За да взимате добри решения, не правете списък с плюсове и минуси
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Новата година означава нови решения. Сигурно сте си поставили цели и сте съставили списъци с плюсове и минуси дали да напуснете, да започнете нова работа или онзи бизнес, който винаги сте обмисляли. Не го правете.
Експертът по вземане на решения Ани Дюк казва пред Forbes, че целите и решенията се нуждаят от изход или от “освен ако”, а списъкът с плюсове и минуси е “усилвател на пристрастията”, който ви позволява да играете с това коя опция изглежда най-добра при съставянето му и да преценявате различните фактори по сходен начин, дори когато те не са такива. Един токсичен шеф, например, трябва да има много по-голяма тежест отколкото това дали настоящата ви работа ви дава достъп до кранове за крафт бира.
“Щом започнем да мислим за нещо, обикновено вече сме взели решение. Така че, ако искате да го осъществите, ще имате много плюсове, а ако не искате – много минуси”, казва Дюк, автор на книгата Quit, бивш професионален играч на покер и “специален партньор” в рисковия инвестиционен фонд First Round Capital Partners, фокусиран върху науката за вземане на решения. “Другият проблем е, че списъците “за” и “против” не изразяват величината. Колко лошо е едно нещо или колко добро е то?”
“Това, за което трябва да помислите, е: Кои са нещата, които ценя? Колко ценя времето? Колко ценя парите? Колко ценя удовлетворението от работата? После направете прогноза по същество: Попитайте се какво ще ме накара да постигна нещата, които ценя, на цена, която съм готов да платя?” Вместо списък със “за” и “против” Дюк предлага на хората да направят тази прогноза, като си представят, например, как смятат, че ще се чувстват след една година. “Къде сте по-щастливи? Със списъка “за” и “против” просто ще се заблудите, че по някакъв начин сте открили някаква истина. В повечето случаи това, което ще намерите, е собствената ви пристрастност.”
Когато се опитват да вземат решения за промяна, хората обикновено са предубедени към нея, казва Дюк, поради концепцията за нежелание за загуба. “Ние сме много толерантни към тези загуби от статуквото, така че трябва да си го признаем, да се отдръпнем и да помислим за това като за ново решение”, казва Дюк. “Един от най-добрите начини да го направим е да проектираме напред.” След като направите тази прогноза, Дюк предлага да разработите “критерии за отказ” – да си зададете въпроса какво не би ви накарало да останете в ситуацията и кои са сигналите, които биха ви подсказали, че е време да напуснете, както и да потърсите “треньор по отказване”, който да ви помогне да планирате излизането си. Той “може да е наставник, колега, приятел, терапевт – някой, който има предвид вашия дългосрочен интерес”.
Дюк има и препоръки за онези, които си поставят цели или правят новогодишни решения за следващата година. Твърде често хората стават жертва на когнитивен феномен – те не обичат да “затварят умствени сметки в загуби”, или да спират преди някаква крайна точка, към която се стремят. “На хартия имаме загуба. И ако “затворим сметката” – с други думи спрем да работим или продадем акциите, или напуснем работа, каквото и да е – тогава трябва да превърнем тази загуба на хартия в реализирана загуба.”
Този когнитивен феномен “води до това, че целите имат характер на “преминаване-неуспех”. Ако бягате на маратон и се нараните на 13-ия километър, ще се почувствате като провалили се пред да стигнете до 26-ия, а дори половин маратон би бил постижение. Ако изкачвате Еверест и сте на 300 метра от върха, но трябва да се върнете обратно заради метеорологичните условия, може да го възприемете като провал, въпреки че да стигнете толкова далеч е впечатляващо. “Това е част от причините, поради които много хора са загинали там. Продължили са нагоре в условия, при които не би трябвало. Те не са искали да затворят умствените сметки при загубите”, казва тя.
Вместо това, когато си поставяте цели или решения, не забравяйте да включите израза “освен ако”. Ще завърша този маратон, освен ако не се контузя. Ще получа това повишение, освен ако шефът ми не очаква от мен да правя неща, които не са етични. “Мисля, че имаме интуицията, че ако притежаваме резервен план, няма да се стараем толкова. Но това не е вярно. Просто ще се откажем по собствено желание. Това е нещото, което трябва да помним: все пак ще искаме да постигнем целта си. Просто ще ни попречи, ако сме със счупен крак.”
