Освен това Димитров спря работа с маркетинг агенцията, с която работеше в последните години. Всичко това са аспекти на трудната и комплексна 2022 г., за която той говори. Към това няма как да не добавим и личния му живот – тема, която е често дискутирана в медиите, но почти не засягаме в интервюто ни. Изключение прави един кратък въп­рос, а именно бил ли е някога личният му живот пречка за това, което се е случвало на корта. Отговорът, след дълъг размисъл: „Мисля, че е имало такива случаи.“

Гледайки назад, той признава също, че в стремежа си да търси промени към по-добро през годините е бил склонен да взима „прибързани решения“. Казва го по отношение и на личния си живот, но и например за треньорите, с които е работил. „Оказва се, че вместо да помогнат, тези решения те връщат месеци назад и може би това са нещата, които можех да опростя във времето.“

Но той казва, че сега опитва да вникне повече в себе си и да продължи да бяга към новите големи цели в тениса. Димитров не крие, че най-голямата от тях остава победа в Големия шлем:

На няколко пъти бях близо, но за жалост си признавам, че в последните години около мен имаше много промени, които промениха фокуса ми.

Той казва, че може би много хора смятат, че има „прекрасен живот“, но никой не знае какво се случва „зад завесите“. „Всеки човек минава през моменти, които са критични – някои от тях стават болезнени, някои те обезкуражават. Аз самият се научих да споделям тези неща, да ги разбирам и се надявам това да ми помогне с целите, които имам в тениса и които ще гоня, докато тялото ми позволи.“

В края на срещата ни споделям с Григор Димитров цитат от интервюто на Федерер пред The New York Times, което той даде ден след отказването от професионалния тенис. В него швейцарецът казва, че „когато станеш на 30, започваш за разбираш какво наистина оценяваш в живота и спорта“. Питам дали Димитров се асоциира с това мнение.

„Напълно, отговаря той. Аз усещам същото в последно време. И колкото повече мисля за себе си, толкова повече bittersweet се чувствам („горчиво-сладко“, в буквален превод, иначе казано, с щастливи и тъжни нотки, бел. ред.). Хем се вълнувам какво предстои, хем е и малко страшно. Може би това показва, че съм осъзнал какво искам. И това ме кара да вярвам, че имам интересни години пред мен.“