Да поговорим за зрелостта

Вероятно се чудите защо искам да започна разговор за зрелостта и какъв е контекстът на този разговор?

Това е релационен разговор в контекста на човешката трансформация, фокусиран върху това как можем да се променим чрез диалог и саморефлексия в психологически безопасно пространство, иначе казано „коучинг“.

Като се има предвид, че коучинг е модерна дума, придобила широка употреба (всъщност това е една от най-бързо развиващите се професии в днешно време), нека навлезем по-надълбоко и стигнем до същината.

Коучингът е сравнително нова професия, която е в помощ на човешката трансформация (в сравнение с много по-стари професии и начини за личностно развитие като преподаването). Знаете ли, че думата „коуч“ е използвана за първи път в средата на деветнадесети век за преподавател, който „влачи“ богат, но мързелив студент, за да мине изпитите в университета Оксбридж?

В съвременния вариант „богатият“ студент е този с неограничен потенциал, който няма нужда да бъде „влачен“, защото е избрал да се впусне в пътешествието на вътрешноличностната трансформация.

И така, какво общо има зрелостта с това? Тоест зрелостта на коуча и зрелостта на коучвания:

Това е човешка трансформация, а не трансформация на коучвания, защото в тази връзка ние взаимно си влияем. Вярвам, че всеки човек, с когото работя, е както мой ученик, така и мой учител.

Това е партньорство, защото в трансформиращия коучинг, който е съвместен творчески процес, основан на взаимодействие, има непрестанно разгръщане на самопознанието и промяна.

Четирите нива на коучинг зрялост

Клътърбек и Бачкирова са направили проучване в университета Оксфорд Брукс с цел да помогнат на компаниите, наемащи външни коучове на изпълнителни ръководители, да вземат информирани решения за това кой коуч е подходящ и кой не е. Няколкостотин коучове са преминали през този процес в Обединеното кралство и Европа.

С времето са се появили четири различни мисловни рамки по отношение на това как коучовете възприемат себе си и своята практика. (Клътърбек и Мегинсън, 2011 г.). Тези четири нива на коучинг зрялост в коучинг диалога са представени в таблицата по-долу:

 

Моят над осемгодишен опит в коучинга на изпълнителни ръководители и предприемачи ме научи, че зрелостта се намира някъде в континуума между подхода базиран на философията и системно-еклектичния коучинг подход. Колкото на по-ранен етап сме в отношенията коуч – коучван, толкова повече се нуждаем от подход, основаващ се на философията, и колкото повече узряваме във връзката, толкова повече преминавам към системно – еклектичния подход, който дава свобода. Системно – еклектичният подход изисква високо ниво на вътрешно доверие, липса на страх, способност да оставиш контрола и да осигуриш пространство за протичане на процеса на промяната, както и за спонтанната поява на решенията и отговорите. Клътърбек (2020) обяснява, че коучовете, които използват философския подход интегрират това, което правят като коуч, с това, което са като личности. Тук става дума по-скоро за това да БЪДЕШ коуч. Коучове, които работят със системно – еклектичен подход “осигуряват безопасност, докато клиентът води диалога, който трябва да проведе със себе си“.

Отговорността за извършване на вътрешноличностна трансформация се споделя между коуча и коучвания, като и двамата се нуждаят от определено ниво на зрялост. Коучът създава среда за протичане на вътрешноличностна трансформация, докато коучваният осигурява вътрешна откритост, за да изследва нови парадигми и да прави решителни промени посредством целенасочени действия. Коучът е като „съдът – делва“, обучаваният е „пространството“. „Съдът“ определя границите (безопасната среда), а пространството е неограниченото потенциално разгръщане, което придобива своята форма по време на вътрешната работа.

Зрелостта на коучвания

Какво да кажем за зрелостта на коучвания? Според Клътърбек (2020, място 594) тази зрялост е свързана с набора от умения, които той/тя/ трябва да притежава. Например да има смелостта и способността да помоли за коучинг и да прояви постоянство през целия процес, способността да назовава проблемите, за които се нуждае от помощ, да може да разсъждава по проблема, както преди, така и след коучинг диалога, да изслушва активно (това включва също да поиска време за обмисляне на ключови моменти от коучинг диалога) и да бъде отворен както за релационните, така и за емоционалните елементи на проблема.

Когато нивата на зрялост на коуча и на коучвания се изравнят, отношенията достигат зрялост, позволявайки дълбочина в коучинг диалога, а резултатите могат да бъдат експоненциални. Имах щастието и благословението да стана свидетел на това.

Напълно съгласна съм с Клътърбек, за това че:

„Броят на коучовете, които признават ограничеността на опростените модели нараства, въпреки че по-голямата част от хората, които наричат себе си коучове все още работят на много основно ниво, а акредитациите, основаващи се на броя часове практика, са до голяма степен безсмислени.“ – Клътърбек (2020, място 623)

Според него най-добрият начин индивидуалният коуч да развие чувство за системна цялост е да стане екипен коуч.

Храна за размисъл!