Пионер в живота и бизнеса
Бранко Роглич определя себе си като социалдемократ по душа и капиталист по професия. Най-важното нещо в света на бизнеса според него е това да имаш добри идеи и смелостта да ги реализираш. Той основава една от първите частни компании в Словения, която разраства до мултинационален гигант с оборот над 3 млрд. евро. В центъра на успеха му стои грижата за неговите служители, както и лоялните отношения с всички партньори
Популярната фраза гласи, че котките имат девет живота. Ако човек обаче прочете автобиографията на Бранко Роглич, спокойно може да каже същото нещо за него. От една страна, той е преминал през повече трудни моменти, отколкото мнозина от нас биха могли да си представят. От друга, списъкът с неговите постижения в живота и в бизнеса е толкова дълъг, че трудно може да повярваме, че могат да се вместят в неговите 79 години на този свят.
Историята на Роглич започва през 1943 г. в красивия град Макарска, намиращ се на крайбрежието на Адриатическо море в днешна Хърватия. Раждането му в условията на война може би до голяма степен предопределя неговите пацифистки възгледи, които обаче предстои да бъдат затвърдени многократно през годините.
От ранна възраст проявява интерес към техническите науки, а през 1969 г. завършва Факултета по електроинженерство в град Сплит. Започва кариерата си в IRET (индустрия за радиоелектроника и телекомуникации) като инженер-разработчик, а по-късно като търговски директор. По време на събитията, известни като Хърватската пролет, той е отстранен от позицията му поради това, че е националист (хърватин в бивша Югославия), и това го принуждава да търси други възможности за развитие. След известно време той се връща в Хърватия и не след дълго става търговски представител на Varta, немски производител на батерии, в Югославия и България. „Първият ми досег с България беше през 1982 г., когато дойдох да продавам акумулаторите Varta, и веднага забелязах, че това е държава със страхотен потенциал за правене на бизнес“, спомня си Роглич.
Опитът в търговията и запознанството с чуждестранни пазари дава на Роглич изцяло нов поглед върху ситуацията. Виждайки желанието на хората в социалистическия блок да се сдобият със западни стоки, както и невъзможността им да си го позволят, Роглич стига до извода, че комунистическият режим не може да продължи да съществува още дълго. „Видях, че тези държави не могат да си платят сметките, защото системата бе структурирана по такъв начин, че не позволяваше на хората да произвеждат добавена стойност“, казва той.
Виждайки пропукването на системата, Роглич решава да се подготви за момента, който очаква. Още през 1987 г. той регистрира своята първа компания – „Орбико“. Предвид обстоятелствата той няма как да базира частния си бизнес в тогавашна Югославия, поради което първоначалният дом на „Орбико“ става град Гларус, Швейцария.
ОРБИКО ЗАПОЧВА РАБОТА С НАЧАЛЕН КАПИТАЛ ОТ ЕДВА 60 ХИЛ. ГЕРМАНСКИ МАРКИ И ЕДИН-ЕДИНСТВЕН СЛУЖИТЕЛ
Първоначалната дейност включва търговия и внос на бързооборотни стоки от Германия към територията на днешните Хърватия и Словения. Бизнесът потръгва, а инвестираните пари нарастват до 200 хил. марки през първата година и до 400 хил. марки през втората.
Натрупаният капитал дава увереност на Роглич, който и за секунда не губи вяра в реализацията на своята идея. Щастливият момент за него идва през 1989 г., когато в Югославия е приет закон, който за първи път дава възможност да се основават частни фирми.

Възползвайки се от новоприетия закон, предприемачът подава документи за приватизация на базираната в Любляна държавна компания Unis Elkos, която по това време е обявена в несъстоятелност. През 1990 г. Роглич поема контрол над Unis Elkos, която става една от първите пет частни компании в страната, бивайки регистрирана още в първия ден, в който това е юридически възможно.
Впоследствие Unis Elkos се преименува на „Орбико“ и става централа на операциите на Роглич. „По това време живеех в Сплит и ми се налагаше всяка седмица да пътувам до Любляна“, казва той.
И когато всичко върви като по план за „Орбико“ и нейния основател, събитията вземат рязък завой. На родения по време на война Роглич му се налага да премине през зверствата на нов въоръжен конфликт.
В средата на 1991 г. започват югославските войни, като началото им е именно в Словения и Хърватия, където са базирани той и неговата компания. „На моменти ми се налагаше да се придвижвам на 500 метра от фронтовата линия“, спомня си Роглич.
Нищо обаче не може да спре предприемача и да прекърши вярата му в осъществяването на неговата идея. Не само че „Орбико“ продължава развитието си в Словения, но дори разширява дейността си в съседните Хърватия и Босна и Херцеговина, докато те са разтърсвани от войната. „Преживях три войни, но ако ме попитате как го направих, дори не знам какво да ви отговоря“, казва Роглич.
Сили на Роглич да продължи да преследва реализация на своята идея дава и убеждението му, че жителите на всички държави, съставлявали Югославия, искат своята независимост и няма как тя да бъде потъпкана. „Всички, включително и аз самият, искахме да имаме добросъседски отношения и бизнес връзки със съседните страни, но всеки да има своя независима държава“, казва той.
В крайна сметка така се и случва. Регионът започва да се стабилизира, а „Орбико“ е в отлична позиция да капитализира своя опит. С падането на желязната завеса апетитът към западни стоки, които към онзи момент все още са със статуса на „забранения плод“, е неизчерпаем. Тези пазари обаче имат своите съществени специфики, които са все още енигма за западните компании.
Именно тук идва ролята на „Орбико“, който държи ключа към Източна Европа за големите чуждестранни брандове. Ако в началото компанията има скромен списък с клиенти, то нещата се променят значително след едно придобиване през 1991 г. Тогава гигантът Procter&Gamble придобива основаната в Германия Ellen Betrix, за чиято дистрибуция в Хърватия и Словения отговаря именно „Орбико“.
Партньорството между Ellen Betrix и „Орбико“ е плодотворно и Роглич не се посвенява да влезе през отворената врата към Procter&Gamble. На база отличните резултати, постигнати до момента, той успява да убеди компанията да му даде правата за разпространение на всички техни продукти в държавите от бивша Югославия.
Това е и един от най-ключовите моменти в историята на „Орбико“, защото партньорството с Procter&Gamble дава на компанията база не само за разширяване на списъка от клиенти, но и на международното си присъствие. „Други големи международни компании започнаха да ни разпознават като възможен партньор на базата на това, че компания от ранга на Procter&Gamble ни се е доверила“, казва Роглич.
И в действителност партньорството между двете компании дава отлични резултати от самото начало. Това дава повод на Procter&Gamble през 2002 г. да се обърне към „Орбико“ за помощ, когато отчита, че продажбите ѝ в България не са на равнището, на което очакват. „Тогавашният мениджър на Procter&Gamble за Европа ми каза, че иска да пренесем нашия модел на работа и там“, казва Роглич.
Предприемачът приема възможността с отворени обятия. Той има преки наблюдения върху българския пазар и е добре запознат с него и е на мнение, че икономиката на страната е добре позиционирана за сериозен ръст.
За пореден път в своята кариера Роглич подхожда в унисон със своята мисия в живота и бизнеса да прави приятели, а не врагове. Той се свързва с българския дистрибутор на Procter&Gamble, за да види как могат да са си полезни, вместо да тръгне директно към изземане на работата му.
По това време дистрибуцията на козметичния гигант в България се държи от компанията „Кавен Ирадис“. Собственикът на дружеството трупа опит в дистрибуцията на козметика в страните от бившия СССР още от 1991 г., а получава правата за Procter&Gamble през 1998 г.
Разговорите между двамата бързо дават индикации, че тяхното партньорство може да е изключително плодородно. Утвърдените и успешни практики на „Орбико“ в други държави, съчетани с опита на „Кавен Ирадис“ на българския пазар, изглеждат като отлична рецепта за успех.
Именно така се ражда общата компания „Кавен Орбико“. Роглич взима контролиращ дял от 51% в нея, а неговият български партньор 49% от собствеността. „Въпреки проблемите в дистрибуцията на Procter&Gamble до нашето идване нашият партньор се оказа изключителен човек и много ни помогна да отворим пазара“, казва Роглич.
За да пренесе модела на работа на „Орбико“ в България Роглич изпраща един от най-ценните си кадри – Юрий Тършан. За важността на начинанието и уменията на Тършан можем да съдим и от дистанцията на времето – днес той заема поста на главен изпълнителен директор на цялата група „Орбико“.
Началото обаче не минава без своите предизвикателства. Може би показателна за периода е и една култова случка от откриването на българското дружество. „Когато изпратих Юрий в България, той пристигна и още на първия ден там му откраднаха колата“, разказва през смях Роглич.
Скоро обаче нещата потръгват за „Кавен Орбико“ и оборотът расте стремително, до голяма степен благодарение на връзките на Роглич. Той се възползва от отличните си отношения с други големи компании, с които работи в Хърватия, Словения и Босна и Херцеговина, и ги печели като партньори и на българското дружество.
В портфолиото на „Кавен Орбико“ през 2005 влизат американския конгломерат за почистващи препарати SC Johnson, както и гигантът в хранителната индустрия Mars. През следващите години компанията става официален дистрибутор и на Philip Morris International и Shell Lubricants.
Така към края на 2006 г. „Кавен Орбико“ вече е компания с приходи от 167 млн. лева и над 350 служители, разположени в регионални офиси във всички големи градове в страната. Тогава обаче шестото чувство на Роглич за пореден път се оказва правилно и стойността на инвестицията му в България се изстрелва в орбитата.
Също както когато вижда задаващия се край на комунизма, той се позиционира по начин, по който да се възползва от отварянето на пазарите, Роглич предвижда отличното развитие на българския пазар, което претърпява огромен скок през 2007 г., когато страната влиза в Европейския съюз.
В рамките на една година приходите на „Кавен Орбико“ скачат повече от два пъти до 339 млн. лева, а броят на служителите се увеличава пропорционално до 729. Заедно с нарастващата работа компанията инвестира и в разрастване на своя капацитет. В средата на 2008 г. заработва втората част от новата логистична база на компанията в Елин Пелин, разполагаща с разгъната застроена площ 6000 кв. м и 7400 палетоместа.
Историята на „Орбико“ обаче сякаш е обречена да се повтаря. Точно когато всичко подсказва, че компанията е позиционирана за експоненциален ръст, който да я изведе до следващия етап в нейното развитие, външен фактор слага прът в нейните колела.
Този път това е световната икономическа криза, която не пощадява пазарите, на които оперира компанията. „Нещото, което ни позволи да се справим и да продължим да се развиваме, бе, че „Орбико“ беше много добре капитализирана като група, защото аз последователно реинвестирах печалбата в предходните години и имахме почти нулев дълг“, обяснява Роглич.
А в това няма нищо случайно. Макар Роглич да е човек, който е готов да се втурне с главата напред в преследване на своите идеи, има едно нещо, по отношение на което е неизменно консервативен – финансите. Той вижда с очите си краха на огромни компании, които в един момент се провалят в управлението на дълга си и решава, че той няма да позволи такъв сценарий. „Гледам на земите, като на разходка в магазина – когато видя цената, първо проверявам портфейла си и преценявам дали ще мога да я платя“, казва Роглич.
Въпреки добрите резултати на фона на кризата обаче Роглич губи ценен партньор. „Моят български партньор ми се обади и помоли да се видим, а след като ме посрещна на летището, ми сподели, че иска да изкупя неговия дял от бизнеса“, спомня си той. В крайна сметка двамата стигат лесно до разбирателство за цената на сделката и от 2010 г. Роглич става едноличен собственик на българското дружество.
Раздялата обаче не повлиява на възходящата траектория на „Орбико“ в България. Компанията продължава да трупа нови партньори, което логично довежда до решението за изграждане на нова база в страната, която е и най-голямата за групата. Намиращата се в покрайнините на София база бе официално открита в края на 2021 г. и включва административна сграда на пет етажа, както и логистична част с 45 хил. палетоместа.
Извън България, след финансовата криза бизнесът в Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина се разраства все повече, включително благодарение на придобиването през Люблянската фондова борса на дружеството Emona Obala.
Така „Орбико“ набира смелост да погледне и към нови пазари, неизменно разчитайки и на силните си партньорства с големи световни брандове. През следващите години компанията навлиза в редица държави, сред които Румъния, Унгария, Полша, Чехия, Словакия и други.
Особено ключово се оказва навлизането в Румъния, която към днешна дата е един от най-големите пазари за „Орбико“, след като през 2019 компанията придоби и мажоритарен дял в местната Interbrands Marketing&Distribution.
Навлизането на останалите споменати пазари до голяма степен протича по отъпкания път, чрез придобиването на местния дистрибутор на Procter&Gamble и внасянето на успешните практики на „Орбико“ там. Първо по време се случва придобиването в Унгария, което отключва вратите за Чехия и Словакия. В Полша, предвид сериозния размер на пазара, „Орбико“ прави няколко придобивания на различен етап, за да може да затвърди позициите си.
Въпреки това всички тези придобивания идват и със своите предизвикателства. Прехвърлянето на бизнес модел от един пазар на друг е изначално сложен процес, който допълнително се усложнява, когато говорим за компания с толкова силна корпоративна култура като „Орбико“.
В ДНК-ТО НА КОМПАНИЯТА СА НЕЙНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ И ГРИЖАТА ЗА ТЯХ Е НАЙ-ВАЖНИЯТ ПРИОРИТЕТ ЗА РОГЛИЧ.
„Аз не мога да съм щастлив, ако нашите служители нямат всичко, което им е необходимо, за да са пълноценни в работата и в живота си“, казва Роглич.
Така „Орбико“ стимулира всички свои служители да са предприемчиви и да раждат следващите големи идеи за компанията. „Всяка година събираме идеи от служителите ни, дискутираме ги и прилагаме всички от тях, които намерим за подходящи“, споделя Роглич.
Но предприемачът не прилага това си мислене само спрямо своите собствени служители, но и спрямо своите партньори. „Винаги работим с нашите партньори по начин, който да осигури печалба и за двете страни, защото това е единствената възможност отношенията ни да са така дълготрайни, както ние целим от самото начало“, казва той.
Затова и гледайки напред, за него една от най-важните задачи е да предаде тези си виждания на своите синове, които са бъдещето на компанията. В момента те са част от надзорния съвет на компанията, където работят рамо до рамо с баща си по поредните пионерски проекти. Един от тях несъмнено е началото на новия B2C бизнес модел на компанията в България, който Роглич очаква с огромно нетърпение.