Енергията през 2023 г.: Европа ще страда още повече

Боян Рашев Автор

Както предвидих в края на 2021 г., енергийната криза се превърна в катастрофа през 2022 г. Случиха се обаче и две непредвидими събития – войната в Украйна и завръщането на локдауните в Китай. Те повлияха в различна степен на пазарите на енергийни ресурси.

КАКВО СЕ СЛУЧИ В ЕНЕРГЕТИКАТА ПРЕЗ 2022 Г.?

Преди всичко енергията погълна огромен дял от световната икономика. Рекордните цени изядоха около 13% от брутния вътрешен продукт на света – нещо, което се е случило за последно в края на 70-те години на 20-и век.

Цените на въглищата и природния газ на глобалните пазари достигнаха исторически рекорди. Те повлякоха и цените на електроенергията и доведоха до принудителни спестявания на енергия, които ограничиха икономическия ръст в много страни. Стартът на войната в Украйна в края на февруари, опитите на Путин да използва енергията като оръжие и ответната реакция на западния свят наляха масло в огъня – цените на нефта също скочиха много бързо.

От друга страна обаче, Китай продължи с политиката си на нулев ковид и още през април най-енергоемката икономика в света влезе в дълъг период на локдауни, които силно намалиха потреблението.

През първите 9 месеца на 2022 г. Китай отчете спад на вноса на втечнен природен газ и въглища с около 20%, както и спад на потреблението на нефт с около 2 милиона барела на ден.

Така ефектите от събитията в Украйна и Китай в голяма степен се неутрализираха и цената на нефта, най-важния енергиен ресурс на планетата, не достигна исторически рекорд, а вместо това спадна дори под $100 на барел през последното тримесечие на годината.

През 2022 г. Европа преживя най-тежката енергийна криза след Втората световна война. Цените на природния газ надскочиха предишните рекорди в пъти и въпреки че хранилищата са пълни, фючърсите на холандската борса през декември остават около 10 пъти по-скъпи от средните цени за 21-ви век.

Междувременно потреблението се срина с 25% (ноември) като най-голям дял в това има ограничаването и/или затварянето на всякакви енергоемки производства – от торове и химикали до металургия и стъкларски заводи. Голямата експозиция на електроенергийните системи в ЕС към газ (и вносни черни въглища) доведе до рекордни цени и на тока. Още през лятото редовно виждахме стойности от над 600 евро/MWh, а зимата тепърва предстои.

България се възползва по доста интересен начин от всичко това. Благодарение на ядрената ни централа и рекордната работа на комплекса „Марица-изток“ страната ни се превърна в третия най-голям износител на ток в ЕС в абсолютна стойност.

Този износ генерира огромни приходи за държавните компании и бюджета и дава възможност на правителството да субсидира потреблението както за домакинствата, така и за индустрията. Накрая енергийните разходи за българските производители са по-ниски от тези за конкурентите им в ЕС и дори индустриалната ни продукция и износ растат с бързи темпове. Доживяхме да видим и нещо немислимо – „Мини Марица-изток“ изнасят 1 милион тона лигнитни въглища за централите край Белград в Сърбия.

Останалият свят отчита разнопосочни резултати. Китай като цяло сви енергийното си потребление, но пък регистрира скок в местния добив на въглища с 8% до 4.4 милиарда тона за 2022 г. САЩ отчитат рекорди в добива, потреблението и износа на газ, но добивът на суров петрол изостава. Като цяло обаче развиващите се страни страдат най-много от скъпата енергия и инфлацията, защото разходите за базови неща там са твърде голяма част от приходите на хората. Когато енергията е скъпа, светът обеднява.

КАКВО ОЧАКВАМ ДА СЕ СЛУЧИ ПРЕЗ 2023 Г.?

Допусканията ми за 2023 г. включват прекратяване на политиката за нулев ковид в Китай и продължаване на конфликта с Русия. Смятам, че дори войната в Украйна да бъде прекратена, западният свят ще продължи да изолира Русия и икономическите връзки няма да бъдат напълно възстановени дълго време.

Енергийно потребление и ефективност: Колкото и да се повишава енергийната ефективност, светът ще продължи да ползва все повече енергия, за да задоволява растящите си нужди и желания. През 2022 г. например въпреки рекордните цени енергийното потребление на Индия лети нагоре с +10%. Съвсем скоро Индия, Пакистан, Бангладеш и страните от Югоизточна Азия ще заместят Ки­тай в ролята му на основен двигател на глобалния растеж. Не, не очаквай­те ръстът на потреблението да спре, като това се отнася и за България.

Биомаса: Тежката икономическа и енергийна криза вече води до ръст на потреблението на биомаса в цял свят, като особено шокиращо е положение­то в богата Европа. Това може да бъде ограничено само от политики, които стимулират добива и потребление­то на нефт, газ, въглища и ток, които да свалят цените им. За съжаление, не виждам това да се случи скоро, така че през идващата година светът ще използва все повече дърва за енергия, тоест ще се връщаме към Среднове­ковието.

Възобновяема енергия и батерии: През 2022 г. делът на ВЕИ в европей­ското и глобално потребление напра­ви рекорд. Дали това понижи цената на тока обаче? Не, случи се точно об­ратното.

ВЕИ привличат лъвския пай от парите на публични и частни ин­веститори вече повече от десети­летие, но реално не успяват да замес­тят базовите енергийни източници. В по-дългосрочен план изграждането и подмяната на ВЕИ и гигантски батерии изисква огромни количества метали, които просто няма откъде да дойдат.

През 2023 г. в България ще видим дос­та нови слънчеви и вятърни проекти, а сигурно и първите мащабни батерии. За съжаление, малко вероятно е ПАВЕЦ „Чаира“ да бъде възстановена, така че още през лятото на 2023 г. можем да очакваме и първите признаци на кани­бализъм сред слънчевите централи – цената на тока на Балканите в опре­делени дни може рязко да спада поради свръхпредлагане от фотоволтаици­те и липса на капацитет за съхранение. Като цяло модерните ВЕИ ще продъл­жават да растат на световно ниво, но това по никакъв начин няма да по­могне на света да излезе от енергийна­та криза.

Ядрена енергия: Светът отбе­лязва бавно завръщане към ядрената енергия. Дори ЕС с половин уста я призна за „устойчива“, а САЩ отново инвестират значими суми в развойна дейност. Бъдещето за мен е свързано с малките модулни ядрени реактори, а последните новини за напредък в ядре­ния синтез също са впечатляващи. Не, ядрената енергия няма как да направи рязък скок през 2023 г., но завръщането ù вече се очертава.

Въглища: Колкото и обречени да из­глеждат от политическа гледна точка, въглищата се радват на бум на търсе­нето навсякъде по света, включител­но в Европа. В Източна Азия така или иначе се изграждат огромен брой нови въглищни ТЕЦ. В България те продъл­жават да дават около 50% от тока и това няма да се промени през 2023 г. В тази връзка инвестициите в нова от­кривка в „Марица-изток“ стават из­ключително належащи, ако България иска да запази привилегированото си положение на Балканите. Въглищата ще запазят позицията си като основен източник за производство на евтин и надежден ток в света.

Природен газ: Шоковите цени, енергийната война между Русия и Ев­ропа и ковид политиката в Китай до­ведоха до първия глобален спад на по­треблението на газ през 2022 г. Той обаче е толкова ценен за световната икономика, включително за производ­ство на торове и химикали, че няма как да минем без него. Това ясно се вижда в САЩ, които отчитат поредния ис­торически рекорд на потреблението.

Благодарение на новите технологии и инвестиции в добив, втечняване и регазификация газът вече е наличен в огромни количества и може да се транспортира не само по тръби, но и с кораби и камиони. Дори ужасяващите цени не могат да спрат възхода на при­родния газ – той ще се ползва все по­вече на глобално ниво.

Нефт: Нефтът отбелязва бър­зо възстановяване в потреблението, като единствено политиката за нулев ковид на Китай го забавя. Цената му се изстреля нагоре след началото на вой­ната и оттогава бавно спада.

С отва­рянето на Китай очаквам обръщане на тренда. Електромобилите яхнаха въл­ната на субсидиите в Китай и Европа и през 2022 г. отчитат силни продажби. Делът им в световен план обаче дълго време ще бъде твърде малък. Полети­те вече се възстановиха. Междувре­менно страните от Г 7 обявиха война на руския нефт, от която ОПЕК ще се възползва максимално добре.

Добиви­те в цял свят стагнират, а инвести­циите в нови проекти са много далеч от нужното за осигуряване на потреб­лението. През 2023 г. очаквам енергий­ният шок да бъде свързан преди всич­ко с цената на нефта, и по-конкретно дизела.

През 2022 г. светът преживя тежка енергийна криза, която засегна особе­но силно Европа. В основата ù са кли­матичните политики и свързаният с тях дългосрочен отказ от инвести­ции в добива и производството на нефт, газ и въглища, който се наблю­дава не само тук, но също и в САЩ, Ка­нада, Австралия и много други развити страни.

Добрата новина е, че лидери­те на реалната икономика и инвести­ционния свят бият тревога, вече не се притесняват да сочат виновниците и ясно да заявяват нуждата от промяна в курса. Лошата новина е, че политиче­ският ни елит здраво е забил копита и държи на своето, без да се съобразява с реалностите на физиката и на ико­номиката. Резултатът е, че глобална­та енергийна криза ще се задълбочава и през 2023 г.