Трансформация на индустрията
Автор
Най-новите статистически данни показват индустриална динамика, която може да изглежда изненадващо положителна, като се има предвид, че 2022 г. беше година на силно влошена сигурност. Според данните за производствения индекс на Евростат индустрията в България бележеше двуцифрени ръстове през годината и дори през второ тримесечие беше вторият най-висок ръст в ЕС. Всички сектори, които наричаме технически „дискретни“, бележат много по-висок растеж от средния за ЕС.
Ако не гледаме между редовете на тези данни, ще станем жертва на подвеждащ оптимизъм за 2023 г. В България имаме спорния късмет на догонващи, дипломатично казано, след останалите индустриални икономики от ЦИЕ, членки на ЕС. Догонването се изразява, на макроикономически език, в нарастване на съотношенията капитал към работни места и добавена стойност към работни места. Това се случва много отчетливо най-вече в един сектор – мехатроника и аутомотив, подобно на развитието на страни като Словакия, Полша и Румъния например.
Статистиката трудно различава тези фини нюанси в структурата на промишлеността. Дори чисто семантично производството се нарича по странния начин „преработваща промишленост“, което е иронично, при положение че най-динамичният подсектор нищо не преработва, а по-скоро асемблира машини и части за тях.
Дискретното производство, като автомобилостроенето и машиностроенето, е най-бързо развиващата се група от сектори в индустрията на България, която преминава през значителни структурни промени. За последните пет години дискретното производство нарасна с 4400 работни места, а износът му растеше с около 10% годишно. Секторът достигна над 1/5 дял в индустрията на България, успоредно със свиването на други отрасли, най-вече текстил и облекло.
Онези сектори, които преработват и които предпочитам да наричам „процесни“ индустрии, всъщност отдавна свиват дела си в индустрията. Но пък тяхната капиталоемкост – ДМА на едно работно място – е значително по-голяма от тази в мехатроника и аутомотив, които разчитат сравнително повече на количеството труд. Затова поскъпването на капитала ще засегне в различна степен тези сектори. Банковият кредит ще предпочита зрели компании и вероятно по-традиционни сектори. Чуждият капитал също ще бъде в по-ограничено предлагане, докато поскъпват парите по света. Нетните потоци от преки чуждестранни инвестиции в България варират значително през последното десетилетие, но никога не надвишават много повече от 2 милиарда евро годишно, средно около 1.3 милиарда евро годишно. Ако запазим нива около милиард през 2023 г., може би трябва да го считаме за успех, колкото и скромно да звучи.
Икономическият растеж е силно концентриран само в два региона на страната. София е приела повечето от новите работни места в ИТ и аутсорсинг индустриите. Пловдив и по-широката му област са привлекли повечето от новите работни места в дискретното производство. Всъщност широкият Пловдив е нараснал с почти 6200 работни места в дискретно производство през последните пет години, докато общите работни места в дискретно производство в България са нараснали с около 4400 (т.е. други региони са се свили). Пловдивският регион също така успява да привлече дискретни производствени компании, които имат близо 1/4 по-висока производителност от дискретното производство в останалата част на страната.
Производителността, която дефинираме като добавена стойност на едно работно място, очакваме да доближи 30 хил. евро през 2023 г. в дискретното производство. За последните пет години, за които има налични данни, производителността в дискретното производство бележи стабилен ръст от 7.5% средно годишно. Международните сравнения с данните на Евростат обаче показват, че България създава работни места, които са наполовина продуктивни спрямо тези в Чехия, Словакия и Полша. Румъния има средна добавена стойност на работно място, която също е по-висока от българската. Тези страни също така имат значително по-голям дял на дискретно производство в броя на индустриалните работни места, което е важен показател за изоставането на България в нейната индустриална трансформация.
С изключение на тежките процесни индустрии, които са относително по-малко интензивни по отношение на труда спрямо капитала, мехатроника и аутомотив производството има по-висока производителност от всички останали производствени сектори. Например производителността в най-бързо свиващия се сектор – текстил и облекло, е с около 60% по-ниска. Друг свиващ се сектор – храните и напитките – има дълготрайни активи на служител, които са с около 1/3 по-високи от тези в дискретното производство, и в същото време 1/3 по-ниска средна производителност на едно работно място.
По отношение на капиталоемкостта на дискретния производствен сектор размерът на дълготрайните активи на служител е около 26 хил. евро. Дълготрайните активи на едно работно място бележат сравнително бавен ръст от 4% средногодишно за последните пет години, за които има налични данни. Но новите и разрастващите се работодатели трябва да са наясно, че основните конкуренти за работните места са само новите чуждестранни инвестиции в мехатроника и аутомотив. Там дълготрайните активи на служител в компании с чуждестранна собственост ще надминат 30 хил. евро през 2023 г., което е с около 40% повече от тези в компаниите с българска собственост. Любопитна подробност е, че малките фирми (с по-малко от 50 работни места), основно български, имат повече ДМА на едно работно място в сравнение със средните компании (50–250 работни места).
Друг важен показател е съотношението производителност към разходи за труд (или добавена стойност към разходи за труд), което за мехатроника и аутомотив очакваме да бъде около 1.8. Това означава, че 1000 евро разходи за труд се свързват с 1800 евро добавена стойност. Въпреки че разходите за труд нарастват бързо, съотношението производителност към разходи за труд е сравнително стабилно в диапазона 1.7-1.9 от 2016 г. насам.
Разрастващите се работодатели могат да привлекат човешки ресурси от други производствени сектори с по-ниски заплати и по-ниска производителност. Например разходите за труд в храните и напитките са с 1/3 по-ниски от дискретните индустрии. Най-бързо свиващият се сектор – текстил и облекло, има разходи за труд на служител, които са с 45% по-ниски от тези в дискретното производство. Динамичният пазар на труда помага за тази нужна трансформация. Дори в най-атрактивния регион за нови индустриални инвестиции – Пловдив, където мехатроника и аутомотив непрекъснато увеличават дела си, – храните и напитките са с изненадващия дял от 1/5 в местната индустрия. Това е странно много – в други подобни бизнес дестинации в Европа те рядко надхвърлят 10%, а често са 5–6 процента – и показва, че голямата трансформация тепърва предстои. Тя ще се изрази не само в промяна на облика на отделни градове, но и в разпръскването на тяхното влияние към други части на страната.
