Да спасиш света от Терминатора
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
По време на магистратурата си по изкуствен интелект и машинно обучение в „Кеймбридж“ Боти Диманов има среща със свой професор. От нея българинът научава важен урок, който се оказва ключов за пътя му като предприемач – всяка високотехнологична иновация се нуждае от продукт, който я оглавява, създавайки цяла нова категория и потребителска ниша в нея.
Диманов (29) не иска да е човекът, който просто работи с този продукт. Той иска да е този, който го създава. Срещата го изправя пред първата му екзистенциална криза и го кара да се замисли накъде отива, дали иска да бъде предприемач или изобретател. Отговорът, до който достига, е и двете: „Исках да съм двама души едновременно. Исках да съм Илън Мъск – предприемачът, който променя цяла индустрия, създавайки нов бизнес, но исках да съм и Томас Едисон – изобретателят, който часове наред човърка нещо и изведнъж, хоп, измисля крушката, която светва и променя света за поколения напред.“ Със създаването на Tenyks Диманов, изглежда, е успял в съчетанието.
Компанията е „доктор“ на изкуствения интелект. Tenyks предоставя платформа, която помага на хората, разработващи изкуствен интелект, да разбират дали той работи правилно и ако не е така – да открият ефективно проблема и да го поправят.
През пролетта на 2022 г. компанията привлече 3.4 млн. долара с водещи инвеститори Speedinvest, First Minute Capital, LAUNChub Ventures, Y Combinator, the University of Cambridge, Creators Funds, Remus Capital, CSVE Ventures, RKKVC, Black Mountain Ventures и редица бизнес ангели. Tenyks вече има и първите си плащащи клиенти.
Индустрията на MLOps (набор от практики и технологии, които имат за цел надеждно и ефективно разработване и поддържане на модели за машинно обучение), в която се развива компанията, се изчислява на 612 милиона долара за 2021 г. според 360 Market Updates.
„Предприемачеството е като рецепта – има различни съставки и количества, които идват в точно определен ред.“
Разговаряйки с Боти Диманов, в съзнанието изниква образ на двигател с вътрешно горене и нарастващо КПД. Закърмен е с предприемаческия дух на родителите си в стремеж да създаде нещо, с което да е полезен на другите и да ги води до постигането на обща цел. Завършвайки Американския колеж в София, пътят го отвежда в Университета в Саутхемптън като бакалавър по компютърни науки.
През 2016 г. записва докторантура по обясним изкуствен интелект в университета в Кеймбридж. Паралелно с това се включва в акселератора Entrepreneur First – програма, подкрепена от Рийд Хофман, създателя на LinkedIn. В този момент Диманов има шанса да говори със сър Анди Хопър, декан на департамента в „Кеймбридж“, един от стоте най-влиятелни британци в съвремието според Sunday Times, с рицарство за приноса си към компютърните технологии.
При срещата си с него българският докторант получава академично издържан съвет за ориентация. „Той елегантно ми каза или да се заема сериозно с докторантурата, за да направя нещо, което да разреши фундаментален проблем, или да му се махам от главата, да си правя компании в Entrepreneur First и да не развалям метриките за успех на студентите му.“
Боти Диманов напуска акселератора на третия месец и се отдава на докторантурата, но с ясното съзнание, че неговата цел е да стане предприемач. По време на докторантурата си създава четири компании без външно финансиране с цел да се научи да разбира нуждите на клиентите и да мотивира екипа си в обща цел.
Една от тях – компания за български аудиокниги, достига до мечтания от мнозина предприемачи изход. Наскоро Боти продава своята част от компанията и завърта пълния цикъл на предприемаческата машина. Научавайки все повече за изкуствения интелект и множеството му приложения и неизвестни, Диманов забелязва две разнопосочни течения.
Голяма част от колегите му в Entrepreneur First успешно разработват технологии с изкуствен интелект. Съвсем различна тенденция обаче се развива в университета в Кеймбридж. Професори и научни светила от ранга на Стивън Хокинг се обединяват от научния скептицизъм, че, развивайки технологията на изкуствения интелект и недостатъчното познаване на материята как работят машините и роботите, ще доведат до отваряне на черна кутия и създаването на Терминатора.
„Тогава започна да ми светва, че това прословуто гърло на бутилката за индустрията на изкуствения интелект може би се крие в това да можем да разбираме какво точно прави той и да си взаимодействаме с него така, че да прави нещата, които ние искаме да прави, а не нещата, които той е решил да прави.“
С ЦЕЛ ДА ИЗОБРЕТИ НАЧИН, ПО КОЙТО ДА РАЗБЕРЕ КАКВО ПРАВИ ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ, през 2019 г. Боти Диманов започва да се оглежда за съмишленици. Започва да се включва в различни доброволчески инициативи и става президент на Обществото на предприемачите в „Кеймбридж“. Един ден получава съобщение с молба за насоки от състудент на име Дмитри Каждан, който прави проучване на същата тема като докторантурата на българина. Това бегло запознанство прераства в съдбовна среща няколко месеца по-късно.
Диманов доброволства като модератор на представянето на проектите на студенти магистри в „Кеймбридж“. Там среща отново Каждан.
„Дмитри беше първият човек, който представяше, а идеята му бе същата като моята. След презентациите той ме попита за съвет как да създаде собствена компания. Моят отговор бе, че най-добрият начин да разбере е като просто го направим.“
Двамата се срещат след няколко дни, обменят идеи и се изпитват един друг като потенциални съоснователи. Пасват си дотолкова, че още следващия уикенд поставят началото на Tenyks.
През лятото на 2020 г. двамата кандидатстват за акселераторската програма на The Creative Destruction Lab. Те са най-ранната в развитието си компания, двама съоснователи с идея, без продукт и клиенти. Но ги приемат. Прибирайки се от интервюто, Боти Диманов решава да изпрати имейл, който им печели одобрение. Как?
„Намерих какво за тях е важно като цел и им показах как чрез нас ще го постигнат. За тях беше важно тази програма да се развива и да става все по-популярна. Приемайки нас, тя ще се популяризира в средите на „Кеймбридж“ и при тях ще идват още участници.“ Следват интензивни седмици на презентации и борба за високи резултати, през които разбират важността на фокуса. Така Диманов разбира, че един предприемач трябва да намери един аспект от бизнеса си, който при подобрение ще донесе най-голям резултат върху останалата част от компанията.
„Ако си вършиш работата добре, този въпрос постоянно се променя – от това как да привличаш най-добрите кадри, през създаването на ефективна култура и продукт до това как да привлечеш и задържиш клиентите си.“
След успешно завършване на The Creative Destruction Lab към Tenyks се присъединява трети съдружник. Напътствайки магистърски студенти като доброволци, при Диманов и Каждан идва момче от Индонезия – Малеаки Вижая, което иска да работи с тях. Изискването да го приемат е да публикуват научна статия заедно. Трудна цел за магистър, която Малеаки обаче преодолява и става част от екипа. Нещата започват да си намират мястото и идеята за Tenyks започва да изкристализира – екипът решава да създаде продукт за диагностика на изкуствен интелект.
Намирайки своята идея и съмишленици, екипът среща ново предизвикателство в намирането на финансиране. Кандидатстват в различни програми за финансиране, но получават отказ след отказ. „Тогава разбрахме, че предприемачеството е като една рецепта – има различни съставки и количества, но пропускахме, че те идват в определен ред.
В случая това, което трябва да дойде първо, не е финансирането, а нещото, наречено traction – доказателството, че тази идея има клиенти, които искат да я ползват. Това е много по-важна стъпка пред финансирането дори и за самия предприемач, защото ако събереш финансиране, но няма хора, които да ползват идеята ти, твоята компания ще загине.“
УНИВЕРСИТЕТЪТ В КЕЙМБРИДЖ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ГИ ПОДКРЕПЯ С МЕНТОРИ И КЛИЕНТИ. Те са и първите, с които подписват писмо за намерение. След него облаците започват да се разсейват, Tenyks събира още такива писма, появяват се хора, които искат продукта на компанията. Основателите получават предложение за сделка от първи инвеститори, като един от тях е Джон Тайсъм, който е сред първите инвеститори в Yahoo. След него към тях се насочва още по-силно инвеститорско внимание.
Първият рунд финансиране се случва между март и май 2021 г., когато Tenyks вече са приети в лятната програма на акселератора, наричан от мнозина „армията за предприемачи“.
През 2021 г. Боти завършва докторантурата си, Дмитри е създал достатъчен брой публикации, за да завърши своята за една година вместо за четири, а Малеаки става най-добрият студент в „Кеймбридж“ за годините на обучението си. Екипът кандидатства в Y Combinator, определен за най-добрия акселератор в света от The Fast Company.
За 17-годишната си история те са инвестирали в над 3000 стартиращи компании, като близо 90 от тях са оценявани над 1 милиард. Всяка година при тях кандидатстват между 10 хил. и 16 хил. души, те приемат едва 10–12% от тях. Част от тези проценти е била и една-единствена друга българска компания през 2014 г. – Emailio.
Първият им пробив в акселератора се случва след едноминутно интервю, в рамките на което трябва да си спечелят покана. Докато презентират, тримата слагат бели листове пред лицата си и изчезват пред очите на интервюиращите, оставяйки ги да се дивят на виртуалния им космически фон.
Поканени са за разговор, в който имат 10 минути да отговорят на 40 въпроса, докато интервюиращите ги карат да се чувстват сякаш бъркат на всяка сричка. Боти сравнява този момент с отказите от клиенти и инвеститори, въпреки които продължаваш да полагаш усилия и да развиваш идеята си с вярата, че „палачинката ще се обърне и нещата ще започнат да се случват“.
Tenyks са приети в акселератора, преминават успешно през определения от Боти „тренировъчен режим за морски тюлени“ и разговорите за инвестиции започват да валят. След финала на тримесечната програма те представят резултатите си заедно с останалите участващи компании пред 2000 души инвеститори, репортери и хора от целия свят.
Представянето на този форум им позволява да съберат близо един милион долара допълнителна инвестиция. Те внимателно избират инвеститорите си, без да губят независимостта си, и да опитват да вземат максимума пари наведнъж. „Когато финансирането е голямо и няма какво да те кара да гориш и да се движиш, спираш да мислиш за постигане на целите, ставаш отпуснат и това те убива. Събрахме капитал, който ни дава някаква сигурност, но не твърде много, че да не вървим напред поради липса на тиктакащ часовник.“
Автор: Борислава Лунд
