Харис Купърман: Ирационално разточителство
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Понякога най-добрият начален капитал за една успешна кариера в инвестирането е подходящият момент. През 1997 г. още като гимназист Харис Купърман започва да се интересува от фондовия пазар, когато азиатската финансова криза, а след това и манията по дотком компаниите изпълват страниците на вестниците.
Когато две години по-късно пристига в Tulane University, акциите на технологичните компании са нараснали с близо 200% от момента на първичното публично предлагане на Netscape през лятото на 1995 г. и през следващите няколко месеца предстои да се удвоят. Бъдещият мениджър на хедж фонд забелязва, че много от тези дотком компании в крайна сметка се сриват, когато първоначалните инвеститори се отказват от акциите си след изтичане на срока на блокиране на рисковите инвестиции.
В началото на 2000 г. Купърман, известен сред приятелите и връстниците си като Купи, взема 6000 долара, които е спечелил през лятото, почиствайки басейни в къщите по северния бряг на Лонг Айлънд, и започва да купува пут опции – заемайки ефективни къси позиции спрямо акциите на дотком бомби като Commerce One и Foundry Networks. Когато балонът се пука през март 2000 г. и Nasdaq се срива с 80%, Купърман прави малко състояние.
„В началото на годината имах няколко хиляди долара в сметката си, а в края на годината – няколкостотин хиляди – хвали се Купърман, който днес е на 41 години. – Това ми отвори очите за възможността, че ако мислиш по-усилено от другия, можеш да спечелиш много пари.“
Две десетилетия по-късно неговата компания Praetorian Capital управлява активи на стойност 180 млн. долара, има ръст с 593% и печели 20% такса за добри резултати и 1.25% такса за управление, откакто през 2019 г. започва да приема външни капитали. През 2020 и 2021 г. фондът, известен с насочените си инвестиции само към десетина компании, постига над 100% възвръщаемост.
Купърман е инвеститор, който взима решенията си в зависимост от събитията и който очаква петкратна възвръщаемост от своите вложения. Той не се страхува да търгува с активи, по които инвеститорите се вманиачават, дори ако смята, че те нямат никаква вътрешна стойност. Например в края на 2020 г. и началото на 2021 г. Купърман постига шесткратен ръст на печалбата от инвестиция в биткойни.
„Това е типична „схема на Понци“. Тя няма реална функция – казва той. – Но в някои моменти инвестициите в „схеми на Понци“ са отлично попадение. Докато броят на инвеститорите се увеличава, инвестирането в тях е много изгодно.“
Купърман е убеден, че биткойнът поскъпва, когато Федералният резерв влива ликвидност на пазара, както беше в началото на пандемията, и потъва, когато централната банка затяга политиката. През лятото на 2020 г. той купува биткойн на цена от около 9200 долара и до края на същата година криптовалутата е най-голямата позиция в портфейла му.
През март и април 2021 г., когато инфлацията започва да надхвърля обявената от Фед цел от 2%, Купърман решава, че политиката на централната банка за лесни пари наближава своя край, и продава биткойните си, когато криптовалутата се търгува по 58 хил. долара, няколко месеца преди да достигне връх от близо 70 хил. долара. (В момента се търгува за около 20 хил. долара.)
Други попадения на Купърман в условията на пандемия са акциите с малка пазарна капитализация, свързани с природен газ и превъоръжаване. В наши дни той очаква ръст на цените на имотите, независимо от покачващите се лихвени проценти, в райони като Флорида, които привличат жители, напускащи щатите с високи данъци.
„На всеки 18 до 24 месеца някой сектор се срива и вие имате възможност да купите евтини активи – казва Купърман. – Това правя цял живот. Аз съм търпелив – изчаквам инвеститорите да си загубят ума и тогава купувам.“
През 2003 г. инвеститорът завършва история в Tulane, създава хедж фонд и се премества в Маями. Фондът му се развива сравнително добре, но след финансовата криза през 2008 г. той го закрива.
През 2010 г. е убеден, че богатата на мед и въглища Монголия ще преживее бум, затова поема контрола над една куха компания, чиито акции се търгуват в Канада, прекръства я на Mongolia Growth Group и започва да инвестира в недвижими имоти в Улан Батор. За съжаление, малко след като Mongolia Growth Group открива офиси през 2011 г., правителството на страната започва да ограничава чуждестранните инвестиции и икономическият растеж се забавя до нула. Днес по-голямата част от приходите на Mongolia Growth Group в размер на 2.5 млн. долара идват от информационен бюлетин, наречен Kuppy’s Event Driven Monitor, който няма нищо общо с Монголия и струва 400 долара на месец.
През 2019 г. Купърман възобновява дейността на Praetorian Capital. Негов партньор става Уес Купър – бивш служител в Ernst & Young. Двамата влагат предимно собствени средства. Най-големите им позиции днес включват активи в производството на уран, на чийто пазар властва низходяща тенденция от 14 години, и в суров петрол.
Ръстът в енергетиката помага на Praetorian да отбележи ръст от 9.1% от началото на годината до юли, докато в същото време индексът S&P 500 претърпява спад от 13.3%. Нарастващите лихвени проценти обаче се отразяват негативно върху инвестициите му в акции на компании, притежаващи жилищни имоти, като The St. Joe Company – една от най-добрите му позиции от есента на 2020 г. (вж. „Пазарската количка на Купи“ горе).
Компанията притежава 170 хил. акра в района на Флорида, а приходите ѝ са нараснали с 66% през 2021 г. Между септември 2020 г. и април 2022 г. цената на акциите се покачва тройно – от 20 на 60 долара, но оттогава отстъпва до 37 долара в момента. „Всички се вълнуват от лихвените проценти и ипотеките – казва Купърман. – Не мисля, че това ще промени нещо. След една година лихвените проценти ще се понижат, но хората от Ню Йорк ще продължат да идват във Флорида.“
Купърман може и да очаква възходяща тенденция на пазара на недвижими имоти във Флорида, но вече е преместил операциите на Praetorian Capital в Ринкон, Пуерто Рико, където данъците остават по-благоприятни. Той обмисля да закрие фонда си, когато активите му достигнат 250 млн. долара. „Имам приятели, които управляват милиарди, те имат повече пари от мен – казва той, – но вече аз не мога да си позволя да похарча всички пари, които съм спечелил през кариерата си.“
Автор: Ханк Тъкър, Forbes
