Иван Христов и Андрей Арнаудов: Продуценти с кауза

„На церемонията за първи клас не бяхме от най-високите, не виждахме какво става пред нас. Андрей ме вдигна, а аз му разказвах. Това вдигане има някаква символична стойност, после през годините все сме се вдигали един друг“ – този спомен от био­графичната им книга „Братя по сърце“ може би най-точно описва професионалната синергия между Иван Христов и Андрей Арнаудов, които винаги гледат в една посока.

Отдавна тя не е към церемонията в първи клас, а към творческите хоризонти и социалните каузи, с които са ангажирани. Интервюто ни беше поотделно с всеки от тях – по тяхно желание, за да може всеки да разкаже за проектите и идеите, които го вълнуват, но през цялото време се усещаше общата нишка, която обединява усилията им. А това са дълбокият смисъл и ценности, които влагат в работата си и за които говорят емоционално, експертно и с възможни решения.

ДВАМАТА СА НА ЕКРАН

от края на 90-те години на миналия век, когато разтърсват спокойната тогава телевизионна среда с предаването „Сблъсък“. Следват стотици часове екранно време, проекти за всички национални телевизии, високи рейтинги, фалит и много научени уроци. Продуцентската им компания „Междинна станция“ стои още зад знакови заглавия като „Всяка неделя“, Music Idol, „Бригада Нов дом“, „Смени жената“, „Папараци“, „Къртицата“, „Станция Nova“, „Терминал 7“, „Това го знае всяко хлапе“ и много други. Във всяко от тях търсят професионализъм и смисъл отвъд забавлението.

„Когато правим предаване, не го правим просто за да го има по телевизията, винаги търсим добавена стойност, подтекст и дълбочина“, казва Христов, обръщайки внимание, че времето на „празноглавите скандали“ по телевизията вече е изтекло.

Дори най-емблематичното им предаване – „Фермата“,  всъщност е формат по лиценз, но продуцентите вкарват в него мисия и ценности, заради които публиката го определя като „най-българското предаване“. „Във „Фермата“ има битки, любов, скандали, всичко, което има и в другите реалити формати, но в нея има и седем–осем минути, които са урок по история, по традиции. Това е част от нашето телевизионно съзря­ване – да бъдем с нещо полезни“, добавя Арнаудов.

Търсенето на допълнителна стойност може да бъде открито във всеки от проектите им – като теми, които се разглеждат („Сблъсък“), като жанрове, които да се представят професионално на публиката („Папараци“), или послания, които искат да отправят.

Наблюденията върху телевизионния им живот ги водят до извода, че всяко телевизионно предаване е много краткотрайно, без стойност във времето, независимо колко висок рейтинг има или с колко сезона се върти през годините.

В контекста на добавената стойност, която търсят, и желанието да оставят следа се насочват към създаването на книги. От 2019 г. насам всяка година издават „Алманах“, свързан с историята и природата на България.

Книгите са написани от експерти историци и се представят в съответния сезон на „Фермата“. „Много съм щастлив, че Алманахът, който направихме като книжно сърце и душа на „Фермата“, е толкова харесван. Най-ценното е, че по този начин материализирахме една цифрова холограма, една идея, която е нематериална, придоби материално изражение.

Създаването на Алманаха е точно тази магия за мен, истински трайно нещо, което ще остане 100 години след нас“, казва Христов и споделя, че е много развълнуван, когато вижда как читателите колекционират всеки следващ том на Алманаха. Книгите от поредицата са едни от най-продаваните заглавия в България, като всяка година оглавяват класациите с десетки хиляди продадени копия – над два и три пъти повече от средните продажби на останалите заглавия.

През 2022 г. Христов и Арнаудов стигат кулминацията на своето книжно приключение с автобиографията „Selfmade: Братя по сърце“.

Признават, че повече от половин година са отказвали поканата за тази книга, защото не вярват, че автобиография се пише, когато си на 42 г. Но от издателството проявяват търпение, тъй като искат да стартират новата си линия биографични проекти именно с историята на двамата продуценти. Резултатът е интерактивна книга с QR кодове и стотици допълнителни клипове, истории и снимки.

КОГАТО ГИ ПИТАМЕ КАК ПОДБИРАТ ПРОЕКТИТЕ,

в които да участват и които да реализират, Христов отговаря: „Следваме нишката – за всяко нещо, което правим, трябва да откриваме съзнателен или емоционален смисъл да го правим“. Преди 10 години, когато започва масовото създаване на български сериали, Христов и Арнаудов абсолютно съзнателно вземат решението да не участват в тази вълна. Усещат, че всичките им колеги ще са заети със сериали и съответно в телевизията ще се отвори голяма ниша, която могат да уплътнят.

Дистанцията на времето показва, че са взели правилното решение, реализирайки над 30 телевизионни проекта, включително и колаборации със Сърбия и Македония. А сега, когато идва втората вълна нови български сериали, те са натрупали достатъчно опит, контакти и телевизионна зрялост, за да могат да се качат смело на борда.

От две години „Междинна станция“ продуцира най-хитовите български сериали на bTV. Първият им сериал – лятната комедия „Съни бийч“, се завъртя в ефира на bTV в началото на 2020 г. и още с първия си епизод събра над 1 млн. зрители пред екрана – рейтинг, равен на реалити форматите в праймтайма.

Вторият им сериал „Мен не ме мислете“ пък вкара в телевизионен ефир утвърдени театрални актьори. „Това е един превъзходен каст. Всички са много заети в театрите, в които работят, програмата беше кошмар да се направи – превръщаме живота им в ад, защото снимането на сериал е казарма“, обяснява Христов и добавя, че се съгласяват на тази „казарма“ заради отношението на екипа и заради актьорската свръхзадача, която изисква лично отношение към ролята и сюжета.

„Сериалът се радва на изключителен интерес, защото е непретенциозен, всеки може да се припознае в него, но е абсолютно безкомпромисен като изпълнение, заснемане и работа на екипа.“

Когато говорят за всеки един от проектите си, тънката нишка на смисъла и желанието да оставят следа се виждат веднага. Поредното творческо предизвикателство, в което се впускат, също има своето голямо „Защо“.

„За съжаление, в момента България изживява разпад във всяка област. Част от проблема е, че ние като българи не можем да усетим нуждата да бъдем единни. След 1989-а някак си усетихме, че поединично сме по-силни, отколкото заедно“, казва Христов.

Според него една от причините е, че нямаме национални символи и герои, които да ни обединяват и да ни карат да се чувстваме горди. Затова те решават да изведат една такава личност, която да увековечат за следващите поколения с исторически биографичен филм.

Това е Георги Аспарухов-Гунди, а филмът ще се казва „Гунди: Легенда за любовта“. Очакват, че ще получат обвинения, че го правят, защото са левскари, но Христов разказва, че когато Гунди е бил жив и в разцвета на своята кариера, той е бил символ на свободата и е бил обичан от всички.

Продуцентът казва, че знае за Гунди от баща си и дядо си, разказва и на синовете си за него, но той вероятно ще е от последното поколение, което ще помни футболиста. „Гунди изчезва, ние сме последните носители на спомена не само за него, но и за много други личности, без дори да го усещаме.“

По проекта вече пет години работят заедно с Емил Бонев, който е идеен носител и сценарист на филма. Първият човек, който се включва като консултант по сценария, се казва Величка Аспарухова – вдовицата на Георги Аспарухов.

Пренаписват отново и отново сценария, трупат опит и самочувствие със сериалите и тв продукциите, докато се усетят достатъчно готови и узрели да направят този филм. Снимките започват през юни и лентата трябва да излезе до края на 2023 г.

Бюджетът на филма е 3 млн. лева – действието ще се развива в София през 60-те години на ХХ век, което изисква много повече усилия в пресъздаването на средата. Ключовият стратегически партньор на „Междинна станция“ за кинопроекта е онлайн платформата за залагания Sesame.bg, които покриват около половината от бюджета на филма.

В името на това партньорство и сбъдването на мечтата за филма Христов и Арнаудов се съгласяват да станат рекламни лица на платформата. За дофинансирането на проекта продуцентите допълват бюджета с лични средства и пари от меценати, за които разработват специални меценатски пакети.

ФИЛМЪТ ЗА ГУНДИ

е част от общата им рамка на действие да създават полезни неща, от които да сме горди като общество. „В момента България няма национална кауза“, казва Арнаудов, който е възпитан и отгледан в ценностите на национализма. Спомня си, че приживе баща му – музикалният диригент Васил Арнаудов, е бил човекът, който е въвел традицията националният химн да се излъчва всеки ден в 12 ч по БНР.

Неслучайно в социалните си проекти Арнаудов е движен от визията за България и нейното бъдеще. „Националната кауза е това парче земя от 111 хил. кв. км, което сме успели да запазим, да успеем ние, българите, по някакъв начин да го стопанисваме. И ако ние не успеем да накараме младите да се върнат в България, да останат тук, да създаваме семейства и деца, ще го изгубим. Ще дойдат други хора, ще заживеят тук и това ще стане в рамките на нашия живот. И скоро ние ще бъдем последните от тази нация на 1300 години, които ще загасим осветлението“, казва Арнаудов. Тяхното решение са инициативите Движение за национална кауза (ДНК) и Bulgaria Wants You.

„Следваме нишката – за всяко нещо, което правим, трябва да откриваме съзнателен или емоционален смисъл да го правим.“

През 2015 г. започват да се интересуват от демография. Тогава вярват, че раждаемостта е ключът към проблема, затова поставят начало на инициативата ДНК, която да повишава информираността по темата и да насърчава младите хора да създават семейства. Всяка година 10 хил. семейства кандидатстват в кампанията на ДНК „Направи го сега“, като 10 от тях получават подкрепа с всичко необходимо за бебето през първата година. Цялото финансиране на кампанията се осигурява с лични средства на Христов и Арнаудов, а от тази година – и с продажба на благотворителни календари.

През последните години се задълбочават в темата и разглеждат демографските стратегии на много държави по света – разбират, че никъде раждаемостта не е решение. Защото създаването на дете е личен въпрос и няма общо с материалните проблеми – например в Индия се раждат милиони деца, в Швеция – не. Затова се фокусират върху втория аспект на демографията – задържането на младите хора.

ТАКА СЕ РАЖДА ИДЕЯТА ЗА BULGARIA WANTS YOU

този път обаче основателите са категорични, че не искат да „ходят по мъките“ с една кауза с идеална цел, а търсят бизнес елемент, така че да създадат устойчив проект с потенциал за разрастване.

Оформянето на бизнес модела има три основни компонента – 1) социалната кауза, която ги мотивира; 2) осигуряване на набор от професионални услуги, за които компаниите да плащат; 3) осигуряване на възможности и информация за потребителите.

Bulgaria Wants You предлага на компаниите възможност да намират специалисти през обяви за работа на платформата, но също така работи като рекламна агенция, която им предлага employer branding съдържание, разказване на истории на техните служители, създаване на съдържание за социалните мрежи, онбординг и рекрутмънт съдържание, въобще всякакво съдържание по отношение на това как да станеш част от една компания и какви възможности ти дава тя.

Всичко това в комбинация с обявите за работа, директния маркетинг на събития в България и света и медийната подкрепа на bTV се оказва желан пакет с услуги, за който компаниите плащат годишна такса. Тя се определя от количеството услуги, като се плаща допълнително за презентиране по време на събитията за търсене на работа.

„Bulgaria Wants You стартира през юли 2020 г. и избухна. Ние растем като гъба“, казва Арнаудов и отбелязва, че само за две години вече имат над 150 компании, с които работят в платформата, екипът се е увеличил от трима души в началото до 17 човека в момента и пак почти не успяват да обработят всички заявки за участие на фирми.

Обединението на социална кауза с 4-в-1 услуги (employer branding, HR платформа с обяви за работа, медиен канал и jobs events) се оказва печелившата комбинация. Това им дава възможност да започнат да градят финансова независимост от продуцентската си дейност.

Потребителите на платформата Bulgaria Wants You също имат много добавена стойност, която за тях е безплатна. Те могат да използват калкулатор за стандарта на живот, да получават новини от регионите или работодателите, да се включват безплатно на събитията за срещи с работодатели. През 2023 г. предстоят събития в Пловдив (11.02.), Лондон (02.04.), София (11.06.), Виена (15.10.).

„Платформата се самоиздържа чудесно.През 2023 г. ще помислим как да надградим, така че да генерираме и някаква печалба, което е много важно, за да продължим да разрастваме дейността си“, казва Арнаудов.

Той подчертава, че както за ДНК, така и за Bulgaria Wants You не са използвали никакво държавно финансиране и еврофондове – всичко е стартирано само с техни лични средства, а след това и с таксите на компаниите. Надяват се в бъдеще освен бизнеса, в платформата по-активно участие да имат и местните общини.

„Ключовото тук е, че бизнесът, за разлика от държавата, разбира, че демографията е важна. Държавата не го разбира, защото тези два милиона, които носят останалите на гърба си, са последна грижа за политиците, защото са трудни за манипулация. Но за бизнеса тези два милиона са най-важни, защото те са движещата сила на икономиката. Както и онези 2.5 млн. българи, които са в чужбина“, казва Арнаудов.

Наблюденията им показват, че компаниите все повече мислят какви допълнителни придобивки и социални пакети да осигурят на служителите си, така че те да се чувстват щастливи. Има ключови позиции, за които внимателно се търсят правилните хора. Когато ги намерят и те живеят в чужбина, осигуряват 10 хил. лв. бонус извън заплатата за адаптация на завръщащи се българи и това е упоменато още в обявите за работа на платформата.

Но дали всички тези усилия, които полагат за връщането на българи от чужбина и за насърчаване на раждаемостта, са достатъчни, за да се промени ходът на демографията? Арнаудов отговаря, че важното е, че започват да правят впечатление не само на компаниите, но и на политиците и институциите, които в един момент да бъдат техни партньори.

Опитът с Bulgaria Wants You ги е довел до извода, че „в момента е много по-ценно за развитието на държавата да бъдеш част от частния бизнес. Ние смятаме, че частният бизнес променя България, а не политиците“.

Въпреки това условно разделяне на бизнесите и каузите връзката между телевизионните проекти на Христов и Арнаудов, Гунди, ДНК и Bulgaria Wants You продължава да бъде търсенето на смисъл и устойчивост, за да създадат неща, които ще останат и след тях.