Възход на СПА и местния събитиен туризъм
Икономическите прогнози са една от най-добрите карти на бъдещето. Ето защо Forbes се обърна към мениджъри и предприемачи от различни сектори на икономиката с молба да споделят очакванията си за това, което предстои.
Изминалата година остави противоречиви впечатления за инвеститорите в туризма. Обемите до голяма степен се възстановиха, но рентабилността, където я имаше, падна чувствително.
Заетостта и цените на нощувките при градските и спа хотелите бяха високи, а много от морските ни хотели отчетоха трети пореден колеблив сезон.
Очакванията туризмът да се възстанови след пандемията се сбъднаха само отчасти, защото войната в Украйна нанесе своите негативни отражения, а рязкото повишаване на цените на енергията и горивата сви маржовете на бизнеса. Прогнозите за 2023 г. са, че тя едва ли ще бъде по-различна, предвид поскъпването на живота и продължаващата политическа нестабилност.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Според доклад на Economist Intelligence Unit глобалните пътувания ще нараснат с 30% през 2023 г., но въпреки това ще останат под нивата преди пандемията. Икономическият спад, санкциите срещу Русия и стратегията на Китай за „нулев ковид“ ще забавят възстановяването.
Резкият скок в цените на горивата, електроенергията, храните и работната ръка принуждава компаниите да прехвърлят тези разходи към крайните потребители, които вече страдат от повишените разходи за живот. Като резултат, прогнозите за възстановяване на международните пътувания бяха коригирани в негативна посока, а възстановяване на нивата преди пандемията се очаква не по-рано от 2024 г.
Глобалните прогнози сочат, че заради затегнатите екологични норми и повишените цени на въглеродните емисии евтините самолетни билети и достъпните екскурзии съвсем скоро ще останат в историята. В новата реалност международният ваканционен туризъм ще бъде достъпен само за хора с доходи над средните.
Най-голямата платформа за резервации в света – Booking.com, проследява ефекта на „затягането на коланите“ с проучване, което показва, че близо 68% от потенциалните туристи внимателно планират и следят разходите си за пътувания, но 50% от тях все пак признават, че инвестицията в добра ваканция е топприоритет за тях. Две трети от участниците в допитването подчертават, че ще следят много внимателно за всякакви изгодни оферти и „сделки“, а повече от половината биха били щастливи да пътуват извън сезона и по по-дълги маршрути, стига това да им спести средства.
Нарастващата икономическа несигурност, високите цени на енергията, ерозията на покупателната сила на домакинствата и влошаващите се условия за финансиране ще вкарат Европейския съюз в рецесия, чийто пик се очаква да бъде достигнат към края на 2023 г. Тази прогноза вещае сложни времена за ваканционния туризъм, и особено за дестинации, които са позиционирани в по-ниския ценови сегмент, като България.
КАРТИНАТА В БЪЛГАРИЯ
За първите девет месеца – до септември 2022 г., приходите от нощувки в местата за настаняване в България се изчисляват на 1.47 млрд. лв. по данни на Националния статистически институт. Средно на месец това прави по 157.8 млн. лв. – почти 2.3 пъти повече от приходите през 2020 г. и 50% над приходите от 2021 г. Любопитен факт е, че тази цифра е с 5 млн. лева по-висока от средномесечните приходи дори в считаната за най-добра за туризма ни 2019 г. Повишените приходи през 2022 г. обаче се дължат на рязкото увеличение на цените на храни, консумативи, енергия, комунални услуги и, разбира се, на разходите за труд, чийто ръст на годишна база достигна до 20–30%. Увеличението на цените на нощувките беше около 10–15% – под или малко над индекса на годишната инфлация, което отново ни препраща към почти отсъстващата рентабилност в бизнеса.
В ТЪРСЕНЕ НА НИШИ
Морските хотелиери очакваха лято 2022 с висока доза оптимизъм. Войната в Украйна обаче доведе до над 40% спад на основния експортен пазар за летен туризъм – немския.
Водещи инвеститори отбелязаха по време на Хотелския форум в края на октомври, че големият брой румънски туристи, а отчасти завърналите се англичани, поляци, чехи и някои други националности донякъде балансираха спада на немския пазар и почти пълното отсъствие на руснаци и украинци. Остават опасенията, че ситуацията може да се задържи и през 2023 г., и това внася несигурност в сектора за новия сезон.
При зимния туризъм сезон 2021/2022 показа, че ако снегът е дебел и се задържи достатъчно дълго, зимните ни курорти се представят добре.
Спа туризмът в България бележи най-видимия ръст на приходите и печалбите спрямо другите видове туризъм и това се дължи изключително на вътрешния пазар. Българите, особено от големите градове, свикнаха да посещават спа дестинации като Велинград, Хисаря и Павел баня през уикенда. Заетостта на хотелите се повиши дори през делничните дни, което увеличи интереса към инвестиции в хотелска база. Индикациите сочат, че ръстът в спа туризма е устойчив и ще продължи и през 2023 г.
СЪБИТИЯ И БИЗНЕС ТУРИЗЪМ: ЖИВИЯТ КОНТАКТ СЕ ЗАВРЪЩА
Бизнес пътуванията започнаха да се възстановяват стабилно, след като бяха орязани по време на пандемията през 2022 г. Оказа се, че живият контакт трудно би могъл да бъде изключен в човешките отношения и като доказателство са резултатите на компании като Zoom Video Communications, чиито акции се сринаха с над 90% през 2022 г. в сравнение с пика им през 2020 г.
Що се отнася до най-голямата бизнес и събитийна дестинация – София, свитите чужди инвестиции в българската икономика през последните години предопределиха свития поток бизнес туристи. Заради липсата на адекватна международна реклама столицата продължава да стои като бяло петно на международната карта за MICE (Meetings, Incentives, Conferences, Exhibitions – б. ред.) туризъм, но нарасналият брой местни събития донякъде компенсира отсъствието на големи международни.
КЛЮЧОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕЗ 2023 Г.
Невъзможността за дългосрочно планиране на бизнеса ще е водещото предизвикателство в туризма през 2023 г. Дългогодишното позициониране на България като дестинация за достъпен и масов летен туризъм показа, че подобен модел е крайно неустойчив по време на кризи, заради липсата на достатъчно висок марж, който да послужи като буфер на хотелиерите. Опитите на туристическия бизнес по Черноморието да бъде конкурентен ценово на съседните дестинации ще бъдат поставени на изпитание от нарастващите разходи. Кризата с кадрите в туризма ще продължава да се задълбочава. Заплатите в сектора ще растат, а заради демографската криза и наложилия се по време на пандемията имидж на бранша като не особено сигурен работодател ще става все по-трудно да се запълват свободните работни места.
През следващите две-три години в София предстои да бъдат открити още няколко 4- и 5-звездни хотела, което пък доведе до ръст на хотелската база с близо 1000 стаи. Ако предлагането обаче не върви успоредно с ръст на туристите и позиционирането на столицата като търсена международна дестинация за събитиен туризъм, има реален риск да се получи свръхпредлагане и последващ спад в цените на нощувките.