Това, което очакваме най-силно през 2023 г.?
Новата година вече е тук. Част от пожеланията в края на 2022-а отново се превърнаха в мечти без краен срок, понякога останаха в поредния късмет от баницата, но за други в добре описани цели със съответните измерители.
Очаквания имаме към всичко. Не по-малки са те към работата, мениджъра ни или към нашия работодател. Понякога те са рационални, друг път емоционални. Но те са там – формирани, осъзнати или не, бленувани и породени от сравнения. Често съставени и от реални нужди. Висока инфлация, например.
Кои са най-желаните очаквания? Отговор дава мое независимо проучване сред 853 души*.
Резултатите
С оглед на високата инфлация през изминалата година, 40% от анкетираните споделиха, че най-силното им професионално очакване през 2023-а е да имат по-високо от настоящето си възнаграждение. Нивото на годишна инфлация към декември 2022 г. спрямо същия месец през 2021 г. е 16.9%, по данни на НСИ. Но както и при прогнозата за времето и температурите през зимата – едно е измереното, а съвсем друго се усеща.
Според наблюдения на мнозина, нивата на инфлация са по-високи от обявеното. Донякъде и очакването за по-високо възнаграждение би компенсирало намалената покупателна способност. Ето защо, 40% от анкетираните имат категорично това очакване.
На второ място е избрана опцията – „да получавам доходи от няколко места“. Диверсификацията им е донякъде също е следствие на по-високата инфлация и желанието на анкетираните да получават такива от няколко места. Очакванията в тази посока ще осигурят по-високата покупателна способност или ще запазят настоящата им, но и ще повишат сигурността им, че доходите не са от един източник, който би могъл да изчезне поради някакви причини. От друга страна, допълнителните доходи са възможност за различен тип динамична работа, като консултанти, експерти, ментори или преподаватели – различни временни проекти или екипи. Част от тези доходи са на ръка – неотчитаеми и непроследяеми, чиста печалба.
Общото за анкетираните, които имат очаквания за доходи от няколко места е, че те в по-голямата си част осигуряват допълнителна заетост, извън регулярната такава. Хем имаш сигурността на постоянната си работа, хем някой е готов да плати за нещо, което можеш и извън нея. В близкото минало на това му се казваше – часпром.
На трето място са очаквания, свързани с все по-дискутираната опция за 4-дневна работна седмица. Дали обаче самите анкетирани смятат, че ще станат по-продуктивни след нейното евентуално въвеждане – в някоя от следващите статии.
След като приключи това изследване, в професионалната мрежа LinkedIn бяха отново валидирани ТОП 4-те от най-големите очаквания за 2023-а на база описаното дотук. Участие взеха 595 анкетирани. С не особено голяма разлика се промениха местата на първите две очаквания – тук на първо място участниците избраха доходите от няколко източника с 38%, а с 34% е поставено по-високото възнаграждение. Каквото и да си говорим – става въпрос за пари.
Едно от обясненията за размяната на местата между двата отговора в двете изследвания е профилът на потребителите на LinkedIn. Предимно образовани хора, в по-голямата си част от които правят допълнителни постъпления или вече са тръгнали в посока диверсификация на доходите си. Може би затова и това е по-важното за тях.
От друга страна, тези допитвания ни дават добра отправна точка в посока бъдещо задоволяване на глад от определени специалисти с помощта на друг тип договорни отношения, извън класическия трудов договор с 8-часов работен ден. Видно е, че по-високо образованите хора с удоволствие биха изслушали предложения, които не биха попречили на регулярната им работа, но биха им осигурили допълнителен доход. А и, все по-често срещаме „свръх квалифицирани кадри“ по интервютата за работа – ето една възможност с която да ги ангажираме за определен период или по друг тип договор. Хем използваме тяхната свръхквалифицираност, хем и те получават доход за нея. Очевидно е, че желанието в едните го има. Въпрос на комуникация е. В Кодекс на труда са описани опциите.
*Информация за изследването.
Допитването на Милен Великов е авторско, анонимно и има за цел да установи моментното мнение на максимално широк кръг от активно работещите или наскоро освободени лица. Провежда се за 5-а поредна година. Фокус са всички служители, мениджъри, работници и др., които са назначени на трудов или граждански договор и полагащи труд, който се заплаща, както и към такива, които в момента не работят, но са имали работодател през 2022 г.
Профил на участниците в изследването „Размисли за 2022-a и поглед към 2023-а“
Период на провеждане: 13.12.2022 – 03.01.2023 г.
Участници – 853 души.
60.8% жени и 39.2% мъже
Поколение:
Родени между 1946-1965 – 1.8%
Родени между 1966-1979 – 23.8%
Родени между 1980 – 1994 – 60.5%
Родени след 1995 г. – 14%
Работещи в компании с централи в:
България – 49.4%
Европа – 32.6%
САЩ – 13.1%
Друго – 2.8%
Азия – 1.9%
Размер на компанията в която работят анкетираните:
До 50 служителя – 24.2%
До 200 – 23.6%
До 499 – 12.5%
Над 500 – 36.1%
Компания, която няма служители в България – 3.6%
В кой икономически сектор работят анкетираните:
ИТ/Разработване на софтуер – 23.9%
Здравеопазване и фармация – 11.4%
Търговия и продажби – 11.1%
Друго – 10.9%
Производство – 10.4%
Банки/застраховане и кредитиране – 8.7%
Бизнес консултантски услуги – 6.1%
Държавна администрация – 3.2%
Образование/курсове – 2.6%
Транспорт/спедиция/логистика – 2.5%
Завършена степен на образование:
Научна степен „Доктор“ или по-високо – 3.8%
Средно образование – 7.9%
Образователна степен „Бакалавър“ – 26.6%
Образователна степен „Магистър“ – 61.8%
Ниво като наети служители:
Топ Мениджмънт (Мениджъри/Директори, рапортуващи директно на CEO/Изпълнителен Директор/Управител/Министър) – 8.9%
Мениджъри на хора (Мениджъри/Директори, рапортуващи на Топ Мениджмънта и/или управляващи хора) – 21.3%
Мениджъри на процеси (такива, които управляват единствено процеси, а не хора, но са на високо ниво в йерархията на дадена компания) – 14.5%
Експерти/Специалисти – 42.3%
Служители/Работници – 12.2%
Работя като самонает – 0.2%
Безработен съм – 0.5%
