Какви са нагласите на българите за пазара на труда през 2023 г.
Как ще се развие пазарът на труда през 2023? Какви са нагласите на хората на база различни демографски признаци, намираме в мое независимо проучване сред 853 души
На ниво образование
Нека разгледаме тези, които са със средно образование и онези, които имат научна степен „Доктор“ или по-висока такава. Очаква се, че разликата помежду им е по-голяма, отколкото между бакалаври и магистри.
При анкетираните със средно образование, основното очакване е в посока по-високо заплащане на първо място, на второ са доходите от няколко места, а на трето е работата при 4-дневна работна седмица. Дотук резултатите като тези на ниво извадка от 853-ата анкетирани. Най-неатрактивна е опцията да работят изцяло хибридно, а за 13% от тях, новата година би могла да е и ново работно място.
При анкетираните, които имат научна степен „Доктор“ или по-висока такава, първите две очаквания са същите, като на хората със средно образование. Донякъде различна е тяхната категоричност. Единствената разлика е по-отношение на третия отговор. Тук той е в липсата на преценка. Допуска се, че по-образованите хора имат нужда от по-голяма конкретика или данни, преди да формулират своето мнение. Нека се има предвид, че двете извадки не са особено равни или кой знае колко големи.
Разлики по пол
Кои са разликите между мъжете и жените по отношение най-силните очаквания в професионален план през 2023 г.?
И при мъжете, и при жените, на първо място е по-високото заплащане, макар и с различни процеснти. Високата инфлация е факт, без значение от пола. Още при второто място идва първото разминаване помежду им. Ако за мъжете е важно да осигурят още доходи, то за жените е по-важно да работят на 4-дневна работна седмица. Донякъде очакванията за едните са в посока осигуряване на повече прехрана и възможности за допълнителни средства, а при другите е по-ценно времето за отглеждането на децата и домакинската работа, която преимуществено се извършва от женския пол. Една идея по-важно при тях е и по-големия обем от платен годишен отпуск. Странно, поне за мен е ниския резултат при очакването за хибриден начин работа или това вече е реалността и като такава се приема за подразбиране? И жените не бягат от допълнителни доходи, но това очакване при тях за 2023-а е на трето място. При мъжете това е очакването за работа на 4-дневна работна седмица.
На база къде е седалището (Централата) на компанията в която работят анкетираните
При анкетираните, чието седалище на фирмата е България, резултатите не се различават от тези, които са ниво извадка – по-високо възнаграждение, доходи от няколко места и работа на 4-дневна работна седмица.
За анкетираните, които работят в американски компании е същото, като впечатление прави по-голямата категоричност в отговорите, както и по-ниския процент на желаещите да сменят настоящия си работодател. Няма и кой знае колко желаещи, които биха желали по-голям от стандартния годишен отпуск.
За анкетираните, които работят за европейски компании данните по отношение на ТОП 3 на най-големите очаквания за 2023-а са еднакви с останалите, като при тях желанието за по-голям платен отпуск е най-осезаемо.
По поколения.
За родените след 1995 г. (Поколението „Z“) категоричността в очакванията е осезаема. Те нямат проблем да преценят кое е по-желаното за тях, а хибридната работа и по-големия отпуск не са толкова атрактивни, колкото по-високата заплата, доходите от няколко места и работата на 4-дневна работна седмица.
Родените между 1980-1994 (Поколението „Y“ или т.нар. Милениъли) са на същото мнение, въпреки че не са толкова категорични, като представителите на поколение „Z“. При тях опциите, свързани с хибриден начин на работа и по-голям обем платен отпуск донякъде са логични, с оглед на това, че семейните ангажименти на моменти надделяват и ревизирането на приоритетите след определена възраст е факт.
Представителите на поколение „Х“ – родените между 1966-1979 г. – хората, които вече са натрупали немалък професионален опит, умения и експертиза. Те са тези, които имат най-големи очаквания да получават доходи от няколко източника. Вероятно това е и една от причините да искат най-силно да работят на 4-дневна работна седмица – ангажиментите към семейството и смяната на приоритетите са друг валиден аргумент.
Най-малката извадка от анкетираните са представителите на родените межди 1946-1965 или т.нар. Baby boomers – хората, родени след Втората световна война. Това не позволява по-голяма категоричност в изводите, но при тях е най-осезаемо очакването за по-висока заплата и при нито един техен представител няма очакване да премине изцяло на хибриден начин на работа. Те са и тези, които биха искали да сменят настоящия си работодател най-силно, вероятно при онези, при които са някъде там не защото се чувстват непременно приети или щастливи, а заради оставащите години до пенсия. След 55+ смяната на работа е по-трудно начинание, смелостта отслабва, компромисите вземат връх. За всички е ясно, че тези хора са и най-често дискриминираните на база своите години трудов опит, годините на които са и често стереотипните нагласи към тях, относно липса на схватливост, неадаптивност и др.
Длъжници сме на тези хора и всички ще остареем рано или късно…
Ролята в организацията
При най-високото ниво – Топ Мениджмънт (Мениджъри/Директори, рапортуващи директно на CEO/Изпълнителен Директор/Управител/Министър) за пръв път от всички разглеждани признаци досега се получава еднакъв резултат за най-силното им очакване през 2023-а. – по-високо възнаграждение и доходи от няколко места. Може би това са и хората на по-високи позиции, които имат очаквания да диверсицифират доходите си като потенциални ментори, коучове, преподаватели или под формата на участие в бордове на различни компании и организации. Те са най-незаинтересовани от по-висок платен отпуск или смяна на настоящия си работодател. Може би второто е продиктувано от факта, че за това високо ниво позиции резките движения в кариерна посока не са предпочитани и подобен тип позиции не са често срещани.
Под тях я организационната йерархия често са Мениджъри на хора (Мениджъри/Директори, рапортуващи на Топ Мениджмънта и/или управляващи хора). Или т.нар. Middle Management.
Те също не се различават по отношение на предпочитаемите фактори, които очакват да им се случат през 2023-а., освен в тяхното процентно разпределение и категоричността в отговорите на анкетираните. И тук най-малко очакван стимул за 2023-а е хибридния начин на работа, но по-скоро освен това, че вече се приема за даденост, може би е и заради фактът, че именно тези мениджъри са най-затруднени в управлението на своите служители, които работят хибридно.
Все по-често хората искат да са мениджъри, но не и на хора. Другата категория анкетирани лица са именно мениджърите на процеси (такива, които управляват единствено процеси, а не хора, но са на високо ниво в йерархията на дадена компания). Техните очаквания донякъде са като тези на ниво извадка. Най-малко очакват да работят хибридно и да имат по-голям от установения годишен отпуск.
Една от най-големите изследвани групи лица са тези, чиито роли са експертни (специалисти). При тях се засилват очакванията за по-високото възнаграждение, като за почти всеки 2-ри отговорът е именно този. Единствено тук на второ място излиза предпочитанието за 4-дневна работна седмица, макар и с малко над това да получават допълнителни доходи. Най-малко предпочитаема е опцията с хибриден начин на работа.
При групата лица, чиито професионални роли са „Служители/работници“ е най-осезаемо очакването за високо възнаграждение от всички демографски признаци досега. Вероятно това би бил и най-честотата причина за смяна на настоящ работодател и избор на бъдещ – оферираната по-висока заплата. На второ място се нареждат цели три опции, които биха направили тази категория служители по-близко до професионалните им очаквания – доходи от няколко места, 4-дневната работна седмица, смяна на настоящия си работодател. С оглед спецификата на работата на тези категории служители, изцяло хибридния начин на работа е най-непредпочитаното нещо.
Ако един мениджър или един работодател узнае какво очакват неговите бъдещи (често и настоящи) служители за 2023-а, неговият шанс за привличането и задържането им в организацията нараства осезаемо. Стига да може и да си го позволи или да сметне, че мнението на 853-а анкетирани е меродавно.
Очакванията са като ревизията на един ресторант – никога не излизат. Или са в по-малко, често са в повече.
Няколко въпроса на база най-често срещаните такива на база това изследване:
- Ако очакваме по-високо възнаграждение, то – колко по-високо да е то от настоящето ни? Колкото обема на годишната инфлация или поне на половината от нейния размер, според НСИ? Може ли настоящия ни работодател да го осигури?
- Относно диверсификацията на доходите ни – какво друго можем да правим и има ли кой да плати за него? А баланса между работа и личен живот? А професионалното прегаряне?
- Ако някой ни предложи работа при 4-дневна работа седмица, бихме ли били съгласни да работим тези 4 дни по 10 часа или два от тези дни да са събота и неделя? Ще стане ли по-смислена работата ни тогава и ще бъдем ли по-вдъхновени да ходим с желание на нея?
Очакванията са хубаво нещо, но те изискват усилия…и определени обстоятелства.
Дали спираме дотук, когато те се случат? Джон Диксън Кар има хубава мисъл по този въпрос: „Знаех какво да очаквам, но не бях сигурен дали искам да го видя“
Допитването на Милен Великов е авторско, анонимно и има за цел да установи моментното мнение на максимално широк кръг от активно работещите или наскоро освободени лица. Провежда се за 5-а поредна година. Фокус са всички служители, мениджъри, работници и др., които са назначени на трудов или граждански договор и полагащи труд, който се заплаща, както и към такива, които в момента не работят, но са имали работодател през 2022 г.
Повече подробности вижте ТУК.
